Би било жалко да нарани такова хубаво тяло като вашето. Аз винаги съм оценявала по достойнство природните ви дадености, милорд. — Тя погледна целенасочено в слабините му, без да остави никакво съмнение в смисъла на думите си.
Лицето на Лайън се свъси в грозна гримаса, сякаш бе вкусил кисело грозде. Малката кучка, помисли си той. Без съмнение, Забрина се опитваше да уязви Ариана.
Ариана стисна зъби и се насили да се усмихне.
— Простете, лейди Забрина, но доколкото знам, вие също сте със саксонски произход.
— Нямам предразсъдъци, милейди. Струва ми се далеч по-приятно да посрещна врага с отворени обятия, вместо да се боря с него.
— И с разтворени бедра — промърмори саркастично Ариана. — Надявам се кралят да ви намери съпруг по-скоро, преди да сте подмамила в леглото си всички мъже в двора. — Лайън едва не се задави с храната си. Той мислено се помоли околните да не са чули думите на Ариана. Но Забрина я чу, както и онези, които седяха край тях, и настръхна от гняв.
Тя мигновено скочи на крака и се спусна да издере с нокти лицето на Ариана.
— Малката кучка ме обиди, милорд! Трябва да я накажете!
Само бързата реакция на Лайън спаси Ариана. Той сграбчи Забрина през кръста и я дръпна далече от жена си. Наоколо им се разнесе шепот и Лайън видя развеселените погледи на благородниците, които си шушукаха иззад ръцете си. Тази вечер в кралския двор щеше да има невероятно забавление, докато всички си разправят за скандала между съпругата на лорд Лайън и апетитната му любовница.
Ройс, който пристъпи към масата, привлечен от надигналата се врява, пребледня при видя на разгневената Забрина, едва удържана от лорд Лайън, и самодоволната усмивка на лицето на Ариана, която ловко се измъкваше от обхвата на тъмнокосата красавица.
— Съпругата ми няма апетит, Ройс — пророни през зъби Лайън — Моля те, придружи я до стаята й.
— Да — извика злостно Забрина. — Заключи проклетата вещица в стаята й! Кълна се, че тази вечер ще намериш в леглото ми повече удоволствие, отколкото в нейното!
Лайън изгледа Забрина така унищожително, че тя предпочете благоразумно да замълчи и извърна очи. А и нямаше нужда да казва нищо повече; вече бе постигнала целта си. Поне сега Ариана знаеше къде й е мястото и колко държи съпругът й на нея.
Ариана стоеше, вторачена в Лайън. Той я отпращаше! Затваряше я в стаята й като непослушно дете. Нима той не разбираше, че Забрина я бе предизвикала и тя нямаше друг избор, освен да й отвърне? Нима не го беше грижа, че сега всички в двора бяха наясно колко му е безразлична собствената му съпруга?
— Желая ви приятна вечер, милорд, лейди Забрина — каза ведро тя. По-скоро щеше да умре, отколкото да покаже на Лайън колко я е засегнал. Покровителственото му отношение към отдавнашната му любовница превръщаше брака им в маскарад. Ариана напусна салона с гордо вдигната глава и с грацията на кралица.
Лайън осъзна, че Ариана никога не е изглеждала толкова красива. В невероятните й зелени очи проблясваха ярост и ревност, гърдите й се надигаха примамливо, а сребристите кичури буйни коси танцуваха като лунни лъчи около лицето й. Господи, толкова я желаеше! И ако ревността беше единствената емоция, на която тя откликваше, то той щеше да я използва докрай. Никога преди не беше изпитвал такова неконтролируемо желание някоя жена да го погледне с желание, с… любов.
Малката, буйна саксонка го беше омагьосала. И то дотолкова, че вече не искаше никоя друга жена. Идваше му да удуши Забрина, задето бе накарала всички присъстващи да повярват, че е подновил връзката си с нея. Уви, тя отказваше да приеме, че всичко между тях е минало. Лайън беше изумен, и в същото време невероятно горд, от начина, по който Ариана се бе изправила срещу Забрина. Дребничката му съпруга съвсем не беше покорна сива мишка. Тя беше дала на Забрина онова, което си заслужаваше.
Ариана крачеше неспокойно из стаята, обзета от несдържан гняв. Терса я наблюдаваше разтревожена, съзнавайки че няма начин да успокои господарката си. Каквото и да беше станало в салона тази вечер, очевидно бе наранило дълбоко Ариана. Тя бе връхлетяла в стаята, наричайки съпруга си с всяка обидна дума, която й идваше на ума. Терса дори се срамуваше да повтори думите, с които господарката й нарече лейди Забрина. Момичето никога не беше виждало лейди Ариана в такова ужасно състояние.
— Не се ядосвайте, милейди. Никой мъж не заслужава да се тормозите толкова заради него. Освен това, не може да е било чак толкова лошо.
Ариана се извърна рязко към нея.
— Беше повече от лошо, Терса. Та аз почти нарекох лейди Забрина блудница през очите на всички в салона! Трябваше да видиш изражението на лорд Лайън. Този път със сигурност няма да избегна наказанието.
Терса пребледня.
— О, милейди, кажете ми, че това не е истина. Белтан ми каза, че лейди Забрина има много властни приятели в двора. Какво толкова е сторила, че да си навлече гнева ви?
— Какво е сторила ли? — извика яростно Ариана. — Ще ти кажа какво е сторила! Държеше се като разпасана кучка със съпруга ми, ето какво! Призна, че през изминалата нощ той е споделил леглото й, и че същото ще стане и тази нощ!
— Но това не е вярно, милейди! — тръсна глава Терса. — Снощи видях лорд Лайън в салона, играеше шах с Фиц Озбърн.
Ариана поклати ожесточено глава.
— Снощи той изобщо не дойде в нашата спалня, Терса. Какво друго да си мисля, освен че е отишъл при лейди Забрина?
— Не, милейди, лорд Лайън не би направил такова нещо! Не мога да повярвам!
— Какво не вярваш, Терса?
На вратата стоеше Лайън, с леко раздалечени нозе и ръце, сключени на гърдите. Изглеждаше прекрасен… и страховит. Изражението му беше безмилостно, а сините му очи — тъмни и напрегнати.
Терса се скова от уплаха. Момичето понечи да проговори, но не успя да пророни и дума.
— Всичко е наред, Терса, няма да те изям. Можеш да си вървиш. Искам да говоря с жена си насаме.
Ариана почувства, че коленете й омекват.
— Не! Остани, Терса!
Погледът на Лайън остана прикован в Ариана, но думите му бяха предназначени за Терса:
— Върви, Терса. Веднага.
Момичето изгледа извинително Ариана и побърза да напусне стаята, затваряйки безшумно вратата зад гърба си.
Ариана вирна гордо брадичка и вторачи смело поглед в Лайън.
— Няма да се извинявам, милорд.
Лайън я изгледа невъзмутимо.
— Не съм те карал да се извиняваш.
Изненадана, Ариана потърси по лицето му някакъв знак, че не е толкова вбесен, колкото очакваше.
— Можете да ме набиете, ако искате, но няма да стоя и да оставя любовницата ви да ме обижда. Нямате ли капка съвест? Направихте ме за смях пред всичките си приятели. Сега всички знаят, че спите с лейди Забрина под носа ми. Не искам да ми се смеят или да ме съжаляват.
Лайън се усмихна.
— Съмнявам се, че някой те съжалява, Ариана. По-вероятно е да съжаляват Забрина. Нямах представа, че езикът ти е толкова остър. Щях да те карам по-често да ревнуваш. Беше прекрасна.
Ариана пребледня.
— Това ли си мислиш? Че ревнувам? Не! Не! Грешиш! Можеш да спиш със Забрина всеки ден и даже два пъти по празници, хич не ми пука. Можеш дори да си легнеш… — В този миг тя видя, че Лайън продължава да се хили насреща й, и замълча.
Мили боже! Звучеше като истинска ревнива съпруга. Изглеждаше така, сякаш наистина я е грижа. По- скоро би умряла, отколкото да позволи на Лайън за узнае колко е привързана към него и колко я наранява мисълта, че той споделя леглото си с друга.
