Лайън направи знак на слугата да му долее бира, отпи широка глътка и остави халбата си на масата.
— Не очаквах да се присъедините към нас, милейди.
— Надявам се, че не очаквате от мен и да умра от глад, милорд — отвърна Ариана с лъжливо спокойствие.
— Сигурно този път ще се опитате да отровите бирата ми — прошепна той така, че да го чуе само тя.
Ариана видимо пребледня.
— Аз… нямаше да позволя да изпиете отровата. Не можех да го направя.
— Не съм и очаквал да кажеш нещо друго.
— Знаете, че е така. Опитах се да ви спра. Не бих могла да ви убия със собствените си ръце. — При тези думи Ариана сведе глава. — Всъщност, изобщо не искам смъртта ви.
Лайън я изгледа невъзмутимо.
— Спестете ми фалшивите си излияния, милейди.
— Какво смятате да правите с мен сега?
— Може би след като се уверя, че не си заченала, ще те изпратя обратно в манастира. А ако си заченала, ще изчакам да родиш нашето дете, преди да те отпратя. И те съветвам да забравиш лорд Едрик. С малко късмет, скоро ще ти поднеса главата му на поднос.
В гърдите й се надигна гняв, и Ариана инстинктивно вдигна ръка да прикрие устните си.
— Копеле!
— Така си е, не го отричам.
— Вие сте животно, безсърдечно норманско чудовище!
— Вярно. Иначе откъде ще се е взело името ми?
6
Ариана се нахрани и веднага понечи да напусне салона. Никога не бе изпитвала такова унижение. Всички в помещението я зяпаха и сякаш я обвиняваха в безброй неща. Тя се извини и се надигна да става, но силната ръка на Лайън мигом я възпря.
— Нима ще ни напуснете толкова рано, милейди? — попита я той с хладно презрение.
— Аз… чувствам се изморена — отвърна тя и го погледна през сведени ресници. На оскъдната светлина от факлите профилът му изглеждаше груб и неустоимо мъжествен. Раменете му бяха едри и силни.
— Тогава върви и се подготви да посрещнеш съпруга си. Утре смятам да обсадя Блекхийт, и обикновено имам нужда от жена преди люта битка — каза Лайън и освободи ръката й.
За миг Ариана се вторачи невярващо в него, после се обърна и побягна. Лайън остана загледан след нея с мрачно изражение, а в очите му проблясваха емоции, които отказваше да приеме. Когато след няколко минути един страж въведе в салона пратеник на краля, Лайън все още не бе откъснал погледа си от стълбището, по което бе изчезнала Ариана. С усилие на волята си той насочи вниманието си към пратеника. Разгъна тънкото руло пергамент, прочете посланието и стовари юмрук върху масата с гневна ругатня.
— Проклятие! Кралят иска да ида в Лондон. Свикват съвета на старейшините, и понеже съм барон и имам обширни владения на север, трябва задължително да присъствам на срещата — обърна се той към Белтан. — Уилям иска да взема Ариана със себе си.
— А какво ще стане с Блекхийт, милорд? Хората ни са готови да атакуват земите на лорд Едрик. Отдавна не сме водили битка.
Лайън свъси вежди.
— Налага се да заминем за Лондон, Белтан. Така повелява Уилям. Утре ще се приготвим и вдругиден ще потеглим. Съветът на старейшините ще заседава две седмици. Ти ще си в моя ескорт. Избери хората, които ще оставим да пазят крепостта.
— Да, милорд. Но се боя, че лейди Ариана ще се възпротиви на това да посети норманския двор.
— Да, сигурен съм в това. Но в Лондон поне няма да има с кого да заговорничи.
Ариана вече спеше, когато Лайън влезе в общата им спалня късно през нощта. Той бързо се съблече и се пъхна в леглото до нея. Почувства топлината на тялото й през тънката материя на нощницата й и слабините му мигновено реагираха. Господи! Нима щеше цял живот да изпитва към собствената си съпруга такава страст, така мъчителна за тялото и душата му? Не можеше да позволи да изпитва такава нужда от някого, особено от тази безчестна жена, която го мразеше с всяка клетка от лятото си. Не всички жени мразят норманите, не спираше да си повтаря Лайън. Доскорошната му любовница, Забрина, не можеше да му се насити. А сега изпитваше смесени чувства при мисълта, че отново ще види Забрина в Лондон. Неговата студена и непокорна съпруга може и да го гледаше от високо, но Забрина щеше да го приеме с отворени обятия.
— Събуди се — разтърси я той. — Събуди се и посрещни мъжа си.
Така грубо разбудена, Ариана се стъписа, внезапно почувствала ръката му върху бедрото си. У нея се надигна ням протест. Нима не я беше наказал достатъчно?
— Късно е — едва пророни тя. — Какво искате от мен?
— Искам само да поговорим. Тялото ти вече не представлява интерес за мен — излъга я той. Предпочиташе да се измъчва до предела на търпението си, вместо да й признае, че още я желае, че отчаяно копнее тя да го приеме и да му се отдаде с желание.
Ариана въздъхна от облекчение. Последното нещо, което искаше в момента, беше Лайън отново да я докосне и да превърне тялото й в купчина тръпнеща, гърчеща се плът.
— Нямам какво друго да ви кажа, освен отново да ви помоля да се откажете от плана си да атакувате Блекхийт.
— Няма да има битка. Уилям ни вика в Лондон.
Ариана премигна насреща му. Няма да има битка? Господ бе чул молитвите й. Но да заминат за Лондон? При самата мисъл за това тялото й потръпна от ужас.
— Лондон! — извика тя. — Не искам да отивам в Лондон.
— Твоите желания са без значение. Така повелява Уилям. Той иска да ме придружиш. Кралицата настоявала да те види. Матилда ще ти хареса, тя е истинска светица. Утре ще си събереш багажа и ще се приготвиш за пътуването. Заминаваме вдругиден.
— Нямам достатъчно време да се подготвя! — В гласа й се долавяше паника. Не искаше да вижда нито Завоевателя, нито съпругата му светица. Тя мразеше Уилям. Мразеше всички нормани. Освен това, никога не беше ходила в Лондон. Беше чувала, че дворът е порочно място, въпреки усилията на Уилям да съхрани морала.
— Имаш достатъчно време — отвърна Лайън с нетърпящ възражение тон. Той отчаяно се опитваше да потисне емоциите, които извикваше у него близостта на тялото й. Господи! Тази жена се беше опитала да го отрови — как беше възможно все още да я желае? — А сега заспивай. Късно е вече.
Когато Ариана се събуди на следващата сутрин, Лайън вече бе излязъл. Тя стана припряно и трескаво прехвърли наум всичко, което трябваше да свърши, преди да тръгнат за Лондон. Кожата й настръхваше при самата мисъл за това. Тя нямаше приятели в Лондон, нямаше никой, който да я защити от Лайън и Завоевателя. В Крагмер поне беше заобиколена от хора, които познаваше от дете, а и Едрик беше наблизо, в случай че имаше нужда от него. А в Лондон щеше да е заобиколена от омразните нормани.
Мислите й секнаха, когато Терса влезе в стаята, за да й помогне да се облече.
— Добро утро, милейди. Лорд Лайън нареди да ви помогна да стегнете багажа си за пътуването.
Доброто й настроение не се хареса на Ариана, която с всяка изминала минута се чувстваше все по- разстроена.
— Изглеждаш ми необичайно щастлива, Терса. Да не би сър Белтан да е причина за това внезапно щастие?
— Лорд Лайън каза, че ще ви придружа в Лондон — отвърна весело Терса. — Не е ли чудесно? Лондон! Трябва да е прекрасно място. Никога не съм и мечтала, че един ден ще го видя. Белтан също ще дойде —
