толкова мъжествен… истински норман! Но има страховит нрав. Боя се, че ще убие лорд Едрик. Моля те, Надая, иди долу и се опитвай да подслушаш какво си говорят. А когато Едрик си тръгне, настигни го и му кажи, че искам да говоря с него насаме. Боя се за живота му.
Надая присви замислено очи.
— Има ли нещо, което пропускате да ми кажете, Ариана? Наистина ли лорд Лайън ще намери девица, когато ви отведе в леглото?
Ариана пламна.
— Разбира се. Не съм сторила нищо, от което да се срамувам.
— И слава богу — кимна вещицата. — Защото, ако беше иначе, не бих искала да съм на мястото ви, когато съпругът ви узнае. Предупреждавам ви, милейди, хората разправят, че никой не можел да води лорд Лайън за носа.
След тези думи Надая напусна стаята също толкова безшумно, колкото беше влязла.
Ариана се просна на леглото и затвори очи. Един дълъг ден беше вече към своя край и тя се чувстваше изморена. А също и гладна. Хрумна й, че би могла да слезе и да потърси нещо за ядене, но реши, че засега ще е по-добре да не се изправя лице в лице с разярения си съпруг. Скоро се унесе в сън.
Лайън връхлетя в салона, разтърсван от гняв. Не само че Ариана го беше отблъснала, но и лорд Едрик беше още там и бърбореше оживено с хората си, сякаш е най-естественото нещо на света да се възползва до насита от гостоприемството на дома му. Той пристъпи заплашително към саксонския благородник. За миг му мина през ума да го убие още сега. Трябваше обаче да се преструва на благоразположен, заради добруването на Уилям. Не можеше да се отрече, че откакто бе дал дума за вярност към Завоевателя, Едрик се държеше безупречно. Лайън обаче нямаше кой знае какво доверие в този човек, въпреки че засега той съвестно бранеше граничните земи на кралството от нашественици.
— Надявам се вие и хората ви да останете за през нощта — каза Лайън без всякакъв ентусиазъм. — Салонът е просторен и имаме достатъчно сламеници.
— Не, благодаря — отвърна Едрик и стана да си върви. В момента не можеше да направи нищо повече за Ариана. Беше дошъл да се увери с очите си, че тя не е пострадала, след като игуменката ги изненада при задната порта. Уви, беше избрал неподходящ момент и сега горчиво съжаляваше, задето бе причинил проблеми на Ариана. — Време е да се връщам в имението си. Моля ви, предайте на лейди Ариана, че скоро ще намина пак да видя как се чувства.
— Няма нужда да се притеснявате за състоянието на съпругата ми. Да не би да намеквате, че бих могъл да я нараня? — запита Лайън през зъби. Несъмнено щеше да убие това нищожество, ако се опиташе да го предизвика.
— Не намеквам каквото и да било, лорд Лайън. Просто двамата с лейди Ариана се познаваме от деца и дълго време бяхме сгодени. Сега, когато баща й вече не е между живите, се чувствам отговорен за нея.
— Е, аз ви освобождавам от тази отговорност — отвърна злъчно Лайън. — Какво ще правя с жена си, си е моя работа. Но все пак мога да ви уверя, че няма защо да се боите за нея, докато е смирена и покорна, както се полага на една жена.
Едрик остро се изсмя.
— Явно не познавате добре лейди Ариана, лорд Лайън, щом смятате, че тя ще е смирена и покорна. — Мрачното изражение на Лайън безмълвно потвърждаваше думите му. — Макар че, доколкото виждам, вече я познавате в известна степен. В такъв случай, милорд, ще ви пожелая лека нощ. — Едрик се поклони леко и се отправи към вратата, а хората му го последваха по петите му.
Едрик тъкмо се бе метнал на коня си, когато от сенките изплува неуловим силует и решително хвана поводите на животното.
— Милорд, това съм аз, Надая. Нося ви послание от лейди Ариана.
Едрик се огледа крадешком, видя че вратата на салона е затворена и прекрачи в укритието на дърветата.
— Какво има, Надая? Какво иска от мен Ариана?
— Иска да говори с вас насаме, лорд Едрик, но се бои от лорд Лайън.
— Кажи на господарката си, че ще уредя нещо. Сега обаче трябва да вървя, преди да съм възбудил нечии подозрения. Налага се още известно време да се преструвам, че съм лоялен слуга на крал Уилям. — Едрик остави Надая зад гърба си и препусна към подвижния мост и Блекхийт.
Лайън пи до късно през нощта със своите хора. Обръщаше халба след халба, но нищо не беше в състояние да изтрие от съзнанието му образа на хубавата му съпруга, изумрудено зелените й очи и изкусителните и устни, подпухнали от целувките му. Известно време обмисляше дали да не вземе някоя от слугините, за да утоли огъня в тялото си, но никоя от тях не можеше да се сравнява с Ариана и никоя не можеше да утоли глада му така, както тя би могла. Опита си да си спомни пищното тяло на Забрина и страстните й милувки, но дори този спомен не успя да откъсне мислите му от мъничкото, женствено телце, което го чакаше горе, в семейната им спалня.
А когато всички придърпаха грубите си сламеници и се отпуснаха край огъня, Лайън се изправи залитайки на крака и се запъти към осветеното от факли стълбище. Една единствена свещ мъждукаше в притихналата спалня. Ариана спеше, а мъничката й фигурка едва се различаваше под тежкото одеяло. Тя не се събуди, докато Лайън събуваше обувките, панталоните и туниката си и мълчешком се отпускаше върху завивките, облечен само в широката си риза. От устните й се откъсна само мека въздишка, щом я придърпа в извивките на силното си тяло.
Свикнала със строгия режим в манастира, Ариана се събуди призори. Беше й уютно и топло, много по- топло, отколкото в „Сейнт Клер“, където се събуждаше в студената килия, завита с овехтялото одеяло. Тя затвори отново очи и се зарови по-дълбоко в топлия пашкул. В следващия миг обаче усети твърдата човешка плът, опряна в гърба си, и напълно се разбуди. Скована, Ариана се отдръпна мълчешком. Когато обаче направи опит да се изправи, почувства тежката ръка на Лайън, обгърнала талията й. Едва сдържайки дъха си, Ариана отмести внимателно ръката му и безшумно се измъкна от леглото. Вече стъпила на пода, тя погледна отново съпруга си и сърцето й се сви от някакъв странен, необясним копнеж.
Устата му беше леко разтворена и леко похъркваше. Беше само по риза, а голите му крака бяха проснати върху одеялото. Широката дреха се беше повдигнала и разкриваше част от бедрата и ханша му. Ариана извърна очи. Никога преди не беше смятала някой мъж за красив, но това беше единствената дума, която й хрумваше, докато гледаше силното мъжествено тяло на Лайън. Дори насън той излъчваше сила и власт. Ариана се почувства засрамена от неприличните си мисли. Едрик беше истински саксонец и несъмнено беше не по-малко привлекателен и силен от Лайън, но тя не трепереше в негово присъствие и не се притискаше като обезумяла към тялото му.
Лайън я наблюдаваше през притворени клепачи, но не даде знак, че е буден. Какво ли си мислеше Ариана? Дали одобряваше фигурата му? Или намираше Едрик за по-привлекателен?
— Ако продължиш да ме гледаш така, не отговарям за действията си.
Ариана се сепна.
— Аз… Мислех, че спите.
— Спях, докато не почувствах погледа ти върху себе си.
Ариана рязко се извърна, засрамена, че я е хванал да го зяпа.
— Трябва да ида в кухнята. Сега съм господарка на дома и трябва да се погрижа за домакинството. Ще отида първо да се изкъпя.
Грамадната вана, инсталирана в отделно помещение до кухнята, бе един от луксовете, които баща й предвидливо бе осигурил.
— Една истинска съпруга има и по-неотложни задължения — напомни й меко Лайън, докато се надигаше лениво от леглото и изтръскваше полепналите паяжини от косата си. — Все едно, скоро ще ги узнаеш. Ела, ще се изкъпем заедно. — Той намъкна набързо туниката си, хвана я за ръка и я изведе от спалнята. Внезапно смутена, Ариана се опита да се отскубне от ръката му, но скоро бе победена от желязната му хватка.
