— Аз… не ви желая. Моля ви… не правете това…
Изражението му сякаш се вкамени, ръцете му инстинктивно се свиха в юмруци.
— Значи искаш Едрик?
Тя понечи да му отговори, но той притисна устните й с ръка.
— Не, не ми казвай. Това е без значение. Ти никога няма да имаш Едрик! Но един ден, кълна се в това, ще те накарам да ме искаш. Ще ме молиш да те отведа в леглото. И само ако си помислиш да ме измамиш с друг мъж, ще те заключа в кулата да молиш опрощение за греховете си в уединение. Ти си моя съпруга. Ще те имам винаги, когато пожелая, и ти ще ме посрещаш с желание.
— Както Англия посрещна Завоевателя!
Ариана искаше да му каже още много неща, но устните му внезапно връхлетяха нейните. Целувката му беше гореща и неумолима, като огнен пламък, който топи метал. Ариана искаше да крещи, да се изтръгне от изгарящата ласка на езика му, но вместо това се изгуби в сладката му съблазън.
4
Лайън я преобърна и я притисна под силното си тяло на леглото. Доловила тежкия му поглед върху себе си, Ариана вдигна очи и срещна неговите. Лицето му беше потъмняло от страст. Мускулестите му бедра я обгърнаха в желязна хватка, устата му жадно превземаше нейната. Ръцете му трескаво отстраниха малкото дрехи помежду им.
— Моля ви, милорд…
— Не се безпокой, скъпа. Мислиш ли, че не знам как да доставя удоволствие на една жена?
Устните му докоснаха шията й, езикът му нежно притисна пулсиращата плът на ключицата й и се спусна към долчинката между гърдите й. Ариана потръпна, поразена от топлия му дъх върху гърдите си. Той подухна лекичко зърното й и напрегнато загледа как то се сви и се устреми към него. Докосна го изучаващо с език, а Ариана извика от смущение. Какво й правеше този мъж? От гърлото й се изтръгна задавен стон, а ръцете й неистово се вкопчиха в ленените чаршафи. Той погълна с устни зърното й, смучеше го, гризеше го и го милваше, докато Ариана не си помисли, че духът всеки миг ще напусне тялото й.
Извика накъсано името му, което иначе избягваше да споменава, а гласът се изтръгна от устните й дрезгав и приглушен.
— Лейди — простена Лайън и собственият му глас беше дълбок и дрезгав. — Вие ме водите към гибел.
— Какво правите с мен? Милост, милорд!
— Не знам що е милост, Ариана. — Твърде силно копнееше за нея, за да се остави молбите и да го разколебаят. Щеше да я накара да го желае като свой съпруг, любовник и похитител. Щеше да я прелъсти.
Той се плъзна надолу по тялото й, а ръцете му разтвориха и обездвижиха бедрата й. Щом грубият му език се плъзна по пулсиращата плът между краката й, Ариана си помисли, че ще се разпадне на хиляди късчета. Тя се гърчеше и извиваше, и отчаяно се опитваше да се изтръгне от желязната му хватка, но ръцете му бяха безмилостни. Стаята се завъртя шеметно наоколо й, щом езикът му нахлу дълбоко в нея — твърд, гладен и нетърпелив. Той се плъзгаше неумолимо навън и пак навътре, изучаваше я и я измъчваше, и уверено я водеше към друга вселена, където вече нямаше значение, че тя е саксонка, а той — норман.
Ариана се вкопчи отчаяно в чаршафите, когато едрото му тяло се отпусна собственически върху й, а устните му потърсиха нейните. Устата му ухаеше на нейната плът и кой знае защо, това я зашемети.
Лайън повдигна глава и сините му очи я пронизаха.
— Умолявам ви, милорд, не ме принуждавайте да правя това — прошепна дрезгаво Ариана.
— Мога да те принудя или да те взема доброволно, Ариана. Изборът е твой. Но със или без твоята воля, ти ще бъдеш моя.
Ариана потръпна и затвори очи. Тялото й изгаряше в сладка болка, каквато не бе познала досега. Но каквото и да беше това странно усещане, знаеше само, че Лайън й го бе причинил. Знаеше също, че иска час по-скоро да се отърси от него. Дали този мъж бе способен на нежност? Вероятно. Или на жестокост? Със сигурност. Дали можеше да я накара да го пожелае? Ариана се боеше, че е така.
— Тогава знайте, че ме вземате против волята ми — излъга тя. Беше твърде горда, за да си признае, че едно норманско чудовище може да я накара да тръпне от желание. И ако от нея се искаше да изпълни съпружеските си задължения, щеше да го накара да повярва, че е било против волята й.
Той се вгледа напрегнато в нея и внезапно се разсмя.
— Да те взема против волята ти? Не, Ариана, не мисля, че това ще ти хареса. Струва ми се, че и ти ме искаш толкова, колкото и аз теб.
И макар тя да очакваше грубост, ръцете му бяха изумително нежни, когато се плъзнаха изучаващо по тялото й, а силните му пръсти помилваха с любопитство кожата й. Ариана простена, останала без дъх, щом тези силни пръсти се плъзнаха опипом във влажната плът между краката й. Лайън не откъсваше поглед от лицето й, омагьосан от зелените й очи, които бавно потъмняваха при първия си досег със страстта. Внезапно го сполетя мисълта, че тя не го бе излъгала, и Лайън се усмихна. Наистина беше девица. Реакцията й беше толкова невинна и спонтанна, че нямаше как да е преструвка.
Ариана се задъхваше, притворила очи, връхлетяна от емоции, каквито не беше предвкусвала и в най- смелите си представи. Почувства, че гъвкавите пръсти на Лайън търсят нещо дълбоко във влажната пещ между краката й и ахна в почуда, щом го откриха. Ханшът й диво се устреми към него, докато пръстите му милваха и притискаха малката пъпка.
— Готова си да ме посрещнеш, Ариана — прошепна Лайън и вдиша с наслада мекия, прелъстителен аромат на сладките й сокове. Тя усети издайническата влага между краката си и премигна объркано.
Пръстите му разтвориха плътта й, подготвяйки я за последния набег върху непорочната й женственост. После Ариана почувства члена му, опрян в слабините й — горещ, нетърпелив и твърд като стомана. Заслепен от страст, Лайън едва се сдържаше да не нахлуе бясно в нея — и всичко да свърши за миг. Тя бе пожелала да я вземе насила, но нещо вътре в него го възпираше. Тази жена не беше някоя слугиня, свикнала на грубо и безцеремонно отношение; това беше неговата съпруга, бъдещата майка на децата му. Нищо не можеше да му попречи да я има пряко волята й, но предпочиташе тя да го посрещне е жар и нетърпение.
Той се плъзна още по-дълбоко в нея и потърси девствената й ципа. Не че имаше нужда от още едно потвърждение, че съпругата му е непорочна — вече бе разбрал, че е девица. Ариана простена и прехапа долната си устна. Плътта между краката й се разтвори и се изпълни с него. Внезапно, необяснимо и за самия себе си, Лайън изпита съжаление, ще че трябва да я нарани.
— След малко ще те заболи — прошепна той. — Твърде тясна си за мен. Съжалявам, но няма друг начин.
Той се плъзна още по-навътре в нея и притисна тънката ципа. Ариана простена и пребледня.
Не знаеше почти нищо за интимните контакти между мъжа и жената. Сигурно затова сега, докато той навлизаше все по-надълбоко в нея, за миг й хрумна, че едва ли ще го побере. Наистина я заболя, точно както я беше предупредил, но не чак толкова, че да заличи приятните усещания от допира му. И точно когато й хрумна, че не е чак толкова страшно, Лайън напрегна бедрата си и с един отсечен тласък нахлу докрай у нея. Тя извика и прокара кървави дири по гърба му. Лайън замръзна неподвижен и зачака болката да отшуми.
— Отпусни се, мила, най-лошото свърши — зашепна успокоително той и приглади влажните кичури по възглавницата. Толкова отчаяно копнееше да я обладае, че от усилието да остане неподвижен по челото му избиха едри капки пот.
Лайън се раздвижи, отначало много бавно, сякаш милваше отвътре разкъсаната й плът. И макар Ариана все още да изпитваше болка, усещането й се стори почти приятно. Но точно когато понечи да се притисне към него и да посрещне с желание милувките му, тласъците му станаха по-бързи и необуздани. Бедрата му се надигаха и отпускаха в бесен ритъм и стремглаво го приближаваха към върха. Тялото му се напрегна. Лайън знаеше, че за Ариана е твърде рано, но просто не можеше да се сдържи. Физическата му нужда да я притежава бе стигнала твърде далече. Той знаеше, че ако се остави да свърши сега, няма да й достави никакво удоволствие, и мислено си обеща, че следващия път ще бъде по-добре.
