— Първо ще се изкъпем, Ариана. Ела. — Той й подаде ръка. Ариана понечи да му откаже, но очите му я предизвикваха. А щом мъничката й длан легна в неговата, Лайън вътрешно се усмихна. И докато й подаваше тънката й туника и сам обличаше своята, той вътрешно се закле, че ще я опитоми. Един ден Ариана щеше да се превърне в милата и покорна съпруга, която желаеше.
Малко по-късно на сутринта Ариана вече бе приключила сутрешния си тоалет и обличаше новата си туника. И докато приглаждаше меката ленена материя на ханша и бедрата си, тя си помисли, че е прекрасно отново да носи нещо ново и истински красиво, което да не дразни голата й кожа. Новата й разкошна рокля, ушита от синкавочервена коприна и поръбена с хермелин, беше най-елегантната дреха, която бе виждала от години, и със сигурност бе достойна за господарката на Крагмер. На рамото й дори блестеше скъпоценна брошка. На времето майка и имаше прекрасна колекция от бижута, които сега й принадлежаха. За миг се запита дали Лайън щеше да я забележи, но мигом се смути от неуместната си мисъл. Лайън не го беше грижа за нищо друго, освен за неговия крал, неговите земи и сексуалните му подвизи.
Вече на вратата на спалнята, Ариана се извърна и погледна свенливо към леглото, смутена от онова, което Лайън бе направил с нея миналата нощ, и от начина, по който тя му бе отвърнала. И макар че през цялото време беше се опитвала да се бори с него и със собственото си тяло, накрая господарят на Крагмер бе постигнал своето. Беше я любил два пъти в леглото, а после и в банята, докато водата плискаше шумно по пода около тях. И тя отново не успя да му се противопостави, защото задръжките й падаха в мига, в който Лайън посегнеше към нея. Вярно, че тази сутрин изпитваше някаква сладка отмала и тялото я наболяваше на места, за които я бе срам дори да си помисли, но Ариана знаеше, че всъщност не Лайън я е наранил. Ако трябваше да бъде откровена, тя дори бе изненадана от нежността му.
Поруменяла от спомена за изминалата нощ и последвалата я сутрин, Ариана побърза да излезе от спалнята. На стълбището я пресрещна развълнуваната Терса.
— Слава богу, че ви срещам, милейди, защото трябва да ви кажа нещо много важно. Но никой друг не бива да ни чува. — Момичето се огледа тайнствено наоколо, видимо притеснено. — Чуе ли ме лорд Лайън, веднага ще ме накаже. А аз не искам сър Белтан да си мисли лоши неща за мен.
Вече съвсем объркана, Ариана се вгледа изпитателно в Терса и, забелязала силната й уплаха, побърза да предложи:
— Да влезем в моята стая, Терса. Лорд Лайън излезе на лов още призори и не вярвам да се върне преди залез слънце.
Двете се вмъкнаха в спалнята и Ариана зачака да чуе важните новини, които Терса й носеше. Не й се наложи да чака дълго. Слугинята веднага се разприказва, а гласът й беше тих и напрегнат:
— Той е тук, милейди. Иска да се срещнете в градината, зад кухнята. Каза, че ще ви чака при задната стена на укреплението, под асмата.
— Кой е тук, Терса? Казвай подред.
— Как кой — мъжът, който ми плащаше да ви нося бележките, докато бяхте в манастира! Доколкото разбрах, трябва да е лорд Едрик Блекхийт. Изпърво не го познах, защото носеше дълго палто с качулка. Видя ме в селото и ме помоли да ви предам това.
Сърцето на Ариана сякаш замря. Вярно беше, че повече от всичко искаше да говори с Едрик, но нима щеше да се осмели да се срещне тайно с него? И как ли щеше да реагира Лайън, ако узнае? През изминалата нощ бе видяла нежната му и любяща страна, но Ариана подозираше, че знатният нормански рицар има и друга, тъмна половина, която досега бе останала скрита за нея. Дори когато го нарече норманско копеле, не беше успяла да предизвика изцяло гнева му.
— Благодаря ти, Терса. И не се бой, нито лорд Лайън, нито сър Белтан ще научат за това. Поне не от мен.
Момичето видимо изпита облекчение. Тя определено не искаше да предава доверието на господаря си, който я бе спасил от неизбежен брак със стария Дорал. Но преди всичко трябваше да бъде лоялна към господарката си.
— Ще се срещнете ли с лорд Едрик, милейди? Той е заможен, с добро потекло и доста привлекателен… но не чак колкото лорд Лайън или Белтан… — допълни свенливо девойката.
— Ще си помисля, Терса — отвърна меко Ариана. — А сега върви, днес ни чака много работа. Кийн спомена, че ще се нуждае от помощта ти.
Ариана дори не забеляза кога вярната й прислужница напусна стаята. Умът й беше зает с други мисли. За щастие, Лайън щеше да е навън през целия ден. Така можеше да се срещне с Едрик, без никой да узнае. Лайън беше хитър и пресметлив — и сигурно щеше да нападне, когато най-малко го очакват. Във вените й течеше саксонска кръв и Ариана се чувстваше длъжна да предупреди Едрик, за да е подготвен за удара, когато той връхлети. Каквото и да й струваше това, Ариана реши да се промъкне крадешком в градината и да се срещне с бившия си годеник.
Едрик стоеше, облегнат на крепостния зид, сигурен че никой няма да го види сред филизите на кичестата асма. Не знаеше дали Ариана ще дойде, но от все сърце се надяваше да се отзове на молбата му. Сърцето му се късаше само като си помислеше, че животът й изцяло зависи от милостта на лорд Лайън. Но с малко късмет скоро щеше да я освободи от оковите на този нелеп брак и да я направи отново своя. След миг обаче мислите му бяха прекъснати от лекото шумолене на листата.
Беше Ариана.
— Едрик, къде сте?
— Ето ме, милейди. — Водена от шепота му, Ариана най-после се добра до скривалището му под асмата. Той улови ръцете й и несдържано я привлече към себе си. — Боях се, че няма да дойдете.
— Не мога да остана дълго, но трябваше да ви предупредя.
— Да ме предупредите? Нима ме грози опасност?
— Става дума за Лайън. Той знае за тайните ни срещи в манастира. Не знам на какво е способен, но се боя, че чака изгоден момент.
— Не ме е страх от съпруга ви, Ариана. Освен това — добави уверено той, — аз се заклех във вярност на Уилям. Той смята, че войската ми е готова да попълни редиците на неговата армия. Ако Лайън ме убие, ще престъпи волята на своя крал.
Ариана свъси вежди.
— Нима наистина вече сте човек на Уилям? Мислех…
Лицето на Едрик потъмня.
— Не, Ариана. Аз съм истински саксонец, не бива нито за миг да се съмнявате в това. Ненавиждам онова копеле, Завоевателя, и никога няма да стана част от неговата армия. Но трябваше да му обещая подкрепата си, защото имам цел. Един ден, много скоро, саксонските благородници, които загубиха земите си, ще се вдигнат на бунт. И когато този ден настъпи, аз ще се присъединя към тях. Установих контакт с крал Малкълм. Той също ми обеща подкрепа. Кълна се, че скоро ще ви отърва от омразния ви брак и ще ви направя своя съпруга. Само заради вас не се ожених през всичките тези години. Искам само вас, милейди.
Ариана бе озадачена от думите му и дори й хрумна, че е невъзможно да бъдат прекъснати връзките, които я свързваха с Лайън.
— Не мисля, че този ден някога ще дойде. Глупаво е да се надяваме.
— Напротив, Ариана, този ден ще дойде, и то много скоро, ако помогнете да сразим Лайън. Без него Крагмер няма да издържи една атака от страна на Малкълм. Този човек е твърде силен и добре охраняван. Смъртта му трябва да дойде отвътре, от неговия лагер. Затова ви моля за помощта ви, Ариана. Вие сте близо до него, спите в неговото легло. Ще направите ли това — за нас?
Ариана се вторачи в Едрик, обзета от ужас.
— Нима искате от мен да убия Лайън? Не, искате твърде много. Вярно е, че ненавиждам всички нормани и че не исках да стана жена на Лайън, но нямам сили да го убия или по някакъв начин да причиня смъртта му.
Едрик присви очи.
— Какво ви е сторил? Нима му се заклехте във вярност?
— Не! Никога! — тръсна тя глава.
— Обичате ли го?
