клетва на васали, са лоялни към короната. Горкичкият Уилям, носи такъв тежък товар!
Вярно, горкия Уилям, каза си Ариана, докато обмисляше думите на Матилда. Този човек беше същински тиран. Какво ли друго бе очаквал. Тя обаче каза на глас:
— Нима забравяте, че в моите вени също тече саксонска кръв, мадам? Не бих искала да ви настройвам срещу себе си, но аз също съм лоялна преди всичко към своя народ.
Матилда я изгледа изпитателно.
— По-скоро бих се настроила срещу вас, ако не защитавахте своя народ. Сега обаче сте омъжена за норман и дължите вярност на своя съпруг. Една жена трябва във всичко да се подчинява на съпруга си. Все още сте твърде млада и има доста да учите за тънкостите на брака и доверието между съпруг и съпруга. Трябва да ви кажа, че не винаги е лесно човек да живее с Уилям, но вече дълги години можем да се похвалим с щастлив брак.
Ариана не оцени кой знае колко тази лекция, макар да съзнаваше, че Матилда й говори всичко това за нейно добро.
— Ще помисля над думите ви — каза замислено тя.
Матилда огледа лицето й, явно доволна от видяното.
— Не сте безразлична към Лайън, нали, мила моя? Той очевидно е силно привързан към вас.
Ариана свъси тънките си вежди. Откъде й бе хрумнало на Матилда, че Лайън го е грижа за нея?
— Не… Всъщност, ние едва се познаваме. — Тя сведе глава и се престори, че е погълната от храната, а Матилда насочи вниманието си към краля.
Ариана се вторачи в чинията си без всякакъв апетит. В норманската обител се чувстваше като риба на сухо. И тогава направи грешката да погледне към многобройните благородници, рицари и жени с благородно потекло, настанени на дълги маси перпендикулярно на подиума. Кой знае защо, погледът й попадна на позната женска физиономия.
Забрина.
Лицето на Забрина излъчваше такава нескрита злоба и омраза, че Ариана извърна сепната очи. Нямаше нужда от много въображение, за да се досети, че това е врагът, който в нейното видение бе лишен от образ. Само че сега си имаше и образ, и име.
Най-после вечерята приключи и дойде ред на дворцовите развлечения. Слугите разчистиха набързо известно пространство в центъра на салона, което мигом бе заето от жонгльори и акробати, следвани от певци и музиканти. След като и тази част приключи, мъжете и жените се разделиха на групички, за да поиграят шах. Ариана предпочете да се извини и да се оттегли в стаята си. Но когато се огледа за Лайън, не го видя наоколо. Съмняваше се, че ще успее да намери сама пътя към стаята, затова реши да потърси Ройс.
Лайън слушаше протяжните тонове на арфите с нескрито удоволствие. Искаше му се да го бяха настанили по-близо до Ариана, защото през цялата вечер не бе успял да размени и дума с нея и не знаеше какво мисли тя за Уилям и Матилда. Питаше се дали двете с кралицата са намерили теми за разговор, но по някое време бе забелязал, че разговарят доста оживено. Тъкмо бе решил да я потърси, когато някой го докосна по рамото. Той се обърна рязко и изруга под носа си, щом се озова лице в лице със Забрина. Тя му направи скришом знак да я последва в една отдалечена ниша, където често се провеждаха тайните любовни срещи в двора.
Лайън поклати глава да отхвърли молбата й, но тя не спираше да настоява. Накрая, изправен пред риска да привлече вниманието на околните, кимна и изчака арфите да замълчат и Уилям да се запъти в друга посока, преди да последва бившата си любовница в скришната ниша със спуснати пердета.
— За бога, Забрина, това е лудост. Какво искаш от мен?
— Много добре знаеш какво искам — отвърна провлачено тя. — Нима не съм достатъчно ясна? Искам само теб, Лайън. — Тя пристъпи към него, докато гърдите й се притиснаха в неговите, а изящните й ръце обгърнаха врата му. — Луда съм по теб, скъпи. Нали ми обеща, че жена ти няма да промени нищо между нас?
— Не знаеш какво говориш, Забрина. Моята съпруга…
— Малката ти съпруга е просто едно плоско и безлично същество, сива мишка, която със сигурност не знае как да задоволи силен мъж като теб.
Ариана безлична? Сива мишка? Лайън я намираше не по-малко красива и привлекателна от Забрина. Ариана беше светлината. Тя беше слънцето, луната и звездите. Забрина беше тъмнината, кадифената изкусителка на нощта, а плътта й обещаваше забранени наслади. Лайън се вторачи в Забрина, мислено сравнявайки я с Ариана, и не откри нищо, с което тази жена да превъзхожда собствената му съпруга. Питаше се как би могъл да сложи край на отношенията им, без да е твърде жесток Преди време тя беше съществена част от живота му. Неотдавна Забрина беше всичко, което той искаше, и всичко, за което бе мечтал. Но това беше преди.
— Забрина, това няма да стигне…
Всичко, което искаше да й каже, остана неизречено, защото тя вплете пръсти в косата му и придърпа главата му в гореща целувка, родена от собственото й отчаяние. Притискаше се към него с такава жажда, че накрая Лайън се видя принуден да обгърне тялото й с ръце, за да не се озоват и двамата на пода.
В това време Ариана напусна салона и мина покрай малката, скрита от тежки завеси ниша, без да я забележи. После вниманието й прикова задъханият шепот, който идваше отвътре, но тя се опита да игнорира гласовете. Не беше чак толкова невинна да не се досети какво става вътре. Гласовете бяха на мъж и жена — женският страстен и нетърпелив, а мъжкият — приглушен и твърд. Ариана реши, че не е нейна работа, и понечи да отмине. В следващия миг обаче тя разпозна мъжкия глас. Лайън! Тя се закова на място, сякаш очакваше всеки момент завесите да се отдръпнат.
Вътре в нишата Лайън най-сетне успя да се откъсне от целувката на Забрина и да отдръпне ръцете й от врата си.
— Забрина, не бива да се срещаме тайно. Рискуваме благоволението на Уилям. Знаеш какво мисли той за верността в брака.
— По дяволите Уилям — отвърна Забрина без да се замисли. — За мен е важно само какво мислиш ти. Изгаряш ли от страст като мен? Беше толкова отдавна… Целуни ме отново, любов моя.
Лайън успя да я задържи на разстояние.
— Сега е твърде опасно, Забрина. Салонът е пълен с хора. Рискуваме да се компрометираме.
— Ела в моята стая тази вечер — подкани го тя с примамлив шепот. — Изпрати безличната си сива мишка сама в леглото и ела при мен!
— Забрина…
— Няма да изляза оттук, докато не ми обещаеш — прекъсна го тя, този път със стоманени нотки в гласа.
В усилието да се измъкне от неприятната ситуация, Лайън реши, че най-добре е просто да се съгласи. Нямаше начин да отпрати Забрина, без да предизвика скандал. А по-малко от всичко му се искаше да ги открият в такава компрометираща ситуация. Не само че щеше да си навлече гнева на Уилям, но щеше да даде храна и на дворцовите клюки. Това не го засягаше особено преди, докато двамата с Ариана живееха разделени, но сега, когато бяха съпруг и съпруга в истинския смисъл на думата, Уилям нямаше да позволи да поддържа публично връзката си със старата си любовница. Кралският двор беше място, пословично с дворцовите интриги, и всички очакваха поредния скандал, за който да злословят.
Освен това, по някакви необясними причини, Лайън не изпитваше желание да поднови връзката си със Забрина. Можеше просто да й каже, че ще иде в стаята й през нощта, но не беше нужно да го прави. Щеше да я избягва с надеждата тя да схване намека.
— Добре, Забрина. Ще дойда довечера при теб, но сега, моля те, върви в салона, преди да са забелязали отсъствието ни.
Забрина се усмихна ослепително.
— Ще те чакам, скъпи.
Ариана реши, че е чула достатъчно. Тя се обърна и побягна с всички сили, извън салона и надолу по тъмния коридор. Нямаше представа къде отива, но се надяваше да намери някой слуга, който да я упъти. Тя дочу стъпки зад гърба си и забърза крачките си, уплашена че Лайън е разкрил отсъствието й и е тръгнал да
