— Филип? — името му избликна на устните й като въпрос.
— Тя ви вика — каза доктор Рено, обръщайки се към Филип. — Ще ви оставя за малко насаме, ще сляза долу за чаша кафе. Както изглежда, ми предстои дълга нощ.
Филип седна на леглото и хвана треперещите ръце на Габи.
Тя отвори очи и Филип трепна, виждайки страха, отразен във виолетовите им дълбини. Господи, помисли той виновно, толкова много ли ме мрази?
Обръщайки бавно глава, тя извика със слаб глас:
— Мъртъв! Мъртъв!
Филип помисли, че говори за бебето си, и отвърна:
— Детето ти е живо, скъпа. Виж как мърда — каза той, полагайки ръка на гърчещия се корем.
Но насърчителните му думи не й донесоха удовлетворение.
— Мъртъв! Амали! Мъртъв!
Амали? Какво говореше Габи? Да не би в бълнуването си да преживява отново някогашния ужас? Следващите й думи накараха Филип почти да обезумее.
— Ти си мъртъв! Ухапан от змия! Какво искаш от мене, Филип? — думите й внезапно прекъснаха, когато рязка болка я прониза и тя стисна така силно ръцете на Филип, че би могла да му счупи костите. — Помогни ми, Филип! Помогни ми!
Той бе наистина смаян. Защо ли Габи го мисли за мъртъв? Да не би Марсел да й е поднесъл тази лъжа? Какво би могъл да направи, за да докаже, че е съвсем жив?
— Чуй, скъпа. Аз не съм мъртъв. Тук съм, от плът и кръв — каза той, полагайки ръка на бузата й. — Ето, виж, дойдох да ти помогна.
Притисна нежно устни до нейните, усещайки как лекият й дъх се смесва с неговия.
— Но на мен ми казаха… — Габи не можа да продължи, защото следващият пристъп я сграбчи и изкриви лицето й.
— Който и да ти е казал, че съм мъртъв, те е излъгал, скъпа. — Когато тя се опита да проговори, той сложи пръст на устните й. — Шт! Недей да говориш. Пази си силите. Остави ме да те прегърна, нека да поема болката ти.
Филип помисли, че Габи е сънувала, че той е мъртъв, може би за да го извади завинаги от живота си. Болката прави странни неща с хората а Габи в момента изпитваше достатъчно болки.
Тя като че ли се успокои, докато Филип седеше при нея и я прегръщаше, закриляйки я от атаката на контракциите, които разтърсваха крехкото й тяло. Когато Габи изскърца със зъби и извика, Филип притисна устни към влажното й чело и прошепна:
— Обичам те!
Доктор Рено скоро се върна в стаята и прегледа Габи, отбелязвайки с нарастваща тревога, че силите й отслабват.
— Нищо ли не можете да направите, докторе? — произнесе Филип умолително, докато гледаше как Габи продължава да се мъчи.
— Не бих искал да вкарвам в организма й още някакъв наркотик — възрази строго докторът. — Ако се боите, сериозно ви препоръчвам да излезете от стаята, защото лошото тепърва предстои.
Филип стисна устни. Не можеше и нямаше да изостави Габи, вкопчила се отчаяно в него.
— Ще остана — отвърна той с мрачна решителност.
— Добре! Подозирам, че ще имам нужда от вас.
Беше се стъмнило, в стаята танцуваха сенки и Тилди, мълчалива и тиха като призрак, започна да пали лампите. Доктор Рено задряма, седнал на стола си. Филип напрегна мускули, за да поддържа постоянно разтърсваното от конвулсии тяло на Габи, защото контракциите й ставаха все по-силни и все по-чести, а гласът й все повече отслабваше.
Доктор Рено се прозя, протегна се и се наведе, за да прегледа още веднъж Габи, а загриженият му израз накара сърцето на Филип да затупа лудо в гърдите.
— Какво има, докторе? — запита той със страх.
— Тя отслабва. Скоро няма да има сили да изтласка бебето през родовия канал. Предполагам, че има сериозна контузия в тазовата област, може би поради падането. Има пълно разкритие, но бебето е още здраво загнездено в нея. За да спася и майката, и детето, съпругата ви трябва да намери сили да ми помага.
— А аз как мога да ви помогна? — запита тревожно Филип, готов да направи всичко, за да облекчи страданията на Габи.
— Ще се помъча да я накарам да роди. Вие можете да ми помогнете, като осигурите опора на гърба и раменете й, докато тя се напъва. Да й дадете нещо, което да я подпира.
Докторът отправи към небето мълчалива молитва и съсредоточи всичките си усилия върху Габи.
— Послушайте ме, госпожо Сен Сир! Трябва да ми помогнете, или детето ви ще умре! Чувате ли ме?
— Да — долетя слабият й отговор. — Не искам бебето ми да умре! — Макар че бе напълно изтощена, непреклонната й решимост да роди здраво дете на Филип надви умората и болката. Собственият й живот нямаше никакво значение.
— Напъвайте, когато ви кажа, детето ми. Бебето е много слабо, за да може самичко да си проправи път.
Доктор Рено положи нежно ръка на корема на Габи и когато усети следващата контракция, извика:
— Напъвайте!
Габи напрегна всичките си сили, но без полза. Само прехапа до кръв долната си устна и Филип изтри нежно кръвта. Докторът още веднъж заповяда:
— Напъвайте!
Още веднъж лицето на Габи стана пурпурно от героичните й усилия да следва заповедите на доктора. Това продължи може би часове, поне така се струваше на всички, докато докторът извика облекчено:
— Виждам главата!
Той внимателно обхвана главичката на бебето с форцепс и полека го измъкна на белия свят.
В стаята се бе възцарила мъртвешка тишина. Доктор Рено правеше нещо с детето, времето минаваше ужасно бавно, след това той го подаде на Тилди, която чакаше наблизо. Тя уви бебето в мека кърпа и изскочи от стаята, хлипайки едва чуто.
— Момиче — каза доктор Рено с тъжно лице, когато най-накрая намери смелост да погледне Филип. — Съжалявам. Раждането беше прекалено дълго. Не можах да спася детето. Беше много дребно и дробовете му не бяха развити.
Гласът му бе пълен със състрадание. Едно е да спасяваш човешки живот, но съвсем друго да помогнеш за раждането на мъртво дете — това изтощава много.
Филип потисна един стон и зарови лице в мократа от пот коса на Габи. Тя бе задрямала и не чу думите на доктора.
— А сега какво? — запита той смутен.
— Ще чакаме да падне плацентата и да се надяваме, че няма усложнения — каза докторът с надежда. После постави и двете си ръце върху все още издутия корем на Габи и започна да масажира. След миг омекналото тяло на Габи се напрегна и тя извика.
— Господи! — възкликна лекарят и учудване просветли стегнатите му черти. — Не може да бъде… невъзможно е… но все пак..
— Какво има докторе? — извика Филип, очаквайки да чуе най-лошото, и ръцете му конвулсивно обгърнаха Габи.
— Нямах представа, че жена ви носи близнаци! Сега ще се роди още едно дете!
Филип едва успя да преглътне невероятното откритие на доктора, когато Габи отново се сви и плътно се вкопчи в него. Почти веднага прозвуча ликуващия глас на доктор Рено:
— Ето го! Момче! Живо е, Филип, живо е!
Чу се пронизителен бебешки плач. Филип го слушаше с благоговение и сълзи се стичаха по бузите му.
