добави свенливо момичето. — Много съм благодарна на лорд Лайън, че ще ме вземе с вас.
Ариана почувства, че ъгълчетата на устните й увисват. Лорд Лайън каза… Нима цялото домакинство беше очаровано от съпруга й? Той й беше отнел дома, а сега щеше да открадне и най-близките й хора.
— Радвам се, че харесваш съпруга ми — каза тя с горчив сарказъм. — Мога да се облека и сама. Но ако трябва да направя добро впечатление в кралския двор, ще ми трябват прилични дрехи. Повикай жени от селото. Някъде в този замък трябва да има стари дрехи на майка ми, които да преправя така, че да ми стават. Разполагам само с един ден, за да се сдобия с приличен гардероб.
Денят напредваше бързо. Имаше много да се свърши и твърде малко време за това. Ариана успя да намери няколко ракли с дрехи от майка й, някои от които почти не се нуждаеха от преправяне. Повечето от тях бяха изключително елегантни, поръбени с хермелин и скъпи кожи, и у Ариана постепенно се появи увереност, че ще е не по-зле облечена от всяка жена в двора на Уилям. Сред дрехите намери и няколко гривни, брошки и колиета.
Вечерта дрехите бяха опаковани и не й оставаше друго за вършене, освен да се сбогува с най-близките си хора. Ариана не знаеше колко дълго ще продължи срещата и кога ще се върнат, но разчиташе, че Кийн ще управлява добре Крагмер в тяхно отсъствие.
През целия ден Ариана беше виждала Лайън само отдалече. Знаеше, че и той е твърде зает с подготовката около пътуването, и беше благодарна за отсъствието му. Защото макар да бе успяла да избегне бичуването, сигурно тепърва щеше да се сблъска със смразяващия му гняв. Имаше много начини да я накаже и Ариана не се и съмняваше, че Лайън все някак ще й вгорчи живота. Защо, за бога, изобщо й беше хрумнало да се опита да отрови съпруга си? Защо се бе подвела по думите на Едрик? Та тя не искаше смъртта на Лайън. Вярно, че отказваше да му се врече във вярност, но той все пак си оставаше неин съпруг. Той я беше подмамил да извърши нещо непростимо, нещо, за което щеше да съжалява до края на живота си.
Ариана се оттегли в стаята си, твърде уморена, за да вечеря в салона с Лайън и всичките му рицари. Стаята се осветяваше единствено от синкавите пламъци в камината. Тя приседна на леглото да изчака подноса с храна, който бе наредила да й донесат, и мислите й отново запрепускаха трескаво. Нямаше представа какво я очаква в Лондон, където щеше да е заобиколена само от врагове. Страхуваше се от неизвестното. А после, без всякакво предупреждение, стаята се завъртя наоколо й. Обгърна я лепкава мъгла, и когато белите кълбета се разнесоха, тя вече не се намираше в собствената си спалня.
Пред очите й се разкри огромен салон, пълен с хора — мъже и жени в хубави дрехи, които се смееха и бъбреха помежду си. Видя и един тъмен мъж, едър и внушителен, с корона на главата. Там беше и Лайън. А точно зад него стоеше жена с несравнима красота, облечена в пищна рокля и отрупана с бижута. Усмихваше се превзето насреща му, а очите й бяха тъмни и подканящи. Ариана почувства и собственото си присъствие, но някак лишено от плът, сякаш беше само страничен наблюдател, невидима за останалите в салона. А после над залата надвисна тъмна, заплашителна сянка. Сянката се залута безцелно из салона, а после се насочи директно към Лайън. После внезапно тъмният спектър се насочи към Ариана, и стана още по-мрачен и по-застрашителен.
Опасност!
Ариана я почувства с всичките си сетива.
В кралския двор я очакваше враг!
Ясно го долавяше.
Ариана извика от ужас и изпадна в безсъзнание, а тялото й се отпусна безчувствено на земята, край грамадното легло.
В това време Лайън вървеше бавно към спалнята и се питаше дали ще намери Ариана заспала. Господи, желаеше малката вещица. И макар че през целия ден беше потънал в работа, не беше успял да я изтръгне от мислите си. Представяше си дребничкото й, примамливо телце и заоблените й, щръкнали гърди, притиснати в него. Ясно си спомняше горещата, стегната плът между бедрата й, която се разтваряше да го посрещне и после се сключваше около него. Изпитваше угризение, задето вчера не бе успял да й достави удоволствие, но тя твърде бързо го беше докарала до ръба. Просто не можа да се удържи. Не бе планирал да я люби, просто така се случи. Трудно беше за вярване, но дори след като тя се опита да го отрови, той все още я желаеше неудържимо. А после я бе обладал — първо с гняв, после със страст, а накрая с неизказана нежност, която му бе трудно да си обясни.
Лайън открехна безшумно вратата и огледа мъждиво осветената стая. Изпърво не видя Ариана и в гърдите му се надигна страх. Беше сгрешил, като не постави страж пред вратата й днес. Знаеше, че тя не иска да отива в Лондон. Нима Ариана толкова се боеше да отиде в норманския двор, че бе готова да избяга от собствения си дом?
И тогава я видя.
Лежеше да пода, край леглото, неподвижна и бледа като самата смърт. Той се спусна към нея и коленичи до тялото й. Прошепна нежно името й, а кожата му настръхна от ужас, когато не му отговори. Разтърси я внимателно, но тя остана неподвижна и все така безмълвна. Лайън се вторачи във вратата, за първи път в живота си обзет от нерешителност. Дали не трябваше да извика свещеник или…
Вещицата!
Точно така, вещицата. Лайън се изправи решително с намерението да изпрати някой слуга да повика Надая, и в този миг почувства нечие присъствие до себе си. Косъмчетата по врата му се изправиха и той рязко се обърна. До вратата стоеше Надая, вторачила напрегнато поглед в него.
Стъписан, Лайън пристъпи към нея.
— Откъде разбра?
Очите й останаха невъзмутими.
— Имам си своите начини. Оставете ни сами, милорд. Аз знам какво да сторя.
Лайън остана неподвижен, без да откъсва поглед от вещицата.
— Мислиш ли, че пак е имала видение?
Надая промърмори нещо непонятно за него и го изтласка към вратата.
— Вървете, милорд. Няма да навредя на жена ви. Ще ви повикам, когато дойде в съзнание.
Лайън напусна неохотно стаята, но не отиде далече. Остана пред вратата да чака заповедите на Надая.
Тя коленичи край Ариана, извади някаква стъкленица от джоба си, махна тапата и я поднесе към носа й. Ариана се покашля, извърна глава и бавно отвори очи.
— Какво стана?
— Отново си имала видение, Ариана. Никога преди не си реагирала толкова бурно. Какво видя?
Ариана потръпна.
— Опасност — прошепна тя. — В Лондон ме чака враг.
— Така е.
Ариана изгледа недоверчиво старата вещица.
— И ти ли го знаеш?
— Да, аз също го видях. Дойдох да те предупредя. Пази се от тъмната жена, Ариана. Пази се от нейните лъжи и коварства. Тя ще се опита да те нарани.
— Знаеш ли името й?
— Не. Не знам нищо друго, освен че трябва да внимаваш с нея. Пази се от черната й душа и от собствените си приятели, които могат да те подведат.
Разтреперана, Ариана се изправи на крака.
— Защо трябва да ти вярвам, след като ме предаде? Ти си станала само пионка в ръцете на Лайън.
— Не, Ариана, аз съм ти вярна и ще ти бъда вярна до гроб. Казах на Лайън за отровата за твое собствено добро. Ти имаш нужда от него. Крагмер също има нужда от него. От смъртта му можеш само да загубиш, не и да спечелиш. Можеш дори да загубиш Крагмер.
Ариана се чувстваше някак объркана. Последното й видение й бе дало твърде много въпроси без отговор. Дали опасността в кралския двор дебнеше нея или към Лайън? И коя ли беше тъмната жена, която бе видяла? Дали тя беше същата, за която я предупреждаваше Надая? И дали изобщо можеше да се вярва на старата вещица?
— Върви си, Надая. Искам да остана сама. Видението ми беше страшно и трябва да помисля как да
