— Малката ми, сладка Ариана. Правиш ме толкова щастлив — прошепна Лайън през стиснати зъби.
Само една тънка нишка го делеше от мига, в който щеше да експлодира в нея. Ариана докосна устните му. Той внимателно отмести пръстите й и зацелува лудешки лицето й, устните й, шията й, а тласъците му ставаха все по-забързани и ритмични. А щом почувства, че тялото й се свива напрегнато под него, бедрата му се задвижиха почти истерично, политайки на крилете на страстта.
— Ела с мен, любов моя. Да, точно така. Не спирай да се движиш. Да!
Той я превземаше с мощни тласъци. Краката й се надигнаха и обгърнала ханша му, за да го поемат по- навътре. Плътта й беше гореща й хлъзгава, пулсираща, докато накрая не се сви и потръпна около члена му. Устните й зашепнаха меко в ухото му. И тогава Лайън обгърна ханша й и я притисна към себе си, сякаш искаше да се слее завинаги с нея. Тялото му се скова, замря, и от устните му се изтръгна нейното име. Останаха така, неподвижни, докато светът не спря да танцува около тях и не се установи в нормалните си багри и форми.
Ариана отвори очи и изчака мъглата да се разпръсне. Лайън все още беше потънал дълбоко в нея, а очите му, приковани в лицето й, изглеждаха тъмни и напрегнати. Той се раздвижи лекичко между бедрата й. Чувстваше наоколо собственото си семе и не му се излизаше от копринената мекота на сладкото му убежище.
— Може би в този миг сме дали живот на нашето бебе — прошепна той и целуна жадно устните й.
Моля те, господи, само не това, помоли се безмълвно Ариана. Не и сега, когато планираше да го напусне. Защото сега тя вече знаеше, че обича от все сърце този невероятен мъж и не би могла да го дели с друга жена.
— Ако е рекъл господ — промърмори тя и извърна очи, за да не разкрие пред Лайън, че го мами. При други обстоятелства би била най-щастливата жена на света да роди и отгледа детето на Лайън, макар да знаеше, че той ще иска да го възпитат според норманските традиции, във вярност към Завоевателя.
Лайън неохотно се изтърколи от нея и посегна към дрехите си.
— Почини си. Още е много рано. Аз ще се изкъпя. Уилям свиква днес нова среща на старейшините и се налага да присъствам.
Той си извади чисти дрехи от раклата и се обърна да я погледне. Очите му бяха тъмни и неопрощаващи.
— Когато се върна, ще поговорим за Едрик и плановете му срещу Уилям. Не мога да отида при краля и да му докладвам за някакви слухове срещу хора, които го подкрепят, освен ако не разполагам с доказателства.
— Искаш от мен да предам свой сънародник?
— Аз съм твой съпруг. Длъжна си да бъдеш лоялна преди всичко към мен.
— Аз пък съм твоя съпруга, но ти ме предаде на лейди Забрина.
— Казах ти вече, че не съм спал с нея — отвърна с леко отегчение Лайън.
— Но аз… ви видях.
— Видяла си ни? Господи! Шпионираш ли ме?
Ариана вирна упорито брадичка.
— Да.
Лайън присви очи и Ариана трепна от страх, но не можеше да сведе глава пред него. Не и сега.
— Трябваше да знам дали ти и Забрина… Надникнах в стаята й през нощта и те видях да лежиш до нея.
— Шпионирала си ме! — повтори мрачно Лайън, а погледът му не вещаеше нищо добро. — Не си ми имала доверие.
— Така е. А трябваше ли?
— Колкото и аз мога да вярвам в теб — отвърна той и си спомни инцидента с отровата. — Още сега ще се закълнеш във вярност пред мен. Веднага!
— Няма да се кълна във вярност пред никой норман!
Той я изгледа унищожително.
— Ако ме предадете, ще съжалявате за това, милейди.
След като я предупреди, Лайън се обърна и напусна с трясък стаята.
— Сбогом, Лайън — прошепна през сълзи Ариана. — Сбогом, любов моя.
11
Ариана влезе в салона силно разстроена, тъй като все още не беше решила дали да напусне Лайън. Ако го напуснеше, имаше вероятност никога повече да не види Крагмер. Едрик й беше казал, че много рицари от Север са се присъединили към Малкълм, краля на Шотландия. Но това не беше гаранция, че така обединени те ще са достатъчно силни да отблъснат Завоевателя вън от територията на Англия. Уилям Завоевателя беше опитен боец и невероятен тактик. С хора като Лайън Нормански до себе си, той беше изключително труден противник.
Залата не беше толкова препълнена, колкото предната вечер. Повечето барони бяха все още на съвещание при Уилям и затова на масата за обяд присъстваха само техните рицари и няколко жени. Ариана си избра отдалечено място, където трудно да бъде забелязана, но за съжаление една от жените веднага я видя и се отправи към нея.
— Лейди Ариана, какво щастие е за мен, че ви заварвам сама.
Забрина се настани удобно до Ариана. Тя се обърна към нея с престорена усмивка и каза:
— Така се надявах да поговоря с вас насаме!
— И през ум не ми минава за какво толкова бихме могли да говорим — отвърна хладно Ариана.
— Вижте, милейди, и двете прекрасно знаем, че бракът ви с лорд Лайън не е по любов. Той ви изостави да вехнете в онзи манастир, без да го е грижа за вашето състояние. Той не мислеше за вас и почти не ви споменаваше през всичките тези години.
— А нима е било необходимо да ме споменава при положение, че вие удовлетворявахте всичките му желания?
— Точно така! — отвърна Забрина със задоволство. — Двамата с Лайън сме в близки интимни отношения от много години и аз не виждам никаква причина да преустановим нашата връзка, само защото Уилям е заповядал вие да сте жената, която да роди наследника на Лайън. Носите ли вече детето му, лейди Ариана? — Виолетово-синият й поглед се плъзна внимателно по стройната фигура на Ариана.
Ариана пребледня. Тя, разбира се, се досещаше защо Лайън най-после я беше прибрал от манастира, но този директен въпрос я свари неподготвена. Нима целият кралски двор вече знаеше, че Лайън я използва като кобила за разплод?
— Не, не мисля!
Забрина чакаше напрегнато, притаила дъх, и след като чу отговора на Ариана, въздъхна облекчено.
— За Лайън сигурно е голямо бреме, че трябва да спи с вас.
— Той ли каза това? — попита Ариана.
— Не, но не е необходимо човек да е пророк, за да разбере, че самата вие не можете да търпите вашия съпруг норман. Вероятно затова лорд Лайън ме покани да го придружа в Крагмер. — Това беше чиста лъжа, но Забрина и за миг не се поколеба да я произнесе. Тя силно го ревнуваше от Ариана. Ако познаваше Лайън, преди крал Уилям да беше отредил Ариана за негова жена, Забрина щеше да намери начин да убеди краля, че е по-подходяща съпруга от тази бледа, боязлива девойка.
Очите на Ариана се разшириха от изненада. Наистина ли Лайън щеше да отведе своята любовница в собствения й дом? Нямаше да посмее. А ако все пак посмееше? Той така или иначе правеше каквото си пожелае. Ако искаше любовницата си в Крагмер, със сигурност нямаше и за минута да се колебае дали е редно да я води там или не.
— И така да е — каза Ариана с хладно презрение, — но не очаквайте да сте добре дошла в този дом. Учудвам се, че Уилям все още не ви е намерил съпруг.
Забрина се усмихна лукаво и отвърна:
— Уилям трябва да избере за мен мъж, който да ми бъде верен и едновременно с това да защитава обширните ми имоти. В момента кралят има пълен контрол над земите и имуществото ми и до голяма степен
