Габи видимо се отпусна при тези думи и уморено въздъхна.
— Благодаря, Марсел. Толкова сте добър с мене. Само бих искала… да мога да ви обичам така, както вие ме обичате.
— И това ще стане прекрасна моя, — усмихна се той уверено.
След като остави Габи в сръчните ръце на Тилди, Марсел излезе от къщата, с мрачен, решителен израз на лицето измина пеша краткото разстояние до пристанището и влезе в една голяма сграда, над чийто вход висеше табела, подсказваща, че това е канцеларията на компанията на Филип Сен Сир. Без да поглежда нито вдясно, нито вляво, той се отправи към една врата, на която бе написано името на Филип. Забелязвайки напрегнатия израз на лицето на Марсел, чиновникът, седнал зад бюрото пред тази врата, не направи нищо, за да го спре, когато той нахлу в личния кабинет на Филип и затръшна вратата след себе си.
Стреснат, Филип вдигна очи, в които обаче не се четеше никакво чувство и погледна Марсел, който се приближаваше с мрачен вид към него.
— Така си и мислех, че ще те намеря тук, Сен Сир — каза Марсел, невероятно спокоен.
Първата мисъл на Филип беше за Габи.
— Какво има, Дювал? Случило ли се е нещо на съпругата ми?
Марсел не можа да не забележи начина, по който Филип наблегна на думата „съпруга“.
— И аз това щях да те питам, Сен Сир. Какво се е случило с нея? Всеки глупак може да види, че е зле. Ако ти не ми кажеш какво не е наред с нея, ще се принудя да ида при доктор Рено за отговор. И ако разбера, че си наранил Габи или детето й, ще те убия — каза Марсел със студена ярост, изненадан от дълбочината на собствените си чувства.
Настана ужасно дълго мълчание, докато Филип внимателно се вглеждаше в лицето на Марсел. После, сякаш удовлетворен от това, което бе видял, изрече:
— Не те обвинявам, че си така загрижен за благополучието на своето дете, Дювал. — Той замълча драматично и когато Марсел не направи никакъв жест, за да опровергае думите му, лицето на Филип се изопна още повече. — Но това не намалява неприязънта ми към тебе. Габриела вече два пъти ме изостави, но този път я пускам да си отиде, защото носи твоето дете. И след ужасните й преживявания в Норфък не ми стигна сила да я накарам да се върне в Белфонтен с мене.
— Но какво се случило в Норфък? — настоя Марсел. — Габи не можа да ми разкаже, без да се развълнува. Стори ми се, че с нея се е случило нещо толкова ужасно, че умът й отказва да го възприеме. И ти си отговорен затова!
Марсел бе озадачен от болката по лицето на Филип.
— Тъй като това засяга състоянието на твоето неродено дете, ще ти кажа точно какво стана в Норфък, когато Габи избяга от „Наветрен“ — въздъхна Филип и в гласа му се прокрадна тъга. — Не мога да ти кажа, че нямам вина, защото когато научих, че Габи живее като твоя любовница тук след моето заминаване, бях побеснял и бях решил да я накарам да си плати за недостойното си поведение спрямо мене. Признавам, че се държах сурово с нея, но никога не бих я наранил физически. Исках само да я пречупя и тя да се превърне в любяща и покорна съпруга. И после се случи най-лошото… тя откри, че е бременна с твоето дете. О, да, опита се да ме убеди, че детето е мое — изсмя се горчиво Филип. — Когато отказах да повярвам на лъжите й, тя избяга от кораба в Норфък и съвсем съзнателно се постави в такава ситуация, която едва не й струва живота, както и живота на детето й.
Присвитите очи на Марсел хвърляха мълнии към Филип. На лицето му се изписа невероятен потрес, когато разбра отвратителните подробности от изпитанието на Габи в дома на Дейзи Уилсън. По едно време Марсел се отпусна на стола и зарови глава в дланите си.
— Боже господи, споменът за подобно безчовечно отношение от тези отрепки навярно разяжда душата й! Как е страдала тя, на каква гавра е била подложена, докато е била упоена! Не мога да понеса мисълта, колко е страдала тази нещастна душа!
— Габи не си спомня какво се е случило в дома на Дейзи Уилсън и ако тя означава нещо за тебе, никога не бива да й казваш какво съм ти разправил днес.
— Аз обичам Габи! — настоя разгорещено Марсел. — Никога няма да й сторя зло, както ти го стори!
— Да — каза Филип уморено, приемайки с готовност вината, която Марсел стовари върху него. — Вярвам, че я обичаш.
— Тогава се разведи с нея!
— Никога!
— Не те разбирам Филип. Обвиняваш съпругата си в изневяра, дори й позволяваш да те изостави заради друг мъж, но отказваш да се разведеш с нея. Какъв мъж си ти?
— Имам си причини — измърмори Филип мрачно. — Сега най-важно е здравето на Габи. Тя има нужда от постоянни грижи. Състоянието й, както казва доктор Рено, е деликатно. Той дори не може да каже със сигурност, дали детето е пострадало от наркотиците, които са й били дадени.
— Загрижеността ти е неуместна, като се има предвид как си се държал с нея в последните месеци. Разбираш, че Габи ще бъде съкрушена, ако загуби това бебе. Тя ужасно силно иска това дете.
Филип трепна, спомняйки си собствената си мъка, когато Габи бе загубила тяхното дете в банановата горичка.
— Кажи ми, Дювал — запита той с някаква извратена настойчивост, — изненада ли се, когато научи, че ще ставаш баща?
Гледаше го така напрегнато, че Марсел се обърка. Ако имаше подходящ момент да отрече, че е имал интимни отношения с Габи, този момент бе настъпил. Но ако отречеше, Филип без съмнение би си поискал обратно съпругата. Затова той не почувства вина заради отговора си.
— Много се зарадвах, когато научих за бременността на Габи — изрече Марсел предпазливо. — Това дете ще бъде добре дошло. Само се учудих, че си се съгласил тя да те напусне.
Думите на Марсел попариха надеждите на Филип. Макар че не бяха това, което искаше да чуе, те само засилиха убеждението му, че Марсел е баща на детето на Габи. Но той не беше чак такъв глупак, можеше да брои. Единствено времето щеше да определи всичко. Изведнъж Филип усети, че Марсел го гледа изпитателно, очаквайки да му разкрие причините, поради които се е съгласил Габи да го напусне. Размърда се сконфузено и каза:
— Разбрах, че ще е грешка да карам Габи да остане с мене против волята си. Смъртта на две жени вече тежи на съвестта ми и аз се страхувам за живота й. По-добре е да живее с тебе, отколкото да умре, опитвайки се да избяга от брак, който й е ненавистен. Дадох й възможност да избира; тя съвсем сама взе решение.
Марсел прие със смесени чувства решителните думи на Филип, макар че се съмняваше в мотивите му да позволи на Габи да си иде; въпреки всичко бе очевидно, че той обича жена си. Но явно говореше съвсем сериозно. Съвършено съзнателно би я оставил да отиде при друг мъж, вместо да й причини божа. Дори само това доказваше колко я обича. Марсел изобщо не се съмняваше, че Филип би приел обратно Габи, макар да е убеден, че носи дете от друг мъж. Следователно, както разсъни той, Филип не бива никога да узнае, че двамата с Габи не са били любовници.
— Поне веднъж в живота си разсъждаваш правилно — съгласи се Марсел.
Филип му отправи смразяващ поглед.
— Не забравяй, Дювал, Габи е все още моя съпруга. Аз никога няма да се разведа с нея. А ако си мислиш да я направиш вдовица, откажи се. Веднъж вече избягах от твоите клопки и мога отново да го направя.
Марсел пребледня. Дали Сен Сир знае за несполучливите му покушения срещу неговия живот, запита се той. Но на глас изрече:
— Твоите подозрения нищо не могат да ти донесат, защото никой не може нищо да докаже. Във всеки случай, за мене няма никакво значение, дали ще се разведеш с Габи. Когато детето се роди, ще напуснем Мартиника.
И без да чака отговор, се накани да си тръгне.
— Чакай! — заповяда Филип и се спусна след Марсел. — Казах ти, че няма да се меся, стига да се грижиш добре за Габи, и говорех напълно сериозно. В замяна искам от тебе да ме държиш в течение на
