нашето пътуване на север. Никой няма да ни предаде.
— Вие не разбирате — отвърна Ариана, останала без дъх. — Аз… не мога да тръгна. Правя огромна грешка. Независимо от всичко, което стори Лайън, аз съм негова съпруга. Само страхливец може да избяга. И какво… Какво ще стане, ако нося в утробата си неговото дете?
Едрик присви гневно устни.
— Трябваше да убия онова копеле, преди да ви оскверни.
— Той не ме е осквернил, Едрик. Аз съм негова съпруга вече пет години.
— О, да! Негова съпруга! — измърмори горчиво Едрик. — Бременна или не, Малкълм ще нареди на своя епископ да анулира брака ви и тогава ще бъдете свободна да се омъжите отново. А ако вече носите детето на Лайън Нормански, обещавам да го отгледам като свое собствено.
Без да дочака отговор, той дръпна юздите на коня й и продължи по пътя си.
— Едрик, умолявам ви. Промених решението си. Не искам да ходя в Шотландия. Аз принадлежа на Лайън и трябва да остана в Англия.
Този път не можеше да допусне да я подведат да направи нещо, за което после да съжалява. Опитът й да отрови Лайън беше най-жестоката грешка в живота й. И това, което правеше в момента, беше почти толкова лошо. Ако имаше малко късмет, щеше да успее да се върне в двореца на Уилям, преди Лайън да открие отсъствието й.
— Прекалено късно е, милейди — каза твърдо Едрик. — Не мога да ви позволя да тръгнете обратно. Искам ви за своя съпруга, Ариана. Нищо не може да промени решението ми. Вие бяхте моя годеница много преди Лайън да пристигне в Англия.
Те препуснаха в галоп по пътя и отговорът на Ариана се изгуби в пространството, заглушен от тропота на конски копита и воя на въздушната струя в ушите им. Наоколо беше тъмно като в рог, а конете препускаха с бясна скорост, и Ариана безпомощно си помисли, че ако направи опит да скочи от коня, ще се убие. Единственото, което й оставаше, беше да се държи здраво и да се моли за живота си. Надяваше се Едрик да дойде скоро на себе си и да чуе молбата й да я върне обратно в Лондон, при Лайън.
В мислите й цареше пълен хаос, докато препускаше стремглаво в непрогледната нощ. Питаше се защо бе повярвала на злъчните думи на Забрина, защо й бе позволила да я прогони от собствения й дом. Чувстваше се излъгана, предадена, наранена. Как беше възможно Лайън да демонстрира такава нежност и любов към нея и едновременно с това да покани Забрина да го придружи в Крагмер? Вероятно само една жена не му беше достатъчна.
Вече бе напълно убедена, че трябваше да остане в Лондон. Тя трябваше да бъде при съпруга си, да настоява той да се откаже от Забрина, а не да слуша Едрик. Харесваше Едрик като приятел, но в никакъв случай като съпруг или любовник. Не искаше бракът й с Лайън да бъде анулиран. Защо не можа да преглътне гордостта си и да се бори за това, което желае от сърце? А бог й беше свидетел, че тя желаеше Лайън. Беше се влюбила в съпруга си против волята си. Беше допуснала да обикне един норман, един мъж, който дойде със Завоевателя и заграби дома й, владенията й и сърцето й.
Дали Лайън щеше да я разбере и да й прости? Дали изобщо тя щеше да успее да се върне? Очевидно Едрик беше твърдо решен да я отведе в Шотландия, но тя щеше да стори всичко по силите си, за да се върне при Лайън.
На зазоряване Едрик каза:
— Отдалечихме се достатъчно и можем да спрем. Наблизо е имението на мой приятел и там можем да прекараме деня. Докато стигнем Шотландия, ще пътуваме само нощем.
Ариана не разбра името на владението, в което се отбиха, а Едрик не си направи труда да й каже.
Изтощена до предела на силите си, Ариана се отправи към свободната спалня, която й предоставиха. Едрик остана да говори на четири очи със саксонския благородник, който явно беше един от дисидентите, участващи в конспирацията срещу Уилям.
В стаята на Ариана почти веднага донесоха пълен поднос с храна, и тя се наяде до насита. Въпреки изтощението, веднага започна да крои планове как да се измъкне незабелязана и да се върне в Лондон, веднага след като малко се посъвземе и освежи. Знаейки, че вероятно ще се наложи да открадне кон, Ариана потисна чувството на вина. Отчаяните решения изискват отчаяни мерки. За съжаление, всичките й планове се провалиха в мига, когато посегна да отвори вратата. Някой я беше заключил отвън.
Малко след зазоряване, Лайън влезе тихо в спалнята, която споделяше с Ариана. Уилям беше в добро настроение и не го остави да се оттегли, докато на източния хоризонт не проблеснаха първите лъчи на зората. Кралят позволи на Лайън да отпътува с жена си за Крагмер след седмица, и му възложи внимателно да следи ситуацията в Нортумбрия. Саксонските лордове Едуин и Моркар все още надигаха глава и отказваха да се подчинят.
— В граничните земи има опасност от въстание — сподели Уилям с Лайън. — Крал Малкълм е неуморен, и този път е обединил силите си с обезвластените саксонски барони. Има вероятност Едрик Блекхийт да го подкрепи и да се присъедини към него. Ти си единственият човек, на който мога да се доверя, Лайън.
Лайън се колебаеше дали да каже на Уилям това, което бе научил снощи от Забрина, но се отказа. По всичко личеше, че кралят вече знае какво се случва на север. Ако споменеше за разговора си със Забрина, това несъмнено би засегнало и Ариана, а това беше последното му желание.
— Знаете, че съм ви верен до гроб, Ваше величество — отвърна пламенно Лайън, — и очаквам с нетърпение вашите заповеди.
— Отивай да спиш, Лайън. Страхувам се, че те задържах твърде дълго. — Те стиснаха приятелски ръцете си и се разделиха.
Лайън влезе на пръсти в спалнята си, за да не събуди Ариана. През деня щеше да има достатъчно време да й каже, че се връщат в Крагмер след седмица. Запалената свещ пръскаше оскъдна светлина по леглото и непокътнатите завивки. Лайън видя празното легло и се закова на място. Погледът му обходи припряно стаята, доколкото позволяваше светлината, извика приглушено Ариана, но отговор не последва. Лайън вдигна свещта и претърси внимателно тъмните ъгли на стаята.
— Господи! — Думата се изтръгна от устните му като задавено ридание. Къде, за бога, беше отишла Ариана? Знаеше, че тя му е ядосана, но къде ли би могла да иде? Терса трябва да знае, помисли си Лайън и излетя от стаята.
— Имам треска, милорд — провикна се Терса иззад заключената врата, щом Лайън я събуди минути по- късно. — Страхувам се да не ви заразя.
— Не ме е страх от настинки — прогърмя гласът на Лайън. — Кажи ми къде е отишла жена ми? Вътре при теб ли е?
Терса се радваше, че Лайън не може да я види как трепери отвъд заключената врата.
— Господарката отдавна спи, милорд.
— Не е вярно. Изобщо я няма в спалнята.
— Не съм я виждала от часове, откакто ме освободи и ме прати да спя. Моля да ме извините, милорд, но не се чувствам добре. Аз… не знам нищо повече…
Лайън се съмняваше Терса да е толкова невинна, колкото се преструваше. И все пак, ако наистина беше болна, не беше редно да я притеснява с въпроси. Не, по-скоро щеше да преобърне кулата и цялата крепост, но щеше да открие Ариана.
Лайън претърси целия замък, но не успя да открие Ариана или да разбере къде е изчезнала. Не му оставаше друго, освен отново да потърси Терса, но взе със себе си и Белтан. Този път обаче не спря да барабани по вратата, докато слугинята не му отвори. Момичето изглеждаше бледо и много уплашено.
— Отново те питам, Терса, къде е съпругата ми? — Лайън вече беше извън кожата си от притеснение. Очевидно Ариана беше тръгнала към Крагмер, защото не беше взела със себе си никой от свитата им, а тя не беше глупачка и никога нямаше да тръгне на такъв дълъг път сама и незащитена.
Терса местеше смутено поглед от Лайън към Белтан. Не искаше да лъже никой от тях, но трябваше да спази обещанието, което даде на своята господарка. Момичето сведе очи към земята и пророни:
— Не знам нищо, милорд.
Лицето на Лайън потъмня от ярост. Вече бе готов на всичко, за да изтръгне истината от тази жена. Белтан, който отлично познаваше горещия нрав на Лайън и същевременно беше загрижен за Терса, дръпна господаря си настрана и прошепна в ухото му:
