— Така да е. Обещавам да съм най-благонравната съпруга на света, ако не ми се налага да търпя дълго компанията на Уилям.
7
Крепостта на Уилям, построена веднага след последната голяма битка, се възправяше на малко хълмче на северния бряг на река Темза, в югоизточния ъгъл на крепостните стени на стария римски град. Най- първото й ниво, издигнато от дърво върху земно възвишение и заобиколено с изкоп, представляваше внушителна сграда в самото сърце на Лондон. Оттам се виждаше целият град и реката.
Когато наближиха града, Ариана различи очертанията на Уестминстърското абатство, построено през 1065 от изповедника Едуард. Градът беше заобиколен от други три внушителни крепости, и трите издигнати по заповед на Уилям, като „защита от набезите на многобройните и непредвидими народни маси“.
Ариана и Лайън минаха в пълно мълчание през старите порти на римския град. Ариана беше твърде запленена от гледката, която й предлагаше многобройната тълпа, суетяща се по тесните улички и алеи, за да пророни и дума. На всеки ъгъл имаше улични търговци, предлагащи разнообразни стоки. Бризът носеше безбройни аромати, някой от тях приятни, други — не чак толкова.
Преминаваха по улиците, без да предизвикат особено внимание. В Лондон често се срещаха рицари и благородници. В града бяха отседнали част от най-богатите и благородни фамилии, които, обгърнати от лукс и разкош, не забелязваха усилията на обикновените хора да свържат двата края и да сложат поднос с храна на масата си.
— Крепостта на Уилям е точно пред нас — каза Лайън. Той направляваше умело Ариана през оживения пазар, на който имаше повече амбулантни търговци накуп, отколкото тя бе виждала през целия си живот.
Ариана преглътна напрегнато и кимна. Скоро щеше да бъде в норманската обител, като жертвено агне сред стадо хищници. А собственият й съпруг беше най-кръвожадният от всички хищници. Обзе я страх. Дали ще разпозная опасността, която ме чака в кралския двор, запита се тя. Или злото щеше да я връхлети неочаквано, когато е най-неподготвена за него?
В този момент Лайън се усмихна и изсечените му черти се смекчиха. Усмивката му беше топла и Ариана се вгледа изненадано в него. Ако й се усмихваше така по-често, сигурно съвсем щеше да се побърка.
Лайън забеляза напрегнатите бръчици в ъгълчетата на устните й и се опита да разсее страховете й.
— Забрави онези глупости за дебнеща опасност, Ариана. Тук никой няма да ти навреди. Уилям високо ме цени и несъмнено ще обикне и теб.
Ариана премигна объркано. Уилям да я обикне? Съмняваше се.
— Нямам желание да бъда обиквана или дори харесвана от никой нормански крал… И от който и да е норман.
— Съвсем от никой? — попита той, явно намеквайки за страстните ласки помежду им в тъмните часове на деня.
Ариана поруменя и извърна очи.
— Съвсем — излъга тя. После дочу някакъв задавен звук и осъзна, че Лайън се смее. Сигурно в този миг си припомняше нощите, в които посягаше към нея, а тя му отвръщаше с болезнено желание.
— Ще видим, лейди — каза той развеселен. — Ще видим.
Когато навлязоха в алеята, обграждаща крепостта на Уилям, бяха посрещнати от дружелюбни възгласи. Очевидно съпругът й беше добре познат и уважаван в кралския двор, точно както я бе предупредил. Веднага щом слязоха от седлата, конете им бяха отведени от чевръсти слуги, и още на входа ги посрещна кралският сенешал.
— Добре дошъл, лорд Лайън. Крал Уилям очакваше с нетърпение да ви посрещне с вашата съпруга. В момента той се подготвя за утрешната среща на старейшините, но довечера ще има възможност да ви поздрави в салона. Елате, ще ви покажа вашите покои.
— Хубаво е да съм тук отново, Ройс — отвърна усмихнато Лайън. — Как я кара Уилям?
— Той се чувства отлично, милорд, особено след като съпругата му пристигна от Нормандия.
Влязоха в огромен салон и Ариана уплашено се огледа. Залата беше поне два пъти по-голяма от салона в Крагмер, и цялата беше пълна с хора, които сновяха насам-натам и бъбреха помежду си. Повечето от тях бяха благородници, призовани за срещата на старейшините. Мъжете бяха богато облечени в кожени туники и ярки цветни панталони. Жените напомняха цветни градини с пъстроцветните си рокли и блестящи бижута. В залата се разнесе любопитен шепот, когато двамата с Лайън влязоха вътре, следвани от Терса и Белтан.
Лайън Нормански бе посрещан със симпатия и уважение както от мъже, така и от жени. Явно им трябваше цялото време на света, за да прекосят този салон, и Ариана се опитваше да не потръпва от отвращение всеки път, когато се налагаше да поздравява някой от безбройните приятели на Лайън. Всички говореха на родния си френски език — езикът на кралския двор. Искаше й се подът под краката й да се разтвори и да я погълне. Как копнееше да се върне в Крагмер, където се чувстваше в безопасност сред хора, които познаваше и обичаше от дете! Тези нормани бяха същите хора, които бяха убили баща й и братята й, бяха откраднали земи и титли от саксонските благородници и бяха съсипали живота на онези, които отказваха да се подчинят на техните правила.
Лайън не пропусна да забележи, че Ариана трудно понася присъствието на толкова нормани в едно помещение, и реши засега да не я представя на повече от своите приятели. Щяха да имат предостатъчно време за това после, след като вечерят с Уилям и Ариана се увери, че той не й мисли зло. И понеже нямаше как да пренебрегне приятелите си след толкова дълго отсъствие, Лайън тихичко помоли Ройс да отведе Ариана в тяхната стая. Верният кралски сенешал направи знак на Ариана да го последва, и тя погледна въпросително съпруга си.
— Върви с Ройс, Ариана. Той ще се погрижи нищо да не ти липсва. Аз ще се присъединя към теб, когато мога. Защо не си починеш, преди да срещнеш Уилям тази вечер? Ще вечеряме с него на почетната маса. — Той предпочете да не споменава, че през цялата вечер вниманието на каймака на кралския двор ще е насочено към нея.
Ариана кимна с благодарност. Никога преди не бе изпитвала такова непреодолимо желание да избяга. Отвсякъде бе обградена от нормани. Те я зяпаха с открито любопитство, което никак не й помагаше да разсее страховете си. Още по-стряскащи бяха похотливите погледи на мъжете, вторачени в нея, сякаш беше късче апетитен дивеч. И жените — тяхната нескрита враждебност още повече я караше да се чувства като жертвено агне. Видението й я бе подлъгало. Тя нямаше един враг в кралския двор; имаше безброй врагове.
Докато вървеше плътно зад Ройс напряко през салона, Ариана погледна през рамо към Лайън. Онова, което видя, я накара да се закове на място. Една пленително красива, тъмна жена, се откъсна от групичка хора и се насочи право към Лайън. Тя се хвърли в обятията му с радостен възглас и интимно притисна към него заобленото си, дребничко телце. За миг Ариана почувства, че дъхът й секва, и потисна изумения вик с опакото на ръката си.
— Не се обръщайте назад, милейди — прошепна зад гърба й Терса и решително я изтласка към изхода. — Не им давайте повод да злорадстват.
— Коя е тази жена? — попита меко Ариана.
— Белтан ми каза, че това е лейди Забрина, вдовица, която притежава обширни владения. Сега е под опеката на Уилям. Кралят й търсел подходящ съпруг — някой, който да отговаря на политическите му щения.
Забрина! Любовницата на Лайън.
Без да изчака да види как ще отговори Лайън на възторжения й поздрав, Ариана се обърна и забърза след Ройс. Терса я следваше по петите.
Ройс ги поведе по огромно вито стълбище, а после през лабиринт от коридори, докато накрая спряха пред една врата, подобна на другите в живописната кула. Ариана се питаше как би могла да стигне дотук сама, без да се изгуби.
— Надявам се тук да се чувствате комфортно, милейди — каза учтиво Ройс и отвори широко вратата. —
