— Къща нищо й няма, господин Марсел — усмихна се Лионел.
— Надзирател спаси къща, но обгоря лошо. Прати ме да ви намеря. Каза бързо идвате!
— Върви с Тилди да хапнеш нещо, после си почини малко. Тръгваме призори.
Лионел се обърна и последва Тилди; Марсел се заразхожда нервно из стаята.
— Съжалявам, Марсел — започна Габи, усещайки силно колко е разстроен. — Такава огромна загуба сигурно е голям шок за тебе. И надзирателят ти, горкият човек.
— Мога да понеса загубата на едногодишната реколта, скъпа — каза Марсел, обръщайки се към Габи с нежна усмивка. — Но това, което наистина ме притеснява, е, че трябва да те оставя, когато раждането наближава.
— Има още цял месец, преди да се роди бебето. Дотогава ще можеш да се погрижиш за надзирателя си и да оправиш нещата в плантацията. Освен това, нали Онор трябва да пристигне следващата седмица от Ню Орлиънс? Помниш, тя искаше да бъде тук за раждането. Когато дойде, няма да съм сама.
— Трябва да ида там, независимо колко искам да остана с тебе — въздъхна жално Марсел. — И както казваш, Онор ще бъде тук, за да те наглежда, докато ме няма. — Той полека прегърна Габи. — Ще тръгна, преди ти да станеш, утре рано сутринта. Сигурна ли си, че всичко ще е наред? — запита той, вглеждайки се напрегнато в нея. — Нали изригванията няма да те изплашат? Напоследък си неспокойна, това ме притеснява, а не искам нищо да те тревожи в този период от бременността ти.
Нежната загриженост на Марсел дълбоко трогна Габи.
— Всичко ще бъде наред — увери го тя, по-убедена, отколкото всъщност беше. — Доктор Рено винаги е наблизо и Тилди може добре да се грижи за мене. Не искам ненужно да се притесняваш. Сега надзирателят и плантацията са по-важни от мене.
— Нищо не е по-важно от тебе, скъпа. И един ден ще ти докажа любовта си.
После той я целуна нежно, отведе я горе до спалнята й и се сбогува с нея, след като й хвърли такъв напрегнат поглед, изпълнен с любов и копнеж, че Габи почувства ужасна вина, задето не може да отговори на чувствата му.
Цяла нощ Мон Пеле показваше колко е сърдити посипваше всичко наоколо си с нови пластове пепел. По едно време през нощта Габи се принуди да затвори прозорците и да се измъчва в задушената, непроветряваща се стая. Въртеше се, мъчеше се да си намери място и накрая заспа преди зазоряване, като в сънищата й незнайно защо се явяваха Амали и Дамбала; сънищата й бяха така реални, че почти усещаше смъртоносната змия да пълзи по разтегнатата кожа на корема й.
Събуждайки се със силно трепване, цялата окъпана в пот, Габи се изви под тъпата болка, която започваше в кръста и се разпространяваше към корема. Като се помъчи да не обръща внимание на болките, тя стана от леглото с натежало тяло, а в ума й се мяркаха неясни тревожни чувства. Когато болката в корема се уталожи в тъпо туптене, тя въздъхна облекчена и започна своя ден, без да знае, че тъмни сили работят срещу нея.
Прекара по-хладните ранни часове на деня, шиейки бебешки дрешки, и едва към средата на следобеда бе готова да си подремне, изтощена от безсънието предната нощ. Почукване на входната врата я накара да спре насред стълбите. Като знаеше, че Тилди е в кухнята отзад и може би е заспала, Габи тежко се върна надолу, за да отговори на настоятелното чукане. Шокирана зърна Амали пред себе си, и ужасът й нарасна още повече, като си спомни, че тъкмо снощи бе сънувала ужасен сън за красивата любовница на Филип.
— Какво искаш? — запита Габи, опитвайки се да скрие трепването на гласа си. — Имаш Филип, защо не ме оставиш на мира?
Странните котешки очи на Амали се присвиха, оглеждайки издутия корем на Габи. Така, както изглежда, скоро ще роди, предположи Амали, оголила зъби в хитра усмивка, готвейки се да си отмъсти на единствения човек, който стоеше между нея и Филип, и то така, че възможно най-много да го нарани.
— Моля ви, пуснете ме да вляза — изрече с мил глас Амали, когато усети, че всеки момент ще й тръшнат вратата пред лицето. — Нещо ужасно се случи със съпруга ви.
Габи замръзна, стиснала дръжката, и това даде възможност на Амали да се възползва от мига; гъвкавото й тяло леко се промъкна покрай Габи и тя влезе в преддверието.
Със сърце, паднало в петите, Габи затвори вратата и тромаво се обърна с лице към Амали.
— Какво се е случило с Филип? — запита тя задавено с изкривено от безпокойство лице.
— Той е мъртъв! — изстреля Амали убедителната си лъжа. — Вчера една копиеноска го ухапа в банановата горичка!
Стомахът на Габи конвулсивно се сви, тя се хвана за гърлото, неверие и угризения пробягнаха по лицето й.
— Филип е мъртъв? Не! Не! Не е възможно! Щях да почувствам, ако бе мъртъв!
Едва тогава тя си спомни странната умора и безпокойството, които бе изпитвала вчера, спомни си мрачните предчувствия, с които се бе събудила сутринта. Всички признаци сочеха на бедата, бе принудена да го признае. Филип е мъртъв, точно както бе казала Амали!
Квартеронката изгледа хитро Габи, страхувайки се да покаже открито радостта си от нейната явна мъка.
— Не се безпокойте, госпожо Габи — измърка Амали, — бях при господин Филип, за да му дам утеха в последния му час. Той се държеше за мене и с последни сили говореше колко ме обича. — Направи драматична пауза, забелязвайки с едва скривана радост смаяното изражение на Габи, преди да й нанесе съкрушителния удар. — Когато господинът се върна от Белфонтен без вас, аз го направих по-щастлив, отколкото някога е бил. Споделях леглото му и страстта му беше безмерно силна. Той нито веднъж не спомена за вас или за копелето, което носите. Любеше се с мене често и диво…
— Стига! — извика Габи, запушвайки уши с ръцете си, за да спре съкрушителните думи на Амали. — Защо трябва да ме измъчваш? Как можеш да говориш така, когато Филип е мъртъв?
— Госпожо Габи — каза Амали, изцеждайки няколко сълзи от очите си, — последните му думи ме успокояват, споменът за нашата страст разсейва мъката ми. Възможно е — намекна тя с гърления си глас — да ми е оставил още нещо.
Ръцете й погладиха многозначително корема й, правейки да се забележи издутината под цветната й пола.
Дете от Филип? Нима Амали носи дете от Филип? Габи не можеше повече да понася унижението, което робинята стоварваше върху нея с отровните си думи, хвана се за кръста, защото усети как бебето силно рита в нея. Всичко избледня, остана само нуждата да се отдалечи от Амали, да се предаде на мъката, разкъсваща тялото й, в усамотението на своята стая. С огромно усилие тя тръгна тежко към стълбите и започна бавно и мъчително да се изкачва нагоре, опитвайки се да сдържа чувствата си в обезпокоителното присъствие на Амали.
Амали загледа с присвити очи как Габи се оттегля и зачака като ягуар в засада кога ще дойде моментът да удари. Когато мигът настъпи, на краката й сякаш пораснаха криле, тя бързо се стрелна покрай тромавата фигура на Габи и застана пред нея, препречвайки й пътя.
Габи я погледна неразбиращо, в ума й се гонеха различни объркани мисли, болка измъчваше тялото й, тя ясно съзираше заплахата в напрегнатите котешки черти на Амали. Онемяла от ужас, я загледа как пъхва едната си гъвкава ръка под колана на полата и изважда оттам нещо, което накара сърцето й бясно да се заблъска в гърдите. Амали поглади с любов главата на пъстрата копиеноска, която държеше в ръце, нежно й прошепна нещо и я хвърли на сантиметри от пребледнялото лице на Габи. Точно когато раздвоеният език на змията минаваше на косъм от тебеширенобялата й буза, тя отстъпи назад, издаде сърцераздирателен писък, защото кракът й пропусна стъпалото, и се затъркаля надолу по стълбите, където остана да лежи като счупена кукла с разперени ръце и крака.
Амали слезе бързо след нея и я изгледа безстрастно. Побутна я с крак, но Габи не помръдна; Амали се усмихна мрачно и тихо напусна къщата, без никой да бе узнал за тайнственото й посещение. Колко сладко е отмъщението, ликуваше в себе си Амали. Сега може би господин Филип ще престане да мисли ден и нощ за съпругата си, която гордостта му пречи да признае, че обича извънредно много, ще омекне и ще откупи обратно своята вярна Амали.
Писъкът на Габи бе привлякъл вниманието на Тилди и тя дотича от кухнята, но закъсня и не видя, че Амали излиза от къщата. Като съзря неподвижното тяло на Габи, Тилди помисли, че горкото момиче сигурно
