всичко, засягащо здравето й в идните месеци. Като се вземе предвид какво печелиш, аз ти искам всъщност съвсем малко.
— Ако само това ти трябва, за да оставиш Габи на мира, съгласен съм.
Без повече коментари Марсел излезе от канцеларията на Филип така внезапно, както бе влязъл.
Филип седя замислен дълго време, след като Марсел си бе тръгнал. Защо Габи го бе излъгала за отношенията си с Марсел, запита се той с мъка. Защо бе настояла, че детето може да бъде само от него? Изправен пред истината, Марсел не бе отрекъл нищо. Имаше ли и нещо друго, нещо, което не се вижда? Разгневен, разочарован, наранен и объркан, Филип вдигна огромния си юмрук и тупна по бюрото с все сила. Оглушителният звук, който разцепи горната повърхност на бюрото, и болката в ръката прочистиха ума му от мъчителните видения — как Марсел и Габи се отдават на любовни наслади.
На следващия ден Филип се върна в Белфонтен. Когато пристигна, намери Амали, за да му помогне да разсее всички мисли за Габи с умения, в които нямаше равна на себе си. Но дори пламенните й приветствени ласки не можеха да замъглят образа на среброкосата красавица, чиито виолетови очи, обърнати с любов към него, успяваха да разтопят сърцето му.
Верен на думата си, Марсел редовно съобщаваше на Филип за бременността на Габи. Тези доклади явно съвпадаха със съобщенията на доктор Рено, защото той изглеждаше доволен и реши да остане в Белфонтен, вместо да се меси в живота на Габи по време, когато спокойствието имаше първостепенно значение за нейното благополучие. Една от причините за благоприятните съобщения беше това, че Габи осъзна, че няма защо да се страхува от Филип, тъй като той продължаваше да се държи далеч от Сен Пиер. Само като знаеше, че Марсел я обича и закриля, това повишаваше самочувствието й. Достатъчната почивка и изобилието от хубава храна скоро върнаха розовината на бузите й.
Марсел бе извънредно доволен от здравословното състояние на Габи, откакто се бе преместила при него. Все по-често мислеше за детето, което тя носеше, като за свое собствено. Прекарваше голяма част от всеки ден в компанията на Габи и се учудваше как фигурата и лицето й се променят. Талията й растеше заедно с растежа на бебето, а същевременно чертите й омекваха и в неговите очи тя изглеждаше по- красива от всякога. Марсел бе сигурен, че след като детето се роди, тя ще го обикне и той ще постигне съкровеното си желание. Бяха доста свикнали един с друг, повече като брачна двойка, отколкото като приятели. От време на време Габи дори му отпускаше известни волности, които по принцип биваха запазвани само за съпрузите. Тя не протестираше, когато той я целуваше, и не се дърпаше от него, когато я галеше. Марсел особено много обичаше да положи ръка на корема й и да чувства движенията на бебето. В неговите очи Габи не беше нито грозна, нито тромава, нито раздърпана; тя се движеше с грацията и красотата на истинска газела. Но колкото и да искаше да се люби с нея, той сдържаше желанието си. Беше се заклел, че тя никога няма да страда заради него, и след като Филип му бе казал какво се е случило в Норфък, никога нямаше да й се натрапи насила. За първи път в живота си Марсел обичаше без капка егоизъм. В собствените му очи неговата любов към Габи беше далеч по-силна от тази на Филип, който според слуховете отново се бе сдобрил с любовницата си.
Външно Габи изглеждаше доволна. Марсел се грижеше за нея и за здравето й и макар че нямаше яка конструкция, докторът също бе доволен. Вътрешно обаче тя не бе толкова щастлива, колкото би била, ако Филип беше приел своето дете и я бе отвел в Белфонтен със себе си. Тъй като разбираше, че подобно нещо няма да се случи, с наближаването на съдбовния ден тя все повече обръщаше очи към Марсел. Беше се държал толкова добре, толкова мило, че Габи нямаше сърце да му откаже целувките и ласките, за които той копнееше. Сърцето й се стопляше, като виждаше каква наслада получава той, когато усети как бебето се движи в нея. От време на време Габи дори вярваше, че Марсел е бащата на нейното дете!
В Белфонтен Филип се занимаваше с прибирането на захарната тръстика, работеше без почивка и едва късно след смрачаване се стоварваше уморен на леглото, без да е в състояние даже да мисли. Но така бе пожелал. През тези дни мислите му летяха в една единствена посока… към Сен Пиер и Габи. Дори златистото тяло на Амали не можеше да измести Габи от ума му. Щом задоволеше жаждата си с Амали и моментите на блаженство отлитнеха, той й заповядваше да напусне леглото му, отвратен от самия себе си.
Дори Амали не можеше вече да вдъхне на Филип страстта, на която тя знаеше, че е способен; искрицата, огънят на тяхната любов липсваше. Независимо колко го дразнеше и предизвикваше, реакцията му беше все една и съща — автоматична, дистанцирана, безстрастна. Понякога, въпреки че ставаше жесток и се нахвърляше диво върху нея, той всъщност я наказваше със страстта си. Каквото и да правеше Амали, за да му се хареса, резултатите бяха все едни и същи; след като всичко свършеше, Филип я пропъждаше от леглото си, сякаш тя не означаваше нищо за него, сякаш беше само инструмент за задоволяване на страстта му.
Една нощ в началото на август, след като Филип беше получил бележка от Марсел относно здравето на Габи, той седна в оскъдно осветената си стая и пи до късно след полунощ, взирайки се в празното пространство, а на тъмното му слабо лице се бе отпечатал размисъл. Ако не бе така потънал в мислите си, щеше да чуе нежните стъпки в стаята. Едва когато Амали му зашепна тихо на ухото, той усети присъствието й.
— Какво искаш, Амали? — изломоти той. — Тази нощ нямам нужда от тебе.
Амали трепна от суровите му думи, но не му позволи да я отклони от намеренията и, а те бяха да замести Габи в сърцето му.
— Позволи ми да те обичам тази нощ, господин Филип — прошепна тя с кадифен глас, обвивайки златистите си ръце около шията му.
— Махай се! — произнесе неясно Филип и я бутна силно. Изведнъж ръцете му опряха в едни оголени, твърди гърди и Амали изстена, когато той несъзнателно стисна топлите нежни кълба, усещайки под дланите набъбналите, щръкнали зърна. Тя се люшна към него и той я придърпа в скута си, заравяйки глава в нежната извивка на шията й.
— Ти имаш нужда от мене — прошепна Амали с дрезгав глас. — Само от мене. Забрави я, тя не те заслужава. Помисли си колко пъти те предаде. Мисли само за твоята Амали, господин Филип. Само Амали те обича, любов моя. Обожавам те!
— Да — потвърди Филип, вече възбуден от горещата, чувствена плът, която усещаха търсещите му ръце, която потръпваше и се стремеше към неговия допир. Вдигайки Амали от скута си, той се изправи несигурно, и със залитане я отнесе в леглото си.
— Твоята нежна, сладка плът ми принадлежи. Само ти ми остана вярна.
Изговаряше думите неясно, но ръцете му бяха сръчни и сигурни в пътешествието си надолу по кадифеното й тяло. Търсещите му устни я засмукваха и я караха да подлудява от страст, откривайки сърцевината на нейното желание. Страстта на Филип се разпалваше с всяка изминала секунда. Не бе горял в такъв огън от последния път, когато бе притежавал Габи в нощта, преди да акостират на пристанището.
— Ела в мене, любов моя, ела в мене — подканваше го Амали, притискайки се към горещо, пулсиращо тяло на Филип, като разтваряше краката си за него.
Не можейки да се сдържа повече, той се надигна и навлезе в нея със силата на боен чук. Но вместо да изстене от болка при грубото му проникване, Амали извика в екстаз, приемайки всеки безмилостен тласък, насърчавайки го с ръце и устни, докато краката й обгръщаха тялото му и го притискаха по-близо към нея, за да го погълне. Женската й съблазън бе така непреодолима и умела, че скоро нейното гърчещо се, треперещо и овлажняло тяло го хвърли във вихрушката на една страст, където съзнателната мисъл не смееше да проникне. Филип не разбираше какво казва в мига на кулминацията си, но Амали съвсем ясно го чу:
— Габи, скъпа, обичам те, обичам те!
В този миг тя забрави всичко и се отдаде на бурния си изблик.
По-късно, когато Филип задряма, Амали си спомни с горчивина за трескавите му думи и какво означаваха за нея. Тя трябваше да докаже на Филип, че е единствената, която може да го направи щастлив, и че няма нужда от невярната си съпруга. По едно време Амали го усети да помръдва и той отново протегна ръце към нея. Тя веднага го прегърна.
— Искаш ли пак Амали, господин Филип? — запита тя съблазнително и започна да го гали с малките си ръце. — Вземи ме, аз съм твоя. Дори онази бледолика жена, която си доведе от Франция, го разбра в мига,
