— Ако собствената ми съпруга не ми бе дала ясно да разбера колко силно ме мрази, едва ли щях да си лягам с друга — каза обвинително Лайън. — Ние сме женени, Ариана. Не можем ли да намерим общ език и да извлечем най-доброто от този брак? Трябва ли винаги да сме на нож? И трябва ли непрекъснато да се боя, че пак ще се опиташ да ме отровиш? Не можеш ли най-после да забравиш, че Едрик е този, когото обичаш?
Ариана го гледаше вторачено, обзета от противоречия. Какво го караше да мисли, че тя обича Едрик?
— Никога не съм искала смъртта ви, милорд. Не бива да се боите, че ще ви отровя. Но не искайте от мен да забравя, че сте норман и че вашия народ изби семейството ми и ни отне земите. Вярно е, че сме съпруг и съпруга, но докато продължавате да прекарвате нощите си в леглото на лейди Забрина, не може да има общ език между нас. Нямам намерение да ви деля с вашата любовница.
— Ами ако ти обещая, че ще отблъсна Забрина?
— Няма да ви повярвам. Какво ще стане, ако ви кажа, че не обичам лорд Едрик?
— Няма да ти повярвам.
— Тогава сме квит, милорд.
— А може би мога да те убедя, че казвам истината.
Ариана почувства кръвта да се отдръпва от лицето й. Ако я докоснеше, отново щеше да разпали онзи огън в нея. Истината беше, че когато ставаше въпрос за Лайън, тя се превръщаше в слабохарактерно същество, неспособно да устои на ласките му.
— Не ме докосвай. Моля те…
— Боиш ли се от мен, Ариана?
— Не. Но се боя от онова, което правиш с мен, от начина, по който се чувствам, когато ме докосваш.
Той посегна към нея.
— Това трябва да те радва, а не да те плаши. Искам да ти е приятно, когато правим любов.
Той я целуна — бавно и продължително. Езикът му изучаваше напрегнато сладките дълбини на устата й. Ръцете му се сключиха около нея и в цялото й тяло лумна огън. Устните му погълнаха задавения й стон, а езикът му предизвикваше нейния на безпощаден дуел, който възбуждаше всичките му сетива. Дланите му се плъзнаха по тялото й, обгърнаха гърдите й, а после се спуснаха по-надолу, притискайки нежните извивки на ханша й, притискайки я към пламналото му тяло.
Ариана се почувства така, сякаш земята се бе разтворила под краката й и тя пропадаше в бездънна пропаст. С неимоверни усилия на волята, тя успя да се отдръпне от Лайън.
— Така ли смяташ да ме накажеш, задето обидих любовницата ти? Защото ако е така, предпочиташ да ме набиеш.
— Не се опитвам да те накажа, Ариана. Давам ти честната си дума, че никога повече няма да те любя, заслепен от гняв. Когато те любя, то ще е с желанието и на двама ни. Обещавам ти, че никога няма да те докосна или да използвам секса като средство да те накажа. Имаш думата ми.
Лайън й бе дал повече, отколкото се осмеляваше да се надява. По време на целия им брак той избягваше да й дава каквито и да било обяснения. Тя обаче искаше повече.
— А лейди Забрина? Обещаваш ли ми да бъдеш верен на брачните си обети?
— Бракът е нещо ново за мен, Ариана — каза умолително той. — И двамата ще трябва тепърва да свикваме с тази мисъл. Може би имам нужда от още малко време, за да изхвърля Забрина напълно от ума си. Не мога да ти обещая абсолютна вярност, но ще направя всичко възможно. И ако ти идваш при мен доброволно, без да се съпротивляваш, сигурно ще ми е по-малко трудно да забравя Забрина.
Реакцията на Ариана го свари неподготвен. Точно когато си мислеше, че най-после я е надвил, тя изненадващо се отдръпна.
— Имате цялото време на света, милорд. А когато решите, че сте успял да я изхвърлите от ума си, ще ви помогна да си намерите друга любовница, която да ми допада повече. — Благонравният й тон не успя да го измами. — И ако нямате нищо против, дори ще ви позволя да изберете някой любовник и за мен. Саксонец, разбира се, защото не бих могла да понеса още едно норманско чудовище в леглото си. Вече имах възможност да опитам какво е да ме люби лорд Лайън Нормански и намирам, че не е по вкуса ми.
Лицето на Лайън почервеня от гняв. Малката вещица! Как се осмеляваше да му се присмива! Езикът й беше по-остър и от меч.
— Значи аз не съм по вкуса ти — изръмжа той през стиснати зъби. — Затова пък несъмнено съм по вкуса на Забрина.
— Тогава върви при Забрина! — отвърна предизвикателно тя.
— За бога, Ариана! Не искам да ходя при Забрина. Това ли искаше да чуеш?
Ариана се усмихна невинно насреща му, но не каза нищо, само продължи да го гледа с детински чистите си очи. В погледа му проблесна опасен пламък, а веждите му се свиха буреносно. Изглежда прекрасен дори в гнева си, помисли си Ариана, твърде запленена, за да изпита страх.
— По дяволите, Ариана, нима ти доставя удоволствие да ме изкарваш от кожата ми? — Той сграбчи раменете й и ги разтърси така, че зъбите й изтракаха. — Искам теб, а не Забрина? Какво ще кажеш за това?
— Не виждаш ли лицето на Забрина, когато правиш любов с мен? — попита дръзко тя.
— Не! А ти не виждаш ли лицето на Едрик, когато те любя?
— Не. Виждам само теб.
— Господи, Ариана, сладка моя, не искам да се боря с теб. Забрави Забрина! Забрави Едрик!
Ариана би дала сърцето си, ако Забрина и Едрик можеха да изчезнат от лицето на земята, но се боеше, че иска твърде много. Лайън беше норман — твърде слаб, за да устои на жена като Забрина, въпреки добрите си намерения. А тя беше саксонка — жена, която щеше завинаги да остане вярна на своите корени.
— Не е толкова просто, милорд — прошепна приглушено Ариана. Тя вдигна глава и надникна в бездънните бездни на очите му, покорена от мощното му излъчване.
— Господи, Ариана, луд съм от желание по теб!
10
Ариана се оказа неподготвена за удоволствието и вълнението, които предизвикаха в душата й думите на Лайън. Беше очаквала безпощаден гняв, а не потвърждение за чувствата, които ги свързваха. Лайън я желаеше, прочете го в кадифената синева на очите му. И, бог да й беше на помощ, тя също го желаеше. Чувствата й към Лайън нямаха нищо общо с разума, а само с емоциите. Ако тя не кажеше нещо, и то незабавно, той щеше да я просне по гръб и отново да я отведе на онова място, където му принадлежеше изцяло.
Устата й пресъхна, когато Лайън докосна гърдите й.
— Забрина ви очаква, милорд.
— Ще почака. — Ръцете му се спуснаха по ханша й и я придърпаха към него. Тя почувства топлината на тялото му, твърдината на късчето плът в слабините му, и простена в сладък унес. Близостта му приспиваше сетивата й.
Само да можеше да му се довери!
Всякакви мисли се изпариха от съзнанието й, щом той разкопча роклята й и я смъкна по раменете й. Тя обаче се задържа на ханша й. Лайън се отпусна пред нея на колене, набра пищната материя и я дръпна към пода. Роклята се надипли в краката й, а той се вторачи в бледата плът, която прозираше през ефирния плат на туниката й. Зарови глава в ароматната вдлъбнатинка на слабините й и я обсипа с целувки през леката материя на дрехата.
