на леглото, обърната с гръб към него и закрила очите си с ръка. Той се вгледа изпитателно в нея и се запита какво толкова намира в малката вещица, та я желае толкова отчаяно. Можеше вместо нея да има Забрина, чиято страст му бе добре позната. Той обаче бе предпочел да прелъсти собствената си съпруга. Ариана беше странна смес от сладка невинност и изгаряща страст. Сигурно това беше комбинацията, на която не можеше да устои.
Когато влезе в спалнята, Лайън не възнамеряваше да я люби. Щом обаче я видя във ваната, поруменяла от горещата вода и така сладко подканяща, в него се раздвижи нещо, което не можеше да назове. Не искаше да я желае толкова отчаяно, но не можеше да се сдържи. Когато ставаше въпрос за Ариана, Лайън просто не можеше да се контролира. Чувствата му към нея извираха не от разума, а от тайните кътчета на душата му. Знаеше, че не разсъждава трезво, но онова, което изпитваше към нея, не се поддаваше на рационални размисли. Не можеше да назове чувствата си, нито пък искаше да го прави.
Той протегна ръка и я докосна.
— Ариана.
— Моля те, не ме измъчвай повече. — Как бе възможно да отговаря с такава страст на мъжа, когото всъщност мразеше? Чувстваше се толкова засрамена, че не можеше да го погледне в очите.
Лайън беше изненадан от реакцията й. Нима все още го ненавиждаше толкова силно? Толкова ли трудно й беше просто да приеме, че той е неин съпруг и й доставя удоволствие?
— Ако искаш, можеш да отречеш, че съм ти доставил удоволствие. — Той се усмихна безрадостно. — Но няма да ти повярвам. Стоновете и въздишките ти ми говорят друго. Тялото ти копнее за моето, а снежнобелите ти ръце и нозе се притискат към мен. Ти ме желаеш, Ариана! Уверявам те, че разбирам от тези неща.
Ариана отдръпна ръка от лицето си и го погледна със светнал от гняв поглед.
— Да, ти определено разбираш от тези неща. Знаеш къде и как да ме докоснеш, за да стена в екстаз. Знаеш безброй начини да ми доставиш удоволствие, което ме кара да се срамувам. Не се и съмнявам, че лейди Забрина оценява всичките ти умения. В сравнение с нея аз съм същинска девица.
Лайън се намръщи.
— Ти не знаеш нищо.
— Забрина е твоя любовница. Мислиш ли, че не знам за нея? Защо не си при нея сега? Върви, разрешавам ти да идеш при нея.
Лайън остро се разсмя.
— Ти ми разрешаваш? Ариана, ако исках сега да съм със Забрина, нямаше да искам твоето разрешение. Исках теб. И мисля, че ясно ти дадох да го разбереш. Ако не съм, ще трябва още да те убеждавам. — С тези думи той я придърпа в обятията си.
— Милорд… Лайън… — поправи се тя, срещнала предупредителния му поглед. — Късно е вече. Кралят ни очаква за вечеря.
Всъщност, изобщо не я беше грижа за Уилям. Просто не искаше Лайън отново да разпали онзи огън в нея, който я превръщаше в безразсъдна пионка, която правеше каквото той пожелае. Що за човек беше той, щом успяваше да я превърне в жена, която сама не познаваше и не харесваше? В сърцето й се бореха противоречиви емоции. Тя мразеше Лайън, нали? Как тогава бе възможно да го мрази и в същото време да го желае?
— Имаме достатъчно време за онова, което смятам да сторя — прошепна дрезгаво той. — Колкото и привлекателна идея да е вечерята с Уилям, първо имам нещо друго наум. Разтвори се за мен, скъпа, и аз ще те отведа в рая.
Гласът му — приглушен, примамлив и уверен — отново успя да я победи, и тя се разтвори за него, и за миг наистина вкуси рая, точно както й бе обещал.
8
Ариана се огледа нервно около себе си, когато двамата с Лайън влязоха в салона за вечеря. По шумната какофония от гласове можеше да съди, че всички вече са заели местата си. Стомахът й бе свит на топка и не успяваше да успокои бесния си пулс. Не искаше да се изправи лице в лице с Уилям, съвсем не го искаше. Всички се бояха от него. Ако можеше да се вярва на слуховете, той беше мрачен и безмилостен човек, чийто суров и жесток нрав караше хората да треперят от ужас.
В момента, в който забелязаха появата им, в салона се разнесе шепот. Всички се обръщаха към тях, шептяха, прикривайки устата си с ръце, и зяпаха любопитно. Уилям, който седеше на висока маса на специален подиум, също забеляза появата им и веднага стана да ги поздрави.
Ариана се почувства като вулкан, готов да изригне, и внезапно се закова на място. Влиянието на Уилям върху околните беше по-силно и впечатляващо, отколкото си бе представяла. Беше силен като бик, с крака като дъбове и ръце, тройно по-големи от нейните. Сигурно размахваше с еднаква лекота меча и боздугана. Косата му беше тъмна като тази на Лайън, а очите му — интелигентни и пронизващи. Ариана неволно изпита чувството, че този човек наднича в душата й и открива там нещо нередно. Косата му беше подстригана според норманските традиции, а лицето му бе гладко избръснато.
В пълен контраст с него, неговата кралица беше дребничка жена с мило, но решително изражение. Ариана можеше да каже още от пръв поглед, че тази жена е в състояние спокойно да управлява Нормандия в отсъствието на Уилям, както впрочем бе правила през последните няколко години.
— Лорд Лайън — поздрави го Уилям с гръмовен глас. — Много съжалявам, че се наложи да ви повикам обратно в Лондон толкова скоро, но присъствието ви на утрешната среща е наложително. — Погледът му се установи на Ариана и мигом я разконцентрира. — Радвам се, че успяхте да доведете и съпругата си с вас. Годините в манастира явно са й се отразили добре. Ариана Крагмер е достойна съпруга за Лайън Нормански. — Той потупа Лайън по гърба и му намигна лукаво. — Нали ви казах, че е крайно време да си потърсите съпругата?
Лайън изглеждаше развеселен от думите му.
— Да, сир, пет години са много време. И този път се оказахте прав. — Той погледна усмихнат Ариана. — Ариана Крагмер е идеалната съпруга за мен.
Ариана ахна, сепната от дръзките му думи. За щастие, успя да се съвземе достатъчно бързо, за да направи дълбок реверанс пред Уилям. Ако кралят я познаваше по-добре, сигурно щеше да се досети, че гъстата руменина, която плъзна чак до тила й, няма нищо общо със смущението, а се дължи на дълбоката й омраза към норманите, включително и нейния съпруг. Как се осмеляваше Лайън да лъже толкова нагло пред всичките тези хора? Тя отлично знаеше, че кралят насила го бе накарал да я вземе от манастира. Той имаше претенции само към тялото й, не към разума и душата й. И все още не можеше да й прости, че е заговорничила с Едрик да го отрови.
Уилям стисна приятелски раменете й и я изправи. После я представи на кралицата. Матилда излъчваше благородство и Ариана нямаше как да не я хареса. И все пак беше благодарна на Ройс, който побърза да им посочи местата им до масата. Лайън седна отдясно на Уилям, а Ариана бе настанена до Матилда. На почетната маса седяха и синовете на Уилям и Матилда — Робърт, който трябваше да наследи Нормандия, и Уилям Руфус, комуто бяха обещали Англия.
По време на безконечната вечеря, която се състоеше от богати блюда, отрупани с риба, месо, дивеч, плодове и няколко десерта, Лайън и Уилям бяха потънали в оживен разговор. Явно двамата се чувстваха добре, като стари приятели. Наслаждаваха се на отличните вина, сервирани от слуги-англичани. Голяма част от слугите в двора дори знаеха френски език — официалният език на Англия в момента.
Ариана бе научила френски в манастира, но все още не умееше да си служи свободно с него, още повече че Лайън разговаряше с нея на английски. Затова й се налагаше да обмисля сериозно думите си, докато разговаряше с Матилда.
— Радвам се да видя, че двамата с Лайън имате щастлив брак — каза й кралицата. — Уилям се боеше, че на Лайън ще му е трудно да свикне с новото си положение. Той не беше особено щастлив, когато Уилям му нареди да ви прибере от манастира. По граничните земи все още има известни брожения и Уилям се нуждаеше от лоялен барон на север. Много от обезвластените саксонски благородници се прехвърлиха в Шотландия, след като земите им бяха отнети в полза на короната, и сега заговорничат с Малкълм срещу Уилям. Освен това, кралят има сериозни опасения, че не всички саксонски благородници, които му дадоха
