когато ни видя заедно.
Тялото на Филип се напрегна, после замръзна, думите й го шибнаха като с камшик. Той сграбчи раменете на Амали така силно, че я накара да извика.
— Какво искаш да кажеш с това, Амали? Кога Габи ни е видяла заедно? — Очите й се бяха отворили широко, в тях се четеше ужас, тя не можеше да продума. — Отговори или ще те накарам да съжаляваш!
Амали добре познаваше дивия характер на Филип и мрачните му настроения, знаеше, че напълно е способен да я нарани физически. Нямаше друг избор, освен да отговори на въпроса.
— Госпожа Габи ни видя да се любим онзи ден, когато…
— В кой ден? — запита Филип заплашително.
— В деня, когато тя тръгна към господин Марсел… в деня, когато уби детето ви! — извика Амали с растяща тревога.
— Господи! — изруга Филип и погледна с върховна ненавист към Амали. — Била е така шокирана, че ни вижда заедно, та е изгубила ума си. Нищо чудно, че ме държи отговорен. — Измъчвайки се от угризения, той обхвана главата си с ръце и изстена: — Желая й само да бъде щастлива с Марсел. Поне това й дължа, защото я предадох.
— Нали не се сърдиш на твоята Амали? — запита смаяната квартеронка, не можейки да повярва на късмета си. — Ако бях разбрала, че вече не държиш на съпругата си, нямаше да я предложа на Дамбала. Но пък — и тя се замисли — тя можеше още да бъде тук, ако не бях…
— Дамбала? Какво общо има вашият адски бог с Габи? — изрече той със студена ярост, ставайки от леглото, и запали лампата; всякаква снизходителност бе изчезнала от лицето му.
Амали наистина се изплаши. Думите неволно се бяха изплъзнали от езика й. Само ако Филип не бе открил избягалата си жена в Ню Орлиънс, помисли тя тъжно. Трепна вътрешно, като видя злия поглед в кремъчно-сивите очи на любовника си, и инстинктивно разбра, че е дошло време да плаща за греховете си.
— Кажи ми какво се случи, Амали — заповяда Филип, чието лице се бе превърнало в тъмна, смъртоносна маска. — Какво си направила на Габи, след като заминах, та си я накарала да напусне Белфонтен и да отиде при Дювал? Господи! Тя едва се бе възстановила от помятането и ти си се осмелила да изложиш живота й на риск с твоите езически магии!
— Но нали нищо й няма! — настоя Амали, свивайки се под изпълнения му с ненавист поглед.
Филип бе загубил всякакво самообладание. Гневни пламъци блестяха в очите му. Пред него стоеше човек, който не само бе причинил големи страдания на Габи, но бе предизвикал и тяхната раздяла. С типично мъжко самомнение той изцяло забрави собственото си осъдително поведение през първите месеци от брака им и жестокостите, които й бе причинил напоследък. В неговите очи Амали беше единствено отговорната за това, че бе загубил детето си и в крайна сметка съпругата си.
Без да се поколебае, той нанесе съкрушителен удар по лицето на Амали с отворената си длан. Тя се олюля и се сви, когато го видя, че се готви да я удари още веднъж.
— Моля те, господин Филип, имай милост! — захленчи тя; едната страна на лицето й вече започна да се подува.
Но Филип на изпитваше никакво съжаление. Бе като обезумял, непреклонен, безчувствен, решен.
— Истината, кучко такава! Какво си направила на Габи?
— Ще ти кажа, само не ме удряй пак! — Тя погледна уплашено към огромната ръка и когато я видя, че се отпуска надолу, заговори: — Една нощ аз… накарах да изнесат госпожа Габи от леглото й и да я сложат на олтара на Дамбала.
— Да те вземат дяволите! — изруга Филип. — Ти си искала да я принесеш в жертва на онази… онази змия? — Не можеше да повярва, че Амали ще стигне дотам в стремежа си да се отърве от съперница.
— Не! — отрече тя, борейки се за живота си. — Никога нямаше да я убия. Исках само да я изплаша и тя да те остави. Исках да обичаш само мене. Ние двамата сме едно цяло, господин Филип. Нима това, че сега се любихме, не го доказва? Можеш ли да кажеш, че съпругата ти те задоволява така, както аз? Със сигурност нейната страст бледнее в сравнение с огъня в кръвта ми.
Малката ръка на Амали се плъзна смело по тялото на Филип и обхвана неговата мъжественост.
Тя бе неподготвена за удара му и главата й отлетя настрани.
— Какво стана с Габи на този олтар? — запита Филип; горещите й молби не бяха успели да го умилостивят.
Амали разбра, че той няма да се успокои; щеше да я измъчва, докато не научи всичко, което трябва да знае. Със замаяна от ударите му глава, с почти затворени, подути очи, с пламнали бузи тя разказа всичко, което се бе случило при олтара на Дамбала, без да пропусне нищо с изключение на съвкуплението си с огромния черен роб на земята пред олтара.
— Не мога да повярвам, че си способна на такава жестокост — каза Филип, поклащайки с неверие глава след края на нейния разказ. — Ако Жерар не бе дошъл тогава, кой знае какво щеше да се случи. Виждал съм вашите езически ритуали. Знам в каква лудост изпадат вашите хора при вида на тази проклета змия. Нищо чудно, че Габи е избягала от Белфонтен, сигурно е полудяла от страх.
Докато Филип с широко отворени очи, в които се четеше ужас, се опитваше да си представи бялото тяло на Габи привързано на студения каменен олтар, Амали видя, че има възможност да избяга, и скочи като пантера от леглото. Филип я сграбчи за глезена още преди да бе слязла от леглото, и тя тупна на пода. Той стана и прекрачи през неподвижното й тяло. Когато
Амали не помръдна, Филип се отправи към вратата и извика Жерар така високо, че можеше да събуди всичките прислужници, които спяха на третия етаж.
След минути Жерар се появи на вратата с лампа в ръка и озадачен израз на лицето. Следваше го леля Луиз, облякла пеньоар над нощницата.
— Какво има, господин Филип? — запита сънено Жерар. Силният писък на леля Луиза подсказа на Филип, че е забелязала голото и насинено тяло на Амали, простряно в краката му.
— Какво сте направили на малкото ми момиченце? — извика тя и коленичи до дъщеря си. Когато видя подутото лице на Амали, започна да плаче сърцераздирателно. — Какво сте й направили?
— Само това, което заслужава — отговори студено Филип. — Би трябвало да заповядам да я бичуват. И вие двамата не сте по-добри. Как смеете да скривате отвратителните й деяния от мене! Със сигурност не сте съучастници в тях, нали? Господи! Габи можеше да бъде ухапана от онази отровна змия или изнасилена от онзи роб, обезумял от страст!
— Не — отрече яростно Жерар. — Пристигнах там, преди да й бяха навредили. Амали ревнуваше от госпожа Габи, но никога не би допуснала да я наранят.
— Би трябвало да заповядам да я бичуват или още по-добре да я продам!
Леля Луиз остро си пое дъх и вдигна очи нагоре, така че се виждаше само бялото. Амали, която вече бе седнала с помощта на майка си, се хвърли в краката на Филип, умолявайки и викайки:
— Прости ми, господин Филип! Не продавай своята Амали! Бичувай ме, но не ме продавай, моля те!
Филип погледна без никакво чувство златистото тяло, което някога му бе давало толкова удоволствие, и знаеше, че не би могъл да се застави да обезобрази прекрасната й плът. Имаше само една алтернатива.
— Махнете я от очите ми и я заключете в помещението за слугите — заповяда Филип, без да обръща внимание на смаяния поглед на Жерар.
— Какво ще правите с моето дете, господин Филип? — запита леля Луиз, която за пръв път в живота си усети, че мрази своя господар. — Тя се е родила в Белфонтен. Това е нейният дом. Взехте я, когато беше още дете. Ако поне малко ме обичате, не я продавайте!
— Не искам никога повече да я виждам. След като приберат тръстиката, възнамерявам да я продам в Сен Пиер.
— Но аз ти принадлежа! — захлипа Амали. — Не искам друг господар! Обичам те! Обичам те!
— Ти обичаш само себе си — изфуча Филип, когото молбите й не бяха размекнали. — В Сен Пиер има много хубави публични домове и ще се погрижа да бъдеш настанена в най-добрия.
Побелялото от ужас лице на Амали проследи Филип, докато той се извръщаше с погнуса от нея.
