цялата земя на Англия, всеки акър поточе, поля и гори, става собственост на короната.
Отново се надигна врява от недоволни гласове, докато Уилям не се изправи в цялото си величие и не изгледа хладно и изпитателно всеки от присъстващите мъже. Повечето от благородниците замлъкнаха под втренчения му поглед, а някои от тях дори се свиха уплашено. Граф Едуин прехапа нервно пръстите си, а Джулио Тоскански вторачи поглед в земята. Само Лайън не изглеждаше никак изненадан от новата кралска наредба. Той отдавна очакваше, че ще се стигне дотук.
— Всички благородници от днес стават кралски наместници и ще имат за задача да опазят кралската собственост от нашественици и бракониери — обясни Ланфранк. — Те ще използват земите като своя собственост, и ще дължат на короната само някакви разумни данъци.
— Скоро ще взема решение какъв точно ще е размерът на данъците — намеси се отново и самият Уилям, — и ще имате възможност да се убедите, че идеята ми не е съвсем несправедлива. Някой има ли да каже нещо по въпроса?
Уилям замълча и огледа поред всички присъстващи в залата, и след като никой не се обади, се усмихна.
— Благодаря ви. Уверявам ви, че новата политика на короната няма да е бреме за никой от вас.
Истината беше, че всички познаваха Уилям като суров и безпощаден човек, и никой не смееше да каже или стори нещо против волята му. Не един благородник, дръзнал да се опълчи на волята му, сега бе окован във вериги в крепостната тъмница. Уилям прогонваше епископи от техните епархии и абати от абатствата им; поставяше вождове на цели кланове в тъмница, и не се смили дори над брат си, Одо, влиятелен епископ в Нормандия, който имаше собствено графство в Англия. В момента Одо беше в тъмница по заповед на собствения си брат. Никой не можеше да избяга от суровото му наказание.
В далечния край на масата, Ланфранк се изправи отново.
— Мога ли да взема думата, Ваше величество? Струва ми се, че уважаемите благородници имат правото да знаят основанията ви за въвеждането на тази нова политика. Преди крал Уилям да стъпи на тези земи, Англия беше разединена. А без чувството за единство, всяка страна е обречена на разпадане. Негово величество ме помоли да помисля как бихме могли да стабилизираме и подсилим държавата. Затова графът на Англия, — той кимна към Озбърн, — ми помогна да формулираме този план за единение на държавата чрез поставянето на всички земи под протекцията на короната.
Фиц Озбърн подхвана оттам, където Ланфранк бе приключил.
— Знам, че всички ще се съгласите с нас — каза той, преди някой да има време да възрази. — Нашата следваща задача, и то нелека, е да опишем прецизно всички земи и точните им граници.
— Но това ще отнеме години! — възкликна лорд Моркар.
— Ще видите — намеси се отново кралят, — че вашите позиции могат само да укрепнат с новата ми политика.
— И как ще стане това, сир? — попита с любопитство Лайън.
— Всеки един от вас ще е отговорен пред мен — подхвана енергично кралят. — По същия начин, всеки един от по-дребните благородници ще попадне под пряката юрисдикция на своя сюзерен. С други думи, лорд Лайън, лорд Едрик и останалите по-дребни благородници в Нортумбрия ще попаднат пряко под ваша юрисдикция. Вие ще бъдете последната и абсолютна инстанция за всички проблеми, които възникват във вашия район.
Лайън потърси с поглед Едрик, а лицето му придоби мрачно и заплашително изражение, сякаш обещаваше бъдещо възмездие за минали прегрешения.
— Разбира се, властта ви във вашия район ще подлежи на моето одобрение и вето — добави предупредително Уилям.
— Естествено — отвърна Лайън и се запита дали кралят подозираше колко силна е омразата му към Едрик.
— Ползите от новата политика на краля са толкова очебийни, че би трябвало да гласуваме в нейна полза, без дори да се замисляме — намеси се отново Фиц Озбърн. — Би било загуба на време да обсъждаме нещо толкова полезно за Англия.
— Не ми трябва вашият вот, за да въведа нещо в Англия — отекна като гръм гласът на Уилям. — Вместо това предлагам всеки, който има възражения срещу моето предложение, да изрази мотивите си пред останалите. Чувам ли някакви протести?
Погледът му бавно се придвижи по насядалите около масата мъже, толкова предизвикателен, че дори и най-смелите сред благородниците предпочетоха предвидливо да замълчат. Никой нямаше желание да се изправи сам срещу Завоевателя, който се беше превърнал в най-мощния суверен на своето време. Оставени без избор, всички негласно признаваха, че са победени. Благородниците трябваше просто да се подчинят и да се опитат да извлекат най-доброто от ситуацията.
Срещата приключи минути по-късно, когато гръмовният глас на Уилям възвести окончателно:
— От този момент нататък, провъзгласявам Англия за собственост на короната. Такава е волята ми и така ще бъде.
Лайън понечи да напусне залата с останалите, но Уилям го възпря.
— Какво мислиш за новата ми прокламация? Виждам, че не всички са съгласни с мен, но повечето ги е страх да се възпротивят. Това и очаквах. Такава е волята ми.
— Не мога да не се съглася — отвърна Лайън след кратък размисъл. — Това наистина е необходимо за единението на Англия. Сигурен съм, че скоро и бароните ще го осъзнаят. Освен това, без вашата щедрост аз нямаше да съм лорд Лайън и да притежавам такава огромна крепост като Крагмер, нито пък такива обширни земи по границите.
— Или пък съпруга — припомни му Уилям. — Изглежда си започнал да харесваш Ариана Крагмер. Всички в двора говорят за нейната красота. Матилда много я е харесала.
— Да, наистина харесвам Ариана. И кой ли мъж не би я харесал? За съжаление, моята съпруга все още вижда в мен единствено врага. Годините в манастира не са успели да сломят огнената й натура и упорития й нрав.
Уилям го изгледа, видимо развеселен.
— Нима лорд Лайън не може да обуздае своята лъвица? Бори се, Лайън, и не се и съмнявам, че скоро ще опитомиш буйната си съпруга. Заплоди я. Не познавам жена, която да не е узряла с майчинството.
— Това и смятам да направя — отвърна усмихнато Лайън. Определено му допадаше идеята да гледа как коремът на Ариана расте с неговото бебе. — Но признавам, че съм малко изнервен от мисълта, че съпругата ми бленува да ме види мъртъв.
Уилям свъси вежди.
— Нали не говориш сериозно?
Лайън придоби мрачно изражение при мисълта за опита на Ариана да го отрови.
— Не е нещо, с което да не мога да се справя, Ваше величество.
Той мъдро реши да запази в тайна от Уилям факта, че едва не се беше преселил на оня свят. Завоевателят несъмнено щеше да затвори Ариана в манастир до края на живота й, ако научеше за отровното вино. Не, реши Лайън, той щеше сам да се справи със ситуацията. Предпочиташе да има Ариана в леглото си, отколкото в някой далечен манастир. Що се отнасяше до Едрик, все щеше да измисли някакво наказание за саксонския благородник.
— Липсваше ми, Лайън. Не бързай да напуснеш двора след съвета на старейшините. И двамата с Матилда ще се радваме, ако вие с твоята съпруга ни погостувате още известно време.
— Благодаря ви, сир. Обещавам да останем за малко, но както знаете, в Крагмер ме чака много работа. Малкълм заговорничи срещу вас с лишените от власт саксонски благородници. Трябва да сме нащрек. Боя се, че обезправените благородници на Север са се присъединили към неговата кауза и в момента планират атака.
— Да, наясно съм с машинациите на Малкълм и на онези саксонски благородници, които заговорничат зад гърба ми. Наближава денят, когато ще бъда принуден да навляза в Шотландия и да поставя Малкълм на мястото му. И тогава пред господа и пред своя народ, той ще бъде принуден да падне на колене и да се закълне във вярност към мен.
Ариана разбра по лицето на Лайън, когато той прекрачи прага на общата им спалня, че срещата на
