собствената му съпруга го смяташе за глупак?
Лайън започваше да проумява, че бе сгрешил, като се опита да накара Ариана да ревнува. Не беше честно от негова страна. Бог му бе свидетел, че той вече не желаеше Забрина, както мъж желае жена. Беше твърде омагьосан от собствената си съпруга, за да пожелае друга жена. Не беше предвидил, че ще стане така, не бе очаквал да изпитва такива нежни чувства към малката вещица с хаплив език. Но тя някак бе успяла да го омагьоса. Никога нямаше да я остави да си отиде, никога!
В този момент Ариана се пробуди и отвори очи, почувствала нечие присъствие.
— Лайън! — Тя ахна от изненада и приседна в леглото, прикривайки с одеялото голите си гърди. — Какво правиш тук?
Сините му очи проблеснаха в сумрака.
— Тази стая е и моя, забрави ли?
— Изненадана съм, че още го помниш — отвърна хладно тя.
— Какво трябва да означава това?
— Приятно ли прекара нощта с лейди Забрина?
— Защо мислиш, че съм бил със Забрина?
— Недей да подценяваш моята интелигентност. Тя те повика, и ти веднага хукна към леглото й.
Лайън прокара пръсти през тъмните си коси, докато търсеше най-подходящите думи.
— Не бях точно със Забрина тази нощ.
Ариана го изгледа с открита неприязън.
— Беше ли в леглото на Забрина или не? Успя ли да се възползваш от прелестите й?
— Отговорът не е толкова прост, колкото ти се струва. Бях в леглото й, но не съм се възползвал от прелестите й в смисъла, който влагаш.
Ариана обаче чу само признанието му, че е прекарал нощта в леглото на Забрина. Поне не бе направил опит да я лъже за нещо, което бе видяла сочите си.
Лайън не беше глупак и не пропусна да забележи неприязненото й отношение към него.
— Ариана… — Името й се изтръгна от устните му като накъсана въздишка. — Ти си моя. Никой мъж никога няма да те притежава, освен мен. Дори не си помисляй да ме напуснеш.
Ариана огледа изпитателно лицето му. Дали Лайън не подозираше, че Едрик я е помолил да избяга с него?
— Забрави Едрик Блекхийт. Той планира да извърши коварно предателство. От това няма да излезе нищо добро. Кажи ми какво знаеш за намеренията му.
Очите й се разшириха.
— Нищо. Не знам абсолютно нищо.
— На мен обаче ми казаха друго.
— Любовницата ти греши. Тя ти каза, нали? — Ариана се питаше откъде Забрина бе научила, че Едрик е дошъл в двора да търси подкрепа за крал Малкълм.
Лайън вторачи поглед в лицето й, а очите му блестяха от желание. Той се премести на леглото и посегна да проследи с пръсти меката извивка на бузата й. Ариана се скова, но не се отдръпна, и това му даде увереност да задълбочи милувките си. Пръстите му се спуснаха надолу, по гордата извивка на шията й, преминаха по нежната вдлъбнатинка на ключицата й, и накрая се спряха на щръкналите й зърна. Дланите му се разтвориха, за да вкусят изцяло сладката им топлина; помилва ги, и ласката му беше лека и изкусителна. Ариана простена рязко от удоволствие. Той си играеше с тялото й като с добре настроен инструмент, знаеше къде точно да я докосне, за да извика най-голяма наслада.
Погледът му се установи на устните й, извиквайки във въображението му сцени на страст и неустоимо удоволствие. Устните й бяха доста пълни, но му прилягаха отлично. Необичайните й зелени очи, водопадът от сребристи коси, разпръснати по раменете и гърба й, високите, ясно изразени скули — всичко у нея я правеше уникална сред всички останали жени. Неговата жена!
Ариана понасяше мълчаливо подробния му оглед. Боеше се да говори, да помръдне, за да не разруши магията, увиснала помежду им. Самият въздух сякаш сдържаше дъха си. Лайън се взираше в устните й толкова напрегнато, че тя си представи как я целува, как езикът му нахлува в устата й, а после се стрелва да вкуси сладостта на гърдите й.
Тя почувства лекия допир на устните му върху нейните. Беше като допир на огнена стихия. Внезапно останала без дъх, Ариана вдиша жадно. Устните й пареха от целувката му, и топлината се простираше надолу към гърлото й. Ръката му се отърка в напрегнатите зърна на гърдите й, и по гръбнака й пробяга гореща тръпка. Защо му позволяваше да прави това с нея? Този мъж прескачаше от легло в легло с лекотата, с която се хранеше или дишаше.
— Н-недей. Не ме докосвай. Объркваш ме.
— Ти си моя съпруга, Ариана. Желая те. — Той я тласна назад на меката повърхност на леглото, издърпа одеялото от неподвижните й пръсти и отпусна силното си тяло върху нейното.
— Да не би любовницата ти да не те е задоволила? — Гласът й трепереше от гняв — не само към Лайън, но и към самата нея. В този момент го желаеше повече от всичко на света. Това беше отблъскващо и унизително, особено след като знаеше, че току-що е преспал с любовницата си.
— Не съм правил любов със Забрина — повтори Лайън.
Ариана понечи да му отвърне, че е лъжец, но той превзе устните й с дълга, зашеметяваща целувка. Все повече я обземаше паника, докато езикът му проникваше през зъбите й и нахлуваше в устата й. Целуваше я, сякаш не можеше да й се насити. И изведнъж искрата на страстта му премахна всички бариери, които Ариана бе издигнала срещу този мъж. Ако трябваше да го напусне още днес, щеше да вкуси за последен път неописуемото удоволствие, което откриваше в обятията му. Искаше да го почувства в себе си, ласките му да докоснат сърцето й и да я заразят със страстта му.
Тя затвори очи и се притисна към него. Бързата й капитулация изненада Лайън. Той бе очаквал Ариана да се бори с него, да се разгневи, а тя му се отдаваше изцяло. Ръцете му се свиха конвулсивно около крехкото й телце и в този миг той осъзна, че не познава по-уютно кътче от това. Нуждата да притежава тялото и душата й се превръщаше в болест, от която той нямаше желание да се излекува. Беше се оженил без любов за едно дете, а сега държеше в ръцете си жена, която го бе омагьосала.
Нямаше нужда Ариана да му казва, че го желае. Тялото й копнееше за допира му. Усещаше твърдия му член, опрян в меката й плът. Тя посегна и го докосна. Лайън едва не падна от леглото.
— Почакай — простена той. — Нека се освободя от дрехите.
С няколко сръчни движения той свали туниката, бричовете и ботушите си, и се изправи пред нея, мъжествен и горд в своята голота. Надникна дълбоко в загадъчните бездни на очите й, а после взе ръката й и я постави върху пулсиращия си член. Пръстите й се сключиха около него. Тялото и сърцето му сякаш експлодираха.
Постепенно Ариана набра смелост. Тя докосваше с благоговение твърдата повърхност на члена му, милваше набръчканите торбички отдолу, и вкусваше с връхчето на езика си солената кожа на гърдите му.
— Господи, достатъчно!
Ариана трепна от изненада, щом ръцете му се плъзнаха по тялото й, а устните и езикът му ги последваха, спирайки се да помилват гърдите й, да близнат зърната й, да изучат сладкия аромат на меката й женственост. Слабините й потръпваха от напрегнато, непоносимо удоволствие. После устните му намериха меката плът между бедрата й, а върхът на езика му разтвори нежно крехките венчета. Ариана простена и вплете пръсти в косите му, а топлината на езика му проникна в гънките на женствеността й.
Стаята се завъртя шеметно наоколо й; дъхът се изтръгваше от устните й на пресекулки, а тялото й се надигаше да посрещне дръзките набези на езика му.
— Лайън, моля те, не мога да понеса повече това!
Влажната ласка на езика му бе единственият отговор, който получи. А после беше късно за всякакъв отговор. Тялото й се разтърси от конвулсии, покосено от чудовищна вълна. Лайън изчака да замрат и последните тръпки, а после се надигна и нахлу в нея с мощен тласък. Едва си налагаше да се контролира, за да й достави отново удоволствие, преди да излее семето си.
Ариана прокара длан по гърба му. Кожата му беше топла и мека на допир. Тя прокара пръсти по лицето му, сякаш искаше да запечата завинаги в паметта си твърдата извивка на челюстта му.
