те са му от полза. Защо трябва да бърза да загуби богатствата, които тези земи произвеждат? Все някой ден ще се появи достоен мъж за мен, но дотогава съм напълно свободна да поддържам връзка с когото пожелая. Лорд Лайън е невероятен любовник и аз нямам никакво намерение да се откажа от него.
Искряща руменина се плъзна по лицето на Ариана. Нямаше ли тази жена капчица срам? Нима тя желаеше да дойде с Лайън в Крагмер и да го поделя със съпругата му? И в този момент Ариана се закле, че ако Забрина дойдеше в Крагмер по заповед на Лайън, тя нямаше да е там, за да я посрещне.
— Струва ми се, че не съм чак толкова гладна! — каза Ариана и стана рязко от масата.
Това беше самата истина. Храната засядаше в гърлото й и ако не тръгнеше веднага, щеше да повърне на масата. Но когато стигна до вратата, тя видя Лайън и още няколко благородници да влизат в залата. Идваха направо от залата за съвещания. Сърцето й се сви, щом видя как Забрина се изправи и отиде да посрещне Лайън, с походката на куртизанка и усмивка на долна развратница. Лайън я придърпа към себе си и я прегърна през кръста. Огорчена, Ариана се извърна и се затича към своята тиха и спокойна стая.
Лайън забеляза Ариана в момента, в който влезе в залата. Бяха преустановили заседанието за кратко, за да могат да обядват. Той видя как тя се изправи от масата и се насочи към витото стълбище, но не забеляза Забрина, която се беше забързала към него. В мига, в който Ариана спря на входа и се обърна към него, Забрина се престори, че залита и отвлече вниманието му. Инстинктивно ръката му се плъзна около тънката й талия и я задържа. Когато отново потърси с поглед Ариана, тя беше изчезнала по каменното стълбище. Той отблъсна Забрина, а лицето му се сгърчи в страховита гримаса.
— Какво правиш, по дяволите? Не ти ли стига, че снощи ме упои?
Очите й се разшириха в престорена изненада и тя отвърна:
— За бога, Лайън, никога не бих сторила подобно нещо? Снощи виното беше силно, а ти беше много уморен. Безброй пъти си идвал при мен след бурни пиршества. Този път едва ли е било по-различно.
— Наистина ли мислиш така? — попита безизразно Лайън. Гласът му бе спокоен, дори прекалено спокоен, помисли си Забрина и отстъпи крачка назад. — Ариана не е глупачка. Нито пък Уилям. Днес на съвещанието Уилям ми каза, че е намерил подходящ съпруг за теб. Каза също, че бракът ви ще е изгоден за всички ни.
Забрина пребледня.
— Съпруг! И кой е той? Кажи ми името му!
— Уилям не го сподели с мен. Той ще те информира за всичко. Изглеждаше доволен от избора си. Освен това беше категоричен, че трябва да сложим край на нашата връзка. Каза ми още, че отсега нататък не ни препоръчва да поддържаме други отношения, освен невинно приятелство. Аз имам съпруга, а ти ще имаш съпруг, комуто дължиш вярност и лоялност.
Забрина очакваше да чуе подобно нещо и въпреки това се ядоса. От първия ден, в който срещна Лайън, тя желаеше да се омъжи за него, но така и не успя да измисли начин да го раздели с Ариана Крагмер. Нямаше възможност да й причини каквото и да било, защото тя беше на сигурно място в манастира „Сейнт Клер“. Затова Забрина се задоволи да бъде любовница на Лайън. Единственото, което й оставаше бе надеждата Ариана да се разболее и да умре преди кралят да сгоди нея, Забрина, за друг. Но съдбата й беше отредила друго. Уилям нареди на Лайън да прибере младата си булка от манастира, да я отведе вкъщи и да създадат семейство.
— Нима наистина мислиш, че ще се оставя на Уилям да ръководи живота ми и ще се задоволя с някой друг, освен теб? — пророни дрезгаво Забрина. — Това съвсем не е краят, скъпи!
С тези думи тя се обърна рязко и бързо се отдалечи с грациозната и величествена походка на кралица.
Когато вечерта Терса отиде в стаята на господарката си, за да види дали не се нуждае от нещо, я свари да опакова багажа си. Момичето изгледа невярващо Ариана и колебливо я попита:
— Къде ще ходите, милейди? Да не се връщаме в Крагмер?
— Аз… не мога да ти кажа — отвърна Ариана, без да я погледне в очите.
— О, милейди. Няма да направите нещо глупаво, нали? Моля ви, кажете ми, че няма да предприемете нищо, без да го обмислите добре!
Ариана спря да приготвя багажа си и погледна момичето, а в очите й се четеше меланхолия и непоносима болка.
— Не мога да остана повече тук, докато лорд Лайън съвсем явно демонстрира отношенията си със своята любовница. Не мога смирено да приема, че съпругът ми предпочита да споделя леглото си с друга жена.
Ариана беше обмислила всичко внимателно. Ако Забрина наистина дойдеше в Крагмер, тя нямаше да остане и секунда повече там. За нищо на света нямаше да търпи унижението да бъде заместена от любовницата на съпруга си. Едрик й беше предложил изход от тази мъчителна ситуация, и макар това да не беше най-доброто решение, тя нямаше друг избор.
— О, милейди! Лорд Лайън не би…
— Напротив, Терса, така е. Лорд Лайън не ме иска, и аз изпитвам същото към него. Той ще бъде щастлив, ако се отърве от мен.
Терса я погледна недоверчиво.
— Ще опаковам останалата част от дрехите ви, за да могат да ги пратят в Крагмер. Кога ще тръгнем?
Ариана поклати глава.
— Няма да пътувам за Крагмер. И ще бъде по-добре, ако ти не идваш с мен.
— Да не идвам с вас! Вероятно се шегувате, милейди. Да не би вече да не сте доволна от мен, както преди? Може би вече сте си намерила друга прислужница, която да поеме моите задължения?
Ариана сграбчи Терса за ръцете и я дръпна на леглото.
— Това, което ще ти кажа, не трябва да излиза иззад стените на тази стая. Заклеваш ли се, че ще пазиш тайна?
Терса се вгледа уплашено в господарката си.
— Да, милейди, заклевам се.
— Лорд Лайън е помолил лейди Забрина да дойде в Крагмер. Разбираш, че не бих могла да понеса това. Не смятам да стоя в Крагмер, докато Лайън разгулничи с любовницата си под носа ми.
— Не мога да повярвам, че лорд Лайън е постъпил така. Та това е вашият дом! Какво ще правите? Къде ще отидете?
— Лорд Едрик ми предложи да замина с него надалеч — отвърна Ариана. Тя не спомена нищо за Шотландия, нито за анулирането на брака й с Лайън. Съмняваше се, че ще поиска да отмени брака си, след като веднъж се озове в Шотландия.
— Надалеч! Ще изоставите лорд Лайън? Но вие го обичате, милейди. Не можете да го напуснете заради лорд Едрик!
— Не! Никога не съм обичала Лайън! — тръсна глава Ариана и притисна с длани лицето си, което внезапно доби ярко червен оттенък. Нима чувствата й бяха толкова очевидни?
— Можете да отричате колкото поискате, милейди, но аз знам истината. Лорд Едрик е привлекателен мъж, но не може да стъпи и на малкия пръст на лорд Лайън. Белтан каза, че Лайън Нормански е най-смелият рицар на земята. Знае ли лорд Лайън, че не сте безразлична към него?
— Че не съм безразлична ли? Не, не знае — изсмя се Ариана. — Лъжеш се, Терса. Не изпитвам нищо към Лайън, също както и той не се интересува от нищо друго, освен от своя крал, коня си и любовницата си. Той ще се почувства наистина облекчен да се отърве от мен.
— Вие не мислите трезво, милейди — не се предаваше прислужницата. — Ако заминете с лорд Едрик, само ще развържете ръцете на лейди Забрина. А лорд Лайън ще бъде силно огорчен, ако го напуснете.
Огорчен е твърде меко казано, помисли си тъжно Ариана. Лайън ще бъде абсолютно вбесен. Несъмнено щеше да я намрази и да поиска от краля да прекрати брака им.
— Знам какво трябва да сторя — каза, окончателно взела своето решение. — А ти пази моята тайна.
— Не може да тръгнете сама. Ще дойда с вас.
— Благодаря ти, но наистина ще е по-добре да останеш. Сигурна съм, че не желаеш да напуснеш сър
