глава. Освен това вие отлично знаете, че нямаше да ви позволя да пиете от отровното вино.
— Няма откъде да знам. Както и да е, длъжен съм да те предупредя. Стой далече от Едрик Блекхийт. Нямам доверие на този човек. И не забравяй брачните си обети.
Ариана се изсмя горчиво.
— Не аз, а вие сте този, който трябва да си припомни брачните обети, милорд. За разлика от вас, аз смятам да остана вярна на своята клетва. Защото макар и да се омъжих против волята си, пред бога ние сме съпруг и съпруга.
— И ти смяташ, че аз няма да ти бъда верен? — запита Лайън с непроницаемо изражение.
— Нима съм се излъгала? Смятате ли, че е във вашата природа да бъдете верен на една жена? Забрина е красива жена. Аз не мога да се сравнявам с някоя с нейната външност и… и… — Тя прехапа устни, докато търсеше подходящата дума. — И със страстната й натура.
Лайън се засмя, искрено изненадан.
— Така ли мислиш? Защото аз съм доволен от страстта, която ти демонстрираш в леглото. Вярно е, че двамата със Забрина бяхме близки преди, но това беше преди нашия брак да бъде консумиран.
Ариана премигна невярващо срещу него. Нима я мислеше за наивно дете? С ушите си беше чула как двамата си уговарят тайна среща през нощта.
— Не ме е грижа какво смятате да правите с лейди Забрина — отвърна разгорещено тя. — Идете при нея още тази нощ, и то с моята благословия. Точно това смятахте да направите, нали?
Внезапно лицето на Лайън се разведри, сякаш току-що бе открил нещо изключително важно.
— Ти ревнуваш!
— Не! — тръсна глава Ариана. — Можете да си лягате с която пожелаете, стига да не съм аз.
— Наистина ли смятате така, лейди? — попита насмешливо Лайън и тя почувства, че е на път да изгуби самоконтрол. — Това, че ревнуваш, ме радва. По-лесно ще се справя с ревността ти, отколкото с твоята омраза. Защото следващия път, когато решиш да ми отнемеш живота, Надая може и да не се окаже наоколо.
По лицето на Ариана пропълзяха ярки петна руменина. Но сигурно си го заслужаваше.
— Уверявам ви, че не изпитвам никаква ревност, милорд. Просто не искам да ставам за смях в кралския двор. Вашите нормански приятели сигурно очакват с нетърпение някой скандал, в който да сте замесени двамата със Забрина.
— А ти какво ще направиш, ако възникне скандал, Ариана?
Тя вдигна рамене, преструвайки се на безразлична, но не вдигна очи да го погледне. Той знаеше не по-зле от нея, че тази нощ ще отиде тайно в спалнята на Забрина. Защо трябваше да я лъже? Не осъзнаваше ли, че нея не я е грижа? Всъщност, наистина ли не я беше грижа?
— Мисля, че няма да ти е все едно, Ариана — обади се внезапно Лайън, сякаш бе прочел мислите й. — Долавям ревността ти, чувствам я. Защо ще ме ревнуваш, ако ме мразиш чак толкова?
— Казах ви вече, аз не…
Думите й преминаха в задавен стон на изненада, когато Лайън я притегли в обятията си, а твърдите му устни притиснаха нейните. Целуваше я грубо, отмъстително, а езикът му поглъщаше сладостта на устата й. Целуваше я, докато главата й не се замая, а нозете й омекнаха, докато ръцете й не се сключиха безпомощно около врата му в сладка забрава. Тялото й се отпусна и някъде дълбоко в него се надигна изгарящ пламък. А когато ръката му намери гърдите й и притисна болезнено свитите й зърна, й се прииска да извика от наслада.
— Значи твърдиш, че не ревнуваш? — прошепна дрезгаво Лайън и затърка зърното й с грубата повърхност на палеца си. — И ти е все едно дали ще правя това с друга жена?
— Стига това да ти доставя удоволствие — излъга Ариана, но и сама не си повярва.
Лайън я повдигна и я отнесе до леглото. Приседна на ръба, притискайки я в скута си, заровил лице в ароматната извивка на тила й. Ариана почувства езика му да се спуска по шията й, чак до розовите миди на ушите й. Тя потръпна в усилието си да се овладее, но за пореден път се провали. Сръчните му пръсти развързаха роклята и корсажа й и ги захвърлиха на пода. После Лайън внимателно я положи на леглото. Втренчи поглед в гърдите й, в златистото хълмче между краката й, и мигновено бе обзет от познатата възбуда. Ариана почувства твърдостта на члена му, притиснат в седалището й.
— Умолявам ви, милорд, вече съм изморена. Беше едва този следобед, когато ние… ние… — По лицето й плъзна издайническа руменина. Лайън беше като жребец — винаги готов, винаги пълен с желание и страст. Можеше да я люби сега и пак щяха да му останат сили и за Забрина.
Думите й го накараха да се замисли. Дали не прекаляваше? Тя сигурно беше изтощена от дългото пътуване. Освен това, вече я бе любил днес. Лайън не беше от мъжете, които лесно губеха контрол, но когато станеше въпрос за Ариана, просто не можеше да се владее. Все пак никоя жена не можеше да има издръжливостта на мъжете, и може би в думите й имаше някакъв смисъл. Внезапно Лайън се отдръпна, но преди да стане и да поприглади дрехите си с ръка, не се сдържа да не целуне жарко щръкналите й зърна.
— Наспи се добре — каза й той и й отправи закачлив поглед, сякаш й се надсмиваше. Сигурно отлично знаеше, че и тя е възбудена не по-малко от него. — Ще те оставя да си починеш.
Ариана придърпа одеялото над гърдите си и се изправи в леглото.
— Къде отиваш? — Не че не знаеше, но не се сдържа да попита.
— Ще поиграя малко шах. Предполагам, че ме очаква дълга нощ. Много дълга нощ — добави загадъчно той.
— Сигурно — отвърна горчиво Ариана. — Надявам се, че поне тя ще ти достави удоволствие.
Лайън се намръщи.
— Отново говориш с недомлъвки. Кой се надяваш да ми достави удоволствие?
— Лейди Забрина, разбира се. Тя сигурно вече се пита какво те задържа. Имаш среща с нея тази вечер, нали?
Лайън я изгледа с неприкрито любопитство.
— Да не би пак да си имала видение? Какво те кара да мислиш, че имам среща с лейди Забрина? — Виденията й започваха да го безпокоят.
— Нямам нужда от видение, за да се досетя, че смяташ да продължиш със Забрина оттам, където си свършил последния път. — Гласът й беше пълен с презрение.
Вместо да се разгневи, Лайън се усмихна.
— Може би си по-привързана към мен, отколкото искаш да си признаеш. — С усмивка на уста, той се отправи към вратата и излезе, без да се обръща назад. Искаше му се да остане и да я люби, да шепне нежно в ухото й и двамата да заспят заедно, оплетени в мрежата на страстта.
Лайън прехапа грубо долната си устна, за да сложи край на неуместните си мисли. Това беше същата жена, която се опита да го отрови, за да се хвърли в обятията на друг.
И все пак мисълта, че Ариана го ревнува, го изпълваше с някаква странна лекота. Хрумна му, че би могъл да използва тази ревност, за да превърне омразата й в някакво друго чувство, което да бъде по- приятно и за двама им.
9
Съветът на старейшините, който от стотици години беше едно от най-значимите съвещания на държавно равнище, този път протичаше в пълен хаос. Лайън седеше редом с другите на грамадната маса и наблюдаваше реакциите на Уилям. Този път протестираха както норманските барони, възнаградени от своя господар с престижни титли, така и местните саксонски благородници, които бяха дали клетва да поддържат монарха. Резултатът беше неразличима врява от гласове, които спореха и ругаеха. Нормани и англичани сякаш бяха забравили отколешните си противоречия, докато се надвикваха в един глас срещу крал Уилям, който седеше начело на дългата маса и внимателно приглаждаше кадифето на пищното си наметало.
От всички присъстващи, само Фиц Озбърн, английски граф, и Ланфранк, новият архиепископ на Кентърбъри, седяха спокойно в креслата си и чакаха бурята да утихне. Най-после разгневените благородници изчерпаха запасите си от ругатни и Уилям ги изгледа с хладно презрение.
— Както вече казах, въвеждам нова политика, която влиза в сила незабавно. От този ден и от този миг,
