— Съблечи я — прошепна дрезгаво той. Дланите му докоснаха гладката повърхност на ханша й и се вкопчиха в прозиращия плат.
Ариана понечи да се подчини, но точно в този миг някой почука шумно на вратата. Тя се изтръгна от унеса, сепната от внезапното прекъсване, и бавно се върна в реалността.
— Милорд, нося ви послание. — Гласът от другата страна на вратата звучеше настоятелно.
— Върви си, освен ако посланието не е от краля — извика Лайън с глас, който сигурно щеше да накара и най-храбрия рицар да се разтрепери. Човекът отвъд вратата обаче явно бе замесен от друго тесто.
— Умолявам ви, милорд, спешно е.
Лайън се изправи и отвори вратата с такъв трясък, че човекът отвън се осмели само да пъхне тънкото листче хартия в процепа, а после се обърна и побягна, сякаш дяволът го следваше по петите. Лайън затръшна грубо вратата. Водена от любопитство, Ариана застана до него и надзърна в бележката. Успя да види само равен почерк и инициалите на Забрина, преди Лайън да й обърне гръб и да скрие написаното от погледа й.
— Какво има? — попита Ариана.
Той сгъна внимателно бележката, пъхна я в джоба на туниката си и едва тогава се обърна да я погледне. Изглеждаше разгневен.
— Случило се е нещо важно и се налага незабавно да изляза. Изчакай ме. Ще продължим започнатото по-късно.
— Изглежда лейди Забрина започва да губи търпение — вметна хладно Ариана.
— Лека нощ, милейди — отвърна Лайън, без да потвърди или отрече подозренията й. Ариана остана сама, вторачена в нямата врата. После внезапно се протегна, грабна каната с вино и я запрати в стената. Кърваво червената течност се разля и попи в дебелия килим на пода.
Лайън почука дискретно на стаята на Забрина и вратата веднага се отвори. Тя го стисна за ръката, придърпа го вътре и затвори вратата зад гърба му.
Лайън я изгледа хладно.
— Надявам се да имаш добро обяснение за това, Забрина. Какво би могло да е толкова важно, за да ме извикаш по никое време от спалнята ми?
— Да не съм прекъснала нещо? — попита със сладка усмивка Забрина. — Обещавам, че няма да съжаляваш.
— Ще видим. Казвай, каквото имаш да ми казваш. Късно е вече.
— Седни, скъпи мой. — Тя го настани в грамадното, меко кресло, и му подаде препълнена чаша с вино. — Защо първо не утолиш жаждата си?
Лайън отпи широка глътка и остави чашата настрани.
— Какви са тези номера, Забрина? Достатъчно ми напакости на масата тази вечер.
Забрина въздъхна продължително.
— Уверявам те, че няма никакъв номер. Разполагам с информация, която несъмнено ще представлява интерес за теб.
Лайън я погледна невъзмутимо.
— Давай направо, нямам време за игрички.
— Дори ако в игричките е замесена малката ти съпруга?
С бързината на лъв, той стисна ръката й в желязна хватка.
— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Лайън, моля те, нараняваш ме.
Той веднага я пусна, но лицето му остана заплашително. Посегна към чашата и отпи още една глътка вино, за да уталожи гнева си.
— Би ли обяснила думите си?
Забрина погледна празната чаша, усмихна се и подхвана:
— Ти знаеш, разбира се, че имам високопоставени приятели в кралския двор.
— Да. — Той присви очи, опитвайки се да отгатне какво е намислила този път.
— Тази вечер дочух нещо, което си мисля, че трябва да знаеш.
Лайън чакаше безмълвно.
— Лорд Едрик Блекхийт заговорничи с шотландския крал Малкълм срещу Уилям. В момента е тук, за да се опита да убеди саксонските барони да се присъединят към каузата му.
— Това не ме изненадва — пророни мрачно Лайън. — Но защо ми казваш това? Защо не отиде при Уилям с подозренията си?
— Ти си прекият сюзерен на лорд Едрик, нали?
— Да, така ми каза Уилям.
— Затова реших да кажа първо на теб. Тази вечер го чух да разговаря с един саксонски благородник, когото не искам да предавам. Той е мой специален приятел — намигна му весело Забрина. — Ако кажа на краля, той ще иска да узнае имена и несъмнено ще поиска главата му.
— Значи искаш да спася твоя любовник, но не и лорд Едрик?
— Едрик е предател. Веднага щом приключи съветът на старейшините, той ще отиде право при Малкълм в Шотландия да му даде имената на онези саксонски благородници, на които може да разчита, когато нападне Англия. Казвам ти това, защото е замесена и твоята съпруга.
— Мислиш, че Ариана е предател? — пророни дрезгаво Лайън. — Защо?
— Е, може би не е чак предател — отвърна Забрина, — но чух лорд Едрик да казва на моя приятел, че скоро двамата с лейди Ариана ще бъдат заедно, както винаги са искали. Очевидно жена ти знае за плана на Едрик и е негов съучастник. В противен случай щеше да ти каже, че Едрик заговорничи под носа на краля със саксонските благородници.
Лайън се почувства така, сякаш земята току-що се бе отворила да го погълне. Дали Забрина казваше истината? Наистина ли Ариана възнамеряваше да го напусне и да тръгне с Едрик? Главата му се завъртя, а клепачите му натежаха. Толкова много ли го мразеше Ариана? Господи… Опита се да се изправи, но краката му сякаш бяха от тесто. Какво ставаше с него?
Забрина веднага се озова до него и Лайън се опря на нея, за да се задържи изправен.
— Явно новината за измяната на жена ти те е впечатлила много. Ела и полегни. Аз ще ти помогна да забравиш тази невярна кучка, за която те ожени Уилям.
Гласът на Забрина сякаш идваше от много далече. На него ли се случваше всичко това? Цялото му тяло трепереше, а главата му беше замаяна. Очите му се затвориха в мига, в който Забрина го отпусна на леглото. Чуваше гласа й, но не можеше да различи и думичка от онова, което му казваше.
— Проклет да си, Лайън, не ми погаждай този номер! — крещеше гневно Забрина. — Онзи химик ми каза, че отварата само ще те възбуди, а не че ще те докара до безсъзнание. — Тя продължи да го разтърсва с всички сили, но Лайън вече нито я чуваше, нито я усещаше. Сигурно беше сипала твърде много от отварата във виното му. Забрина въздъхна отчаяно, съблече се, а после с известно усилие успя да съблече и него. Известно време стоя до леглото, възхищавайки се на стройното му, силно тяло, а после се настани до него и постави ръцете му около себе си, притискайки се в мускулестите му гърди. Сигурна беше, че когато се събуди, Лайън с нетърпение ще подхване страстната любовна игра, на която и двамата се бяха наслаждавали неведнъж.
Сънят не спохождаше Ариана. Непрекъснато си представяше Лайън в стаята на Забрина, виждаше ги интимно прегърнати, а той я целуваше по същия начин, по който бе целувал нея, на същите места. Никога преди Ариана не се беше чувствала толкова унизена. Забрина трябваше само да повика Лайън, и той се втурваше в обятията й. Тази жена нямаше никакъв морал. Точно когато бе започнала да изяснява чувствата си към съпруга си — норман, той за пореден път й бе демонстрирал колко малко означава тя за него. Трябваше да послуша Едрик. Трябваше…
Предпазливо почукване по вратата и дрезгав шепот изтръгнаха Ариана от мислите й.
— Ариана, отворете бързо. Едрик е.
