— Нека аз да опитам, милорд. Терса ще проговори пред мен. Ще я убедя, че трябва да ни каже къде да открием господарката й.
Лайън погледна Белтан.
— Добре. Опитай. Обясни й колко важно е да открием лейди Ариана. Ако и ти не успееш да я убедиш, ще се наложи да използвам сила.
Белтан пребледня. Момъкът не беше безразличен към Терса и не искаше да я види наранена. Лайън се отправи към коридора, а верният му рицар се върна при Терса, която стоеше на вратата и трепереше като подплашена кошута.
— Трябва да ни кажеш какво знаеш — прошепна настойчиво Белтан. — Лорд Лайън претърси всички стаи в замъка, без да открие лейди Ариана. Ти знаеш къде е тя, нали?
Терса поклати отрицателно глава.
— Терса, не искам лорд Лайън да те нарани. Той е готов да изтръгне от теб истината със сила, ако продължиш да твърдиш, че не знаеш нищо. — Белтан я прегърна нежно и приглади косата й назад. — Може господарката ти да е в опасност. Нали не искаш да й се случи нещо лошо?
— Разбира се, че не — отвърна Терса с треперещ глас. Когато ръцете на Белтан я притискаха с толкова обич, й беше трудно да мисли трезво. — Сигурна съм, че господарката ми е в безопасност.
— Как можеш да бъдеш сигурна?
— Лорд Едрик винаги би я защитил, дори с цената на живота си.
В момента, в който думите се изплъзнаха от езика й, Терса закри устните си с ръце. Не искаше да предава господарката си, но нежният поглед на Белтан явно бе сломил волята й.
— Едрик? — прошепна като ехо Белтан. — Лейди Ариана е с лорд Едрик? — повтори отчетливо той и думите му стигнаха до Лайън.
Ледена тръпка премина по тялото на норманския рицар. Значи правилно бе подозирал, че Ариана предпочита Едрик.
— Кажи ми всичко, което знаеш, Терса! — отсече Лайън сурово. Чертите на лицето му бяха сковани от ярост и обида, а погледът му беше студен и непоколебим.
Терса го погледна и се вцепени от ужас. Беше обещала на Ариана да запази тайната й, но как би могла да се противопостави на разгневения лорд Лайън? Терса се съмняваше че изобщо някой, бил той мъж или жена, би могъл да запази самообладание под заплашителния поглед на Лайън Нормански.
— Вярно е — раздвижи момичето побелелите си устни. — Лейди Ариана избяга с лорд Едрик.
Лайън присви юмруци и гневно изруга.
— Ще убия този мерзавец! Накъде тръгнаха?
Терса преглътна мъчително и поклати глава.
— Хайде, Терса, — подкани я Белтан. — Не бива да криеш нищо от лорд Лайън. Ако му кажеш истината, той няма да те нарани.
Терса плахо облиза устните си и отвърна:
— Не мисля, че тя искаше да тръгне, милорд. Останах с впечатлението, че вие сам я подтикнахте да го стори.
— Аз? Аз съм я подтикнал да избяга? — удиви се Лайън.
— Да! — отвърна Терса, вече събрала кураж. — Тя сподели с мен, че вие сте поканил лейди Забрина да ви придружи в Крагмер.
— Това не е вярно! Лейди Забрина е излъгала. Трябва да открия Ариана и да изясним всичко веднъж завинаги. Къде я отведе лорд Едрик?
— Не знам, милорд, кълна се, че не знам.
12
— Ще го убия! — пророни Лайън с убийствено спокойствие. — Лорд Едрик е напуснал Лондон с жена ми. — Той продължи да крачи напред-назад пред краля. Лицето му беше потъмняло от гняв и от някакво друго чувство, раздиращо и трудно определимо. — Сигурно вече знаете, че лорд Едрик замисля предателство.
— Успокой се, Лайън, и ми разкажи какво се е случило. Нима лорд Едрик е отвлякъл съпругата ти?
Лайън поруменя и извърна очи.
— Както добре знаете, сър, Ариана не изпитва добри чувства към норманите. Бракът ни не беше съвсем безметежен. Ариана е поддържала връзка с лорд Едрик през всичките години в манастира, без мое знание. Сигурно помните, че преди време те бяха сгодени. Лорд Едрик все още иска Ариана за своя съпруга.
Дълбоко замислен, Уилям прокара ръка по брадата си.
— Значи мислиш, че жена ти доброволно е тръгнала с Едрик?
— Не съм казал подобно нещо — тръсна глава Лайън. — Ариана е… много уязвима. Да я доведа в двореца не беше добра идея. В едно обаче съм напълно сигурен… И аз имам вина за това, че е избягала. Лейди Забрина е доста решителна и упорита, а аз исках да накарам Ариана да ревнува. Сега осъзнавам грешката си. Ариана е горда жена и държи на своето достойнство.
Уилям изгледа изпитателно Лайън и присви очи:
— Нима не те предупредих да спреш да си пилееш семето с твоята любовница и да се съсредоточиш върху съпругата си, за да се сдобиеш с наследник? Мислиш ли, че не съм забелязал връзката ти със Забрина, откакто се върна в Лондон? Добре знаеш, че не допускам неморално поведение в двореца.
Лайън спря да крачи нервно и се обърна към краля.
— Не съм изневерявал на Ариана, откакто сме консумирали брака си. Казах на Забрина, че всичко между нас е свършило, но тя сякаш отказва да приеме очевидното. Неведнъж й обясних, че нямам намерение да посещавам повече леглото й.
По устните на Уилям пробяга усмивка, а обичайното му сурово изражение се разведри. Изглежда Лайън казваше истината.
— Мога ли да разбирам от думите ти, че не си безразличен към съпругата си?
— Разбирайте го както желаете! — изръмжа Лайън, защото не искаше да признае нещо толкова лично, което не беше признал и пред себе си дори.
Усмивката не напусна лицето на Уилям.
— Разбирам — отвърна провлачено той. — Къде смяташ, че лорд Едрик е отвел лейди Ариана?
— В Блекхийт, вероятно, макар да е глупаво от негова страна. Имението му няма да издържи на една атака от страна на моите рицари. Имам ли вашето разрешение да го убия, щом го намеря?
Уилям отмести погледа си от Лайън.
— Не, имам други планове за лорд Едрик. Той ми е нужен на север. Лорд Едуин и лорд Моркар са обединили силите си и възнамеряват да ме прогонят от територията на Англия. Първо ще въстанат в Нортумбрия. Вероятно и Малкълм ще ги подкрепи.
— На лорд Едрик не може да се има доверие — възпротиви се Лайън — Той вече демонстрира своята нелоялност.
— Той ми се закле във вярност — настоя Уилям.
— Саксонските му корени са прекалено дълбоки. Заменете го с норман, на когото ще можете да имате доверие.
Уилям сякаш се замисли над предложението на Лайън, но поклати отрицателно глава.
— Не. Едрик има много лоялни последователи сред останалите лордове в граничните земи. Нуждая се от тяхната подкрепа. Ако сменя Едрик, може да се стигне до бунт. В момента имам достатъчно неприятности в граничните земи и не желая да си навличам повече.
— Може би Едрик също има връзка с тези неприятности — вметна Лайън.
— Може и така да е, но аз вече имам план как да го върна на своя страна. Възнамерявам да го даря с огромни владения и заможна съпруга. Тя е млада, привлекателна и страстна жена.
— О, господи! Нали нямате предвид… Говорите за Забрина, разбира се!
— Да, точно нея имам предвид. Земите и богатството й са огромни. Средствата от тези земи обогатяват имуществото ми, откакто я взех под моя опека, но сега трябва да мисля за Англия. Удостоявам лорд Едрик с голяма чест и не допускам, че би могъл да ми откаже.
