Едрик! Ако някой го видеше до вратата й и кажеше на Лайън, Едрик беше мъртъв. Ариана побърза да му отвори, а той огледа предпазливо коридора, преди да влезе в стаята й.
— Какво има, Едрик? Случило ли се е нещо? Имате ли представа какво ни чака, ако Лайън дойде и ви намери тук? Той може да се върне всеки момент. Откъде знаехте, че съм сама? За бога, нима си търсите смъртта?
— Успокойте се, Ариана. Лорд Лайън няма да се върне скоро.
Ариана смръщи вежди.
— Откъде знаете?
Той се усмихна язвително.
— Видях го преди малко да влиза в стаята на лейди Забрина, а тя има репутацията на жена, която знае как да забавлява един мъж. Признавам, че никога не съм изпробвал уменията й в леглото, но идеята ми се струва интригуваща. Предполагам, че лорд Лайън дълги часове ще се радва на компанията й.
— Какво искате, Едрик? — попита Ариана, твърде разстроена от думите му, за да бъде вежлива. Едрик само бе потвърдил онова, което тя отдавна подозираше. Лайън бе отишъл при Забрина, макар да знаеше, че собствената му съпруга е готова и нетърпелива да му се отдаде. Беше излязъл от общата им спалня, без да се обърне назад, без дори да се замисли за чувствата й.
— Скоро напускам Лондон. Боя се, че не е далече времето, когато Уилям ще се досети, че заговорнича в полза на Малкълм. Ако някой от саксонските благородници, с които говорих, реши да каже на краля, несъмнено ще увисна на въжето заради предателство към короната.
— О, Едрик, трябва да тръгнете незабавно. Някои от саксонските лордове, които дойдоха за срещата на старейшините, подкрепят Уилям. Ще се върнете ли в Блекхийт?
— Не, заминавам за Абернети. Елате с мен, Ариана. Епископът на Малкълм ще анулира брака ви и ще бъдете свободна да се омъжите за мен. Не мога да ви оставя тук, с Лайън.
Ариана се отдръпна, видимо обезпокоена.
— Не мога! Той е мой съпруг.
— Колко пъти ще трябва да ви унижи онова копеле, за да дойдете на себе си най-сетне? Искате ли да видите с очите си как той спазва брачните обети? Елате! — Той я хвана за ръката и я дръпна към вратата. — Ще ви покажа в чия стая прекарва нощите си вашия съпруг.
Без да обръща внимание на протестите й, Едрик огледа тъмния коридор, който бе съвсем безлюден по това време на нощта, и я поведе след себе си. Само светлината от факлите по стените осветяваше пътя им към стаята на Забрина, която се намираше на същия етаж, само няколко врати надолу след свивката на коридора. Внезапно Едрик спря, направи й знак да мълчи и я изтика пред себе си. После отвори безшумно вратата, без да се изненадва от факта, че е оставена отключена.
— Тази развратница дори не я е грижа кой ще ги види заедно. Вижте — прошепна той в ухото й, — не е ли това великият Лайън Нормански, в леглото със своята гола държанка?
Ариана се опита да извърне очи, но не можа. Не беше трудно да разпознае едрия силует на Лайън на мъждивата светлина на свещите. Изглеждаше красив дори в съня си. Очите й се изпълниха със сълзи, когато видя Забрина, притисната към Лайън, а голите й бедра проблясваха меко в тъмнината. Преди да извърне очи от потискащата гледка, Ариана не пропусна да забележи, че Лайън плътно е обгърнал Забрина с ръцете си. Тя потисна риданията и тичешком избяга в стаята си. Едрик я следваше по петите.
— Ариана, не исках да ви нараня — каза той, когато я настигна. — Лорд Лайън не ви заслужава. Елате с мен, милейди. Да се срещнем отвъд клетките за соколи утре, след вечеря. Ще взема коне и провизии за дългото пътуване.
В Ариана се бореха несигурност и гняв. Лайън не заслужаваше нейната вярност. И все пак той беше неин съпруг — пред бога и пред хората. Господи! Имаше нужда от време, за да помисли.
— Аз… не знам. Оставете ме сама. Трябва да помисля.
Той целуна горещо ръката й.
— Ще ви чакам утре вечер, зад клетките на соколите.
Ариана се плъзна като сянка в стаята си и се облегна безпомощно на вратата, опитвайки се да забрави какво бе видяла в стаята на Забрина. Трябваше ли да се изправи срещу Лайън и да му каже какво е видяла? Не, той щеше да я обвини, че нарочно го е шпионирала. Трябваше ли да избяга с Едрик и да се опита да започне нов живот в Шотландия, без Лайън? Щеше ли съпругът й да тръгне след нея? Тази мисъл извика горчива усмивка на устните й. Лайън сигурно щеше да се радва да се отърве от нея.
Ариана съблече припряно дрехите си и се хвърли в леглото, придърпвайки одеялото над главата си, за да приглуши раздиращите я ридания.
Лайън повдигна сънливо глава, уверен, че се намира в стаята си. Чувстваше се объркан и някак дезориентиран. Погледът му се плъзна към прозореца и забеляза кървавата зора, която бавно обагряше небето на изток. Лайън простена. Странно, но не можеше да си спомни кога си е легнал снощи. Сигурно виното на краля беше по-силно, отколкото му се стори. Той се раздвижи предпазливо и почувства лекото телце върху себе си. Меко, женско тяло. Топло и приятно тяло, при мисълта за което на устните му изгря усмивка, а слабините му се размърдаха предупредително.
За бога! Нима снощи бе любил жена си, без дори да си спомня?
— Ариана…
Името й се откъсна беззвучно от устните му, а ръцете му потърсиха меките извивки на тялото й.
В този момент Забрина се пробуди и се протегна безсрамно под търсещите ласки на ръцете му.
— Господи, Лайън, откога чакам да се събудиш. Беше толкова отдавна… толкова отдавна… Люби ме, мой силен и страстен лъве, моля те, люби ме.
— Забрина! — Лайън скочи като опарен, а главата му остро се възпротиви на рязкото движение. Той отхвърли грубо Забрина и припряно се надигна. — Какво, за бога, правиш в моето легло?
— Това е моето легло, скъпи. — Закачливата й усмивка не успя да възвърне спомените му, нито пък да подобри настроението му.
— И как, по дяволите, съм се озовал тук?
— Ти сам дойде в стаята ми, не помниш ли?
Лайън смръщи вежди, опитвайки се да се концентрира.
— Да, бележката. Ти ме повика. Твърдеше, че имаш да ми казваш нещо важно.
— Да, за лорд Едрик. Спомни ли си вече?
— Да, спомням си — отвърна бавно Лайън. — Но не помня нищо след това.
— Сигурно виното е било твърде силно, скъпи. Но не чак толкова силно, че да приспи сетивата ти. Беше страхотен, Лайън. — Тя изпусна престорена въздишка на удоволствие. — Едва не умрях от наслада. — Докато говореше, Забрина се опитваше да го обърне по гръб и да се качи отгоре му. — Иска ми се отново да вкуся от това удоволствие.
Лайън грубо я отблъсна и стана от леглото, вторачил в нея поглед, пълен с презрение.
— Ако съм те любил, щях да го запомня. Какво си сложила във виното, Забрина?
— Обвиняваш ме несправедливо, скъпи — премигна невинно тя. — Сигурно просто виното ти е дошло в повече. Но не се притеснявай, това не попречи на представянето ти.
— Стига! — сряза я Лайън и започна да събира дрехите си. — Не искам да те слушам повече.
— Ами лорд Едрик? Какво ще стане с измяната, която той и жена ти готвят на крал Уилям?
— Ще се погрижа за това — отвърна хладно Лайън. Главата го болеше толкова силно, че не можеше да мисли трезво. По-късно, след като обмислеше внимателно всичко, което му бе казала Забрина, щеше да си оправи сметките с нея. Ако стореше нещо, преди фактите да са се избистрили в ума му, щеше да разруши и малкото, което бяха постигнали в отношенията си двамата с Ариана.
Ариана се мяташе неспокойно в леглото през цялата нощ в търсене на някакъв изход от тази ситуация, но единственото, което й хрумваше, беше очевидното решение — да напусне съпруга си. Тъкмо бе заспала, когато Лайън се върна. Тя изглеждаше толкова примамливо невинна в сравнение с предизвикателната красота на Забрина, че му се прииска и да я люби още сега, докато не започнеше да го моли за милост. Но не го направи. Вместо това, придърпа един стол до леглото и седна да я гледа, докато спи. Питаше се дали двамата с Едрик наистина заговорничат заедно. Дали тя знаеше, че Едрик е шпионин на Малкълм? Нима
