е мъртво, и започна да плаче и да скимти, въобразявайки си, че господин Марсел ще я накаже ужасно сурово, задето е допуснала това нещастие да се случи с неговата малка любима. Кършейки ръце, тя коленичи до безжизнената Габи и се замоли да стане някакво чудо.
Лекото помръдване на клепачите насред побелялото лице бе първият признак на живот, който даде Габи, но той бе напълно достатъчен, за да съживи надеждите на Тилди. Само след минути градинарят Ерман тичаше към къщата на доктор Рено, защото му бе казано съвършено ясно да не се връща без лекаря, ако не иска да си загуби живота. Може би за пръв път през живота му на краката на Ерман поникнаха крила и той хукна така, сякаш го гонеше самият дявол.
Тилди се върна при Габи и загледа силно загрижена как издутото й тяло потръпва и се свива в конвулсии на равни интервали.
Точно когато Тилди помисли, че повече не може да слуша агонизиращите викове на Габи, доктор Рено влетя през вратата, избута икономката настрана и коленичи до измъчената си пациентка.
— Какво стана? — запита той, след като я прегледа, за да установи дали няма счупени кости.
— Не… не знам господин докторе — запелтечи Тилди, свивайки рамене и разпервайки ръце. — Бях в кухнята, когато чух госпожа Габи да вика, дойдох и я намерих така.
— Няма счупени кости, слава на бога — въздъхна докторът и се отпусна назад, присядайки на пети. — Но тя ще ражда. Къде е господин Дювал?
— В Льо Шато — захленчи Тилди, покрусена от трагедията. — Там имало пожар и Лионел дойде да го викне.
— И госпожа Габи е била оставена сама? В такава напреднала бременност?
— Той замина едва тази сутрин, а госпожица Онор ще си дойде в Сен Пиер другата седмица.
— Като стоим тук и говорим, няма да помогнем на госпожа Габи — възкликна нетърпеливо доктор Рено, когато следващата контракция разтърси тялото на Габи. — Ей ти, градинаря — махна той с ръка на Ерман, който бе отстъпил назад. — Двамата с тебе трябва да я вдигнем и да я занесем горе. Полека, полека — предупреди го, когато, двамата се наведоха и едновременно вдигнаха гърчещото се тяло на Габи.
— Филип! — застена Габи отначало тихо, после все по-силно.
— Тя вика съпруга си — каза докторът. — Той тук ли е?
— Ами… и да е тук, не е идвал насам — изсумтя презрително Тилди, без да сдържа неодобрението си. Изобщо нямаше намерение да казва на доктора, че господин Сен Сир нито веднъж не е идвал да види жена си, след като тя дойде да живее в дома на господин Марсел. Със сигурност няма чак толкова работа в своята плантация! Но беше твърде предана на господаря си, за да започне да клюкарства.
— Върви незабавно в градската къща на Сен Сир — нареди лекарят на Ерман, след като настаниха Габи в леглото. — Ако е тук, кажи му какво се е случило. Ако го няма, нека пратят човек до Белфонтен. Побързай, човече!
Тилди изненадващо бързо съблече Габи и я облече в огромна бяла нощница, докато докторът подреждаше инструментите си. Като прецени, че в момента не може да направи нищо, доктор Рено притегли един стол до леглото, положи ръка на гърчещия се корем на Габи и загледа часовника си, за да прецени интервала между контракциите. След като минаха няколко минути, той изсумтя, пъхна часовника обратно в джоба си и се наведе, за да изследва натъртванията и контузиите по лицето й. Тилди се въртеше неспокойно покрай него и накрая той я прати в кухнята да стопли вода и да донесе меки чисти кърпи.
— Филип! — произнесе едва чуто Габи, облизвайки сухите си устни с език. — Филип! Мъртъв! Не! Не!
Лекарят не разбра несвързаните й приказки. Помисли, че вика съпруга си или че се е сетила и за детето, което е изгубила.
— Съпругът ви скоро ще дойде тук — увери я доктор Рено, надявайки се, противно на всякакви разумни предположения, че Филип е в Сен Пиер. Ако не беше, щеше да пристигне поне след четиридесет и осем часа.
Габи отвори очи, трескавият й поглед бе изпълнен с болка.
— Не! Филип е мъртъв!
Тя отново изпадна почти в агония, и не можа да каже нито дума повече.
— Горкото дете — измърмори докторът, галейки ръката й.
Дълбоко в себе си той смяташе, че шансовете й да роди здраво и жизнеспособно дете са нищожни. В този момент дори животът й бе изложен на риск. Само да можеше да направи нещо друго, а не да стои така… и да чака…
Без да знае за драмата, която се развиваше само на няколко пресечки от дома му, Филип се разхождаше из стаята си, не можейки да вземе решение. Бе планирал да се върне в Белфонтен на другия ден, но ужасно му се искаше да види Габи, преди да тръгне, като същевременно се страхуваше, че посещението му може ненужно да я разстрои в този късен и решителен етап от бременността й. Забравяше всичко, от значение бяха само неговите противоречиви чувства. В този миг го стресна гласът на Жерар, но преди да схване несвързания брътвеж на възрастния мъж, едно стройно негърче нахлу в стаята и му предаде съобщение, от което косата на Филип настръхна. Сякаш земята се отвори пред него и бездната заплашваше да го погълне. Едва успя да се съвземе, когато следващото изречение на Ерман го накара да се почувства така, сякаш между ребрата му е забит нож.
— Госпожа Габи ви вика. Доктор Рено каза, ако не побързате, тя ще… може да не…!
— Може да не какво? Боже господи! Какво искаш да ми кажеш? Мъртва ли е съпругата ми?
— Не! Беше жива, когато тръгнах преди минути. Само че… само че… побързайте, преди…
Филип беше излетял много преди момчето да успее да довърши изречението си. Минути по-късно той слизаше от коня пред градската къща на Дювал, където го посрещна Тилди със зачервени от плач очи.
— Съпругата ми! — каза задъхан Филип — Какво е станало с нея? Тя… Тя дали…
— Жива е, господин Филип — побърза да каже Тилди, когато видя разстроеното изражение и побелялото лице на Филип. — Падна по стълбите, сега лекарят е с нея.
— Къде е Марсел? — запита сърдито, Филип оглеждайки се наоколо. — Как е могъл да допусне това да се случи? — Трепереше от гняв, леденият му поглед хвърляше яростни искри.
— Господин Марсел замина за плантацията рано тази сутрин. Голям пожар. Надзирателят му е обгорял — обясни страхливо Тилди, отстъпвайки назад пред студената ярост на Филип.
В този миг един смразяващ кръвта писък процепи въздуха и Филип замря. Някак не можеше да приеме, че този нечовешки крясък излиза от устата на Габи. Доктор Рено се появи в горния край на стълбите, на челото му се бяха очертали тревожни бръчки. Изражението му малко се проясни, когато забеляза Филип.
— А, Сен Сир — извика той облекчено. — Господ е чул молбите ми, елате бързо, човече, бързо. Съпругата ви ви вика.
На Филип не му трябваха повече подкани; взе стъпалата две по две и влезе в стаята на Габи, следвайки доктора. Това, което видя, го накара да се олюлее и го хвърли в небивал ужас. Габи, чието лице бе цялото в синини, лежеше, гърчейки се, на голямото легло, а коремът й се свиваше от непрекъснати силни контракции, докато болезнените й викове му късаха сърцето.
— Не можете ли да й помогнете, докторе? — извика Филип, безпомощен пред нейното страдание.
— Трябва да чакаме природата да свърши своето — въздъхна уморено докторът.
— Знаете ли как е станало? Нещастието, искам да кажа.
— Знам не повече от вас. Тилди намерила жена ви в безсъзнание долу при стълбите. Когато дойдох, беше започнала да ражда
— Мислите ли, че внезапното започване на родилните болки е причинило падането й по стълбите? — запита предпазливо Филип.
— Не можеше да не си спомни коя дата е сега — средата на август! Прекалено рано за детето, ако трябваше да бъде от него!
— Сигурен съм, че жена ви щеше да дочака термина си, ако не беше паднала. След месец щеше да роди благополучно. Залагам си главата — измърмори той, поклащайки побелялата си глава.
— — Никога не можем да сме сигурни — каза мистериозно Филип. Изведнъж Габи се надигна, защото бе чула гласа, който смяташе, че никога повече няма да чуе. Да не би духът на Филип да е дошъл? Или жестоката болка, че я кара да халюцинира?
