собствените си устни прилепени до тези заоблени хълмове, които розовата устичка на Жан, подобна на цветна пъпка, така лакомо обхващаше.
Марсел се вълнуваше при мисълта, че Габи скоро ще дойде в леглото му, и се чудеше на собственото си търпение, докато не разбра, че я обича твърде много, за да й се натрапва, предпочитайки да изчака, докато тя дойде доброволно при него. Сега, когато Габи се бе почти възстановила, той едва прикриваше нетърпението си. Не й беше трудно да отгатне защо е толкова весел. Тя знаеше, че скоро ще трябва да се превърне в наградата, която Марсел бе очаквал така дълго и с такова невероятно търпение. Не можеше да измисли основателна причина да откаже на мъжа, който я обичаше нежно и предано и бе станал такъв баща, какъвто малкият Жан заслужаваше и от какъвто имаше нужда.
Мон Пеле започна да изригва с подновена сила в деня, когато Жан достигна почтената възраст от един месец, фойерверките, безспирно излитащи от гърлото на вулкана, бяха живописни. Дори гражданите на Сен Пиер, свикнали с такива гледки, се спираха да им се наслаждават. Тънки потоци лава течаха към Сен Пиер, но за момента не застрашаваха града. Изригванията продължиха непрекъснато пет дни и пет нощи. Дори почитателите на култа вуду принасяха много повече жертви на Дамбала, надявайки се да успокоят божеството, живеещо в планината. После изригванията и потоците лава спряха така внезапно, както бяха започнати.
В Белфонтен Филип се съсипваше от работа. Ставаше още призори, лягаше си чак след смрачаване и усилената работа бе единствената му защита срещу самотата и силния копнеж по Габи. След дълги дни и нощи размишление той убеди себе си, че трябва да преглътне своята гордост и ревност. Нуждата му от Габи, любовта към нея бяха твърде важни за неговия живот, за да може да я изостави. А и застрашителните предупреждения на Мон Пеле го караха да се тревожи. Досега вулканът никога не бе проявявал такава дълготрайна активност. В нормални обстоятелства над спящия кратер можеше да се види най-многото някое облаче дим. Потръпвайки от страх, който не можеше да определи, Филип реши да отиде Сен Пиер и да помоли Габи да се върне с него в Белфонтен заедно със сина си.
Филип тръгна към Сен Пиер в деня, когато изригванията на Мон Пеле внезапно спряха. Пътят беше тежък и изморителен, още повече го затрудняваха потоците лава, вече изстинали, които бяха превърнали шосето в опасна, осеяна с камъни труднопроходима пътека. Отдавна се бе стъмнило, когато той пристигна в Сен Пиер и отиде веднага в градската си къща, за да прекара там нощта, разхождайки се нервно из спалнята, зает да съчинява речи. Филип нямаше представа как ще реагира, ако Габи откаже да дойде с него в Белфонтен. Отказваше се да мисли за подобни неща, които щяха да замъглят мозъка му. Трябваше по някакъв начин да я убеди, че я обича и има нужда от нея. Сънят бягаше от него, както Габи през бурните години от брака им. Най-накрая, почти преди зазоряване, Филип се простря на леглото и потъна в дълбок сън, изпълнен с видения за изригване, смърт и катастрофично разрушение.
Габи се събуди внезапно, ослушвайки се за звуци, които биха подсказали, че Мон Пеле отново се събужда, но като не чу нищо освен гладното хленчене на Жан от съседната стая, въздъхна дълбоко и се отпусна. Скоро Жан престана да плаче, защото дойката му даде да суче. Отначало Габи бе протестирала, искаше сама да кърми детето си. Но накрая нерешително се бе поддала на увещанията на Марсел и доктор Рено, че Жан има нужда от повече мляко, отколкото тя може да му даде. Тъй като беше много малък, трябваше често да се храни, а пък Габи с нейното крехко здраве не можеше да му осигури достатъчно храна. Затова, за да удовлетвори майчинските си инстинкти и в същото време да използва млякото, което имаше в гърдите си, й позволиха да кърми Жан три пъти на ден, а дойката го кърмеше при останалите хранения. Едно почукване на вратата прекъсна приятните й мисли.
— Влез — извика Габи, мислейки, че е дойката Луела, която носи Жан за сутрешното му посещение.
Тя бе въвела навика да прегръща сина си и да си играе с него всяка сутрин, след като той се събуди. Затова се учуди, виждайки Марсел; Още повече се учуди, като го видя да затваря плътно вратата, преди да се отправи към леглото й.
— Нещо не е наред ли Марсел? — запита нервно Габи.
— Всичко е в ред, скъпа. — усмихна се Марсел. — Напълно в ред. — Изумруденият му поглед не слизаше от лицето й, докато той се настаняваше небрежно до нея. Едва тогава тя забеляза писмото в ръката му. Отговаряйки на мълчаливия въпрос, Марсел й подаде писмото. — От Онор. Помислих, че ще се радваш да чуеш новините от нея.
Габи зарадвана плесна с ръце.
— Как е тази малка палавница! Споменава ли за бъдещия си съпруг? Щастлива ли е?
Онор не се бе върнала в Сен Пиер, както се очакваше. Един ден след раждането на Жан се бе получило писмо, с което тя съобщаваше, че се е влюбила и няма да се върне в Сен Пиер. Селест бе одобрила кандидата и сватбата бе определена за след няколко месеца. След това дойде писмо от Селест, в което се изброяваха многото качества и положителни черти на избраника на Онор.
Марсел бе одобрил на драго сърце и сватбата бе станала в Ню Орлиънс. Очите на Габи се замъглиха, когато Марсел започна да чете на глас писмото на сестра си. Щастието на момичето, доволството й от брака и взаимната любов на младоженците личаха ясно във всяка дума. Когато Марсел остави писмото настрана, Габи плачеше, без да се прикрива.
— Какво има, скъпа? — запита Марсел с неприкривана тревога в гласа. — Болна ли си?
Той веднага я прегърна, усещайки всяка извивка на стройната й фигура през тънката материя на нощницата й.
— Няма нищо, Марсел — захлипа Габи на гърдите му. — Просто съм толкова щастлива за Онор. Нейният живот, бракът й ще бъдат толкова различни от моите. Надявам се никога да не загуби любовта и доверието на мъжа, когото обича.
— Скъпа моя, щастието няма да те отмине. Възнамерявам да те направя също толкова щастлива, ако не и по-щастлива от Онор. Имам чудесни новини за теб. „Упование“ ще отплава за Франция след три седмици и аз взех билети за трима ни. Вече пратих писмо до Линет с молба до мъжа й Пиер да се яви в съда от твое име. Когато пристигнем, разводът ще бъде чиста формалност. Пиер Бонар е много влиятелен, ползва се с голям престиж като юрист. Ще се оженим в мига, когато бъдеш свободна. Жестоките години, когато си била съпруга на Филип, скоро ще бъдат минало.
— Толкова скоро? — запита Габи. — Трябва ли толкова скоро да напускаме Мартиника? Сигурна съм, че доктор Рено няма да ми позволи да замина, все още съм под неговите грижи.
Бе смутена от внезапното изявление на Марсел. Да не би да се опитва да се оправдава, помисли си тя. Филип очевидно не я иска, затова защо да отлага заминаването си?
— Морският въздух ще ти подейства много добре — настоя Марсел, — сигурен съм, че докторът ще се съгласи. Той каза, че бързото ти възстановяване е истинско чудо. Имали някаква друга причина зад твоето желание да останеш в Сен Пиер? — запита той многозначително, присвивайки очи.
— А… разбира се, че няма — настоя Габи, може би твърде разгорещено. — Двамата с Жан ще бъдем готови да заминем след три седмици.
— Прав ли беше докторът, като ми каза, че напълно си се възстановила?
— Да, прав беше. — Гласът й едва се чуваше, но отговорът бе достатъчен, за да възпламени Марсел.
Неспокойните му ръце започнаха да галят едва прикриваното от дрехите тяло на Габи. Устните му докоснаха благоговейно клепачите й, плъзнаха се по гладките бузи, притиснаха се нежно до шията. Той смъкна роклята от раменете й, оголи натежалите й гърди и устата му потърси изпълненото с мляко зърно. Габи леко ахна, протестирайки, понечи да го отблъсне, но слабата й съпротива само още повече го възпламени. Изведнъж тя усети как отвръща диво на целувките и ласките му, зажадняла за мъжка близост.
— Ти ме искаш, любов моя, знам, че ме искаш — прошепна Марсел с предрезгавял от желание глас. — Позволи ми да те любя.
Вземайки мълчанието на Габи за съгласие, той стана и започна да съблича дрехите си с неспокойни ръце и разтреперано тяло, разтърсвано от така дълго потисканото желание. Бе успял да свали жакета и вратовръзката си, когато дойката внезапно влезе в стаята, носейки в ръце малкия Жан.
Отстъпвайки назад пред интимната сцена, Луела възкликна:
