Уилям беше по-хитър и от самия дявол, помисли си Лайън и потисна усмивката си. Кой мъж би отказал Забрина и огромната й зестра? Лорд Едрик не беше богат човек. Имението му беше на половината на Крагмер. Лайън предполагаше, че една от причините лорд Едрик да желае Ариана за своя съпруга, е да увеличи имотите си. При все това мисълта, че Едрик ще бъде награден, вместо да бъде наказан, съвсем не се понрави на Лайън.
— Простете ми, Ваше величество, но не мога да се съглася с намеренията ви. Лорд Едрик е трън в очите ми, откакто го познавам. Той заговорничеше срещу мен още в Крагмер и използваше Ариана като пионка в ръцете си. Ако тогава не беше проговорила съвестта на жена ми и ако една стара вещица на име Надая не ме беше предупредила, сега щях да съм мъртъв.
— В такъв случай, готов съм на компромис — каза Уилям след кратък размисъл. — Ако Едрик Блекхийт е наранил по някакъв начин съпругата ти, позволявам ти да му потърсиш сметка в смъртоносен дуел. Ако ли не, информирай го за годежа му с лейди Забрина и стани свидетел на брака им.
— Свидетел на брака им? — избухна Лайън и постепенно осъзна пълния смисъл на думите на Уилям. — Искате да кажете да взема… Не, Ваше величество! В никакъв случай!
— Да! — отвърна Уилям и поклати глава. — Ще вземеш лейди Забрина със себе си в Блекхийт. Очаквам от теб да обуздаеш страстта си към нея, затова настоявам именно ти да я придружаваш до там. За лорд Едрик ще е по-трудно да откаже на предложението ми, ако лейди Забрина е с теб и очаква венчавката да се състои незабавно. Брачният договор вече е подготвен. Веднага ще информирам булката за своето решение.
— Това съвсем няма да й хареса — предрече Лайън. На мен също, помисли си той, но не го изрече на глас. Не че го беше грижа за кого ще се омъжи лейди Забрина. Онова, което го влудяваше, беше че не може да убие лорд Едрик. Но ако саксонецът наранеше Ариана или се опиташе да я насили, щеше го убие — със или без разрешението на краля. Освен това, сигурно щеше да изпрати Ариана обратно в манастира, ако узнаеше, че тя доброволно му се е отдала. Мисълта за Ариана в прегръдките на друг мъж го разяждаше.
— Да се омъжа за Едрик Блекхийт! — избухна Забрина. Очите й представляваха малки кълба виолетов огън. — Не!
Уилям остана неподвижен.
— Защо не? Той е млад, здрав и безспорно привлекателен мъж.
Тя хвърли унищожителен поглед към Лайън, който стоеше безмълвно до Уилям. Лайън се приготви да изслуша отмъстителната й реч. Не се наложи да чака дълго.
— Вие сте виновен за това, лорд Лайън! Вие сте подтикнал краля да вземе това решение. Аз нямам никаква вина за това, че скъпоценната ти жена е избягала с друг. Сам сте си виновен.
Лайън стисна ядно зъби, но не каза нищо. Не беше редно за един джентълмен да засрамва дама пред краля.
— Решението да се омъжите за лорд Едрик е лично мое — каза твърдо Уилям. Забрина познаваше отлично несдържания нрав на краля и предпочете да държи езика си зад зъбите. Беше наясно, че ако го ядоса с думите си, може да си изпати жестоко. — Брачният договор вече е съставен, подписан и подпечатан.
— Знае ли лорд Едрик с каква чест го удостоявате? — попита саркастично Забрина. — Ако не греша, той е избягал със съпругата на лорд Лайън. — Тя погледна високомерно Лайън, сякаш искаше да подчертае, че той не е в състояние да се справи със собствената си съпруга.
— Не! — отвърна Уилям. — Но ще разбере веднага след като лорд Лайън го открие. Надявам се, че предложението ще му допадне. Имам нужда от подкрепата му на север.
Повече отколкото предполагаш, помисли си Забрина. Имаше заговор в двореца и до голяма степен в него бяха въвлечени бароните от Севера и от граничните земи.
— Любопитно ми е да видя каква ще е реакцията на лорд Едрик, когато научи за годежа ни.
— Вие ще научите първа, милейди — отвърна Уилям с официален тон. — Ще придружите лорд Лайън до Блекхийт. Ще можете лично да присъствате, когато годежът ви бъде оповестен, и моето желание е да организирате брачната церемония незабавно.
— Това ли е всичко, което имате да ми кажете, Ваше величество? — попита лейди Забрина. Ако трябваше да пътува с Лайън, нямаше да е чак толкова зле, колкото й се стори в първия момент. Така щеше да има на разположение много дни, през които да обработи Лайън. Ако успееше отново да го примами в леглото си, вероятно той нямаше да се съгласи след това да я отстъпи на лорд Едрик. Освен това, Едрик желаеше Ариана. Вероятно щяха да се съгласят на известна замяна, така че всички да бъдат доволни.
— Това е всичко, лейди Забрина. След колко време ще бъдете готова да отпътувате?
— След няколко дни, Ваше величество. Трябва да свърша доста неща тук, в двореца, и да опаковам багажа си.
— Искам да тръгнем незабавно, Ваше величество — възпротиви се ожесточено Лайън. — Съпругата ми е със лорд Едрик и се боя за живота й.
— Не вярвам лорд Едрик да нарани жена ти, Лайън — каза Уилям, след като внимателно обмисли ситуацията. — Смятам, че между вас са възникнали някои недоразумения. Лейди Ариана познава лорд Едрик от детството си и му има доверие. Без съмнение тя очаква с нетърпение да тръгнеш след нея. Няколко дни забавяне ще бъдат само в твоя полза. Ще й бъдеш още по-скъп, когато пристигнете в Блекхийт.
— Ако изобщо са в Блекхийт — промърмори Лайън, недоволен от решението на Уилям. Помисли си, че кралят възприема ситуацията прекалено повърхностно. Беше твърде вероятно Едрик да отведе Ариана в Шотландия, където английските закони нямаха никаква сила.
— Едрик, умолявам ви да ме освободите — каза Ариана с нарастващо ожесточение.
През първия ден от пътуването, когато откри, че са я заключили в стаята й, се беше почувствала смъртно обидена. Оттогава Едрик сякаш отказваше да проумее какво му говори. Когато на следващата вечер тя отказа да се качи на коня си, той гневно я вдигна и грубо я настани на седлото. А когато Ариана се опита да скочи, Едрик я завърза с въже. Така яздиха през целия път.
— Едрик, помислете разумно! Оставете ме да си ида! — молеше се Ариана през цялото време, но той продължаваше да се преструва, че изобщо не я чува.
— Правя го за ваше добро, Ариана, ще видите. Сега сте ядосана, но когато бракът ви с лорд Лайън бъде анулиран, ще се оженим и всичко ще дойде на мястото си. Много скоро Завоевателят и Лайън ще бъдат отблъснати от територията на Англия.
— Тогава Англия ще бъде управлявана от крал Малкълм — отвърна злъчно Ариана — Това ли искате?
Едрик я погледна изненадан. Всъщност, той очакваше Англия да се върне в ръцете на саксонците.
— Все ще е по-добре, отколкото да ни управляват нормани.
Ариана не отвърна нищо. Вече не беше толкова сигурна, че норманите са вредна напаст за Англия. Дълги години Англия беше владяна и управлявана от датчаните. През 1052 г. крал Едуард сам бе предложил короната на херцог Уилям Нормански. После обаче без всякакво обяснение бе отстъпил трона си на Харолд, син на граф Годуин. А след смъртта на Едуард, разгневен задето бе изгубил Англия така несправедливо, Уилям навлезе на английска територия, разгроми войските на Харолд при Хейстингс и предяви претенции към английската корона.
На Ариана й беше трудно да го признае, но Уилям успя да наложи единно управление на цяла Англия. Той беше суров и безпощаден с тези, които не му се подчиняваха, но едновременно с това беше справедлив към всичките си поданици.
— Развържете ме, Едрик!
Той я погледна с известно съчувствие.
— Скоро, милейди, но не сега. Вероятно ще ви оставя да яздите без въжето, когато стигнем Блекхийт и моите се присъединят към нас. Едва тогава ще съм сигурен, че няма да ми избягате.
В съзнанието на Ариана се зароди нова надежда за бягство. Блекхийт беше близо до Крагмер. Ако намереше начин да извести своите хора, те щяха да я освободят и да я пазят от Едрик, докато не се появи Лайън. Но дали изобщо Лайън щеше да я потърси? Прибързаността й винаги й навличаше неприятности.
