Ариана сподавено възкликна и се изправи, за да отиде при него. Едрик обаче я сграбчи за ръката със силната си длан и я принуди да седне обратно.
— Не се прави на глупачка! — просъска той в ухото й. — Да не си сляпа? Той води със себе си и любовницата си. Това нищо ли не ти говори?
Малкълм продължи да седи невъзмутимо до кралицата, само даде някои разпореждания на своя сенешал. Веднага след това управителят на замъка се отправи към Лайън и любезно го поздрави.
— Кой сте вие и от къде идвате, милорд? Имате ли някакви общи дела с крал Малкълм?
— Аз съм Лайън Крагмер! — каза високо Лайън, така че да го чуе Малкълм — А това е лейди Забрина. Нося вест от Уилям, краля на Англия.
— Добре дошъл, лорд Лайън — каза Малкълм сърдечно и направи знак на Лайън да се приближи. — Седнете удобно и вечеряйте с нас. Ще се срещнем по-късно в покоите ми и тогава ще ми кажете новините, които ми носите.
Малкълм не се изненада, защото очакваше могъщия Лайън Нормански да дойде за своята съпруга. Затова и беше направил всичко възможно епископът да анулира брака между Лайън и Ариана колкото се може по-бързо. Малкълм беше подготвен, че разгневеният Лайън ще поиска съпругата си обратно, но беше дошъл твърде късно. Анулирането на брака им беше в сила и сега лейди Ариана беше годеница на лорд Едрик.
Лайън намери две места на масата за себе си и за Забрина. В залата отново се възцари обичайната атмосфера по време на вечеря. Лайън внимателно беше избрал местата, на които се настаниха. Оттук имаше поглед върху цялата зала и можеше да наблюдава Едрик и Ариана. Макар да създаваше впечатлението, че яде с удоволствие и нищо друго не го интересува, той не спираше да наблюдава тайно Ариана. Тя му се стори доста бледа, но очевидно беше в добро здраве и нямаше видими следи от наранявания.
Най-после вечерята приключи и крал Малкълм тропна по масата, за да привлече вниманието. Очевидно беше, че възнамерява да съобщи нещо важно и поданиците му впериха погледите си в него в очакване да чуят новината.
— Вдигам тост — каза кралят и се изправи на крака. Всички в залата се изправиха, следвайки примера на Малкълм. — Обявявам годежа на лейди Ариана и лорд Едрик. Нека техният брачен съюз бъде дълъг и плодотворен. — Той повдигна чашата си и шумно отпи от нея.
Ариана беше в центъра на вниманието. Множество чаши бяха вдигнати във въздуха в нейна чест. Лайън беше шокиран и все още не можеше да реагира. Ариана усети, че не издържа повече. Стана от мястото си и хукна навън от залата, сякаш дяволът тичаше по петите й. Дори когато се затвори в спалнята си, тя все още виждаше пред себе си нескритото презрение в очите на Лайън. Ако трябваше да бъде откровена, тя нямаше причина да го обвинява. Така искаше да може да го види насаме и да му обясни безумната си постъпка. Преди да реагира така глупаво, тя трябваше да се убеди, че думите на Забрина са истина и да го попита. И ако Лайън наистина я презираше, защо все пак беше дошъл в Шотландия?
Ариана нервно се разхождаше из стаята, погълната от мрачните си мисли. Дали Лайън щеше изобщо да й повярва, че тя не желаеше бракът им да бъде анулиран? Или може би той вече беше спокоен, че се е отървал от нея? Господи, само да можеше да го види, да поговори с него, да му обясни колко е била наранена. Да му признае, че е искала да запази честта си и затова е постъпила така глупаво. Не можеше да му каже, че го обича. Но поне можеше да го убеди, че никога не е искала анулиране на брака им, а още по-малко да се омъжи за Едрик.
Лайън сякаш беше изпаднал в шок и не можеше да помръдне от мястото си. Той видя как Ариана избяга от залата, без да може да реагира. Стори му се толкова разстроена, толкова тъжна, че му се прииска да скочи, да побегне след нея и да я утеши. Желаеше да я притисне до сърцето си и да й докаже, че е достоен за любовта й повече от Едрик. Новината за годежа им го изненада много. Сега трябваше да я мрази, но чувствата му към нея бяха съвсем различни. Тя се опита да го отрови, напусна го заради друг мъж, а той все още я желаеше. Той погледна унищожително към Едрик. Беше сигурен, че Ариана го обича. А Уилям дори му беше забранил да го убие.
Лайън крачеше неспокойно в приемната на Малкълм и чакаше обещания разговор. Той носеше със себе си брачния документ, удостоверяващ годежа между лейди Забрина и лорд Едрик, подписан лично от крал Уилям. Заедно с това носеше и официално писмо, без да знае какво е неговото съдържание. Предполагаше, че е свързано с намеренията на Малкълм да разшири границите на Шотландия, като заграби английски територии.
— Негово величество ще ви приеме. Моля, заповядайте.
Лайън се сепна. Беше потънал така дълбоко в мислите си, че дори не бе разбрал кога е влязъл пратеникът на краля.
— Благодаря — отвърна той и влезе през широко отворената врата, без дори да почука. Малкълм се беше разположил удобно на стола си. Лайън не забеляза никъде в стаята кралица Маргарет и предположи, че набожната жена е някъде другаде и произнася вечерните си молитви.
— О, милорд Лайън. Очаквах ви. Дойдохте да разговаряме за лейди Ариана Крагмер, нали?
— Да, сър. Дойдох за своята съпруга.
— Тя вече не е ваша съпруга.
— По чия заповед? — попита Лайън подигравателно.
Малкълм видимо се разгневи, но съумя да овладее тона си.
— Моят епископ одобри и подписа документ, с който анулира брака ви. Указът е подпечатан с моето кралско клеймо и е напълно легален.
Очите на Лайън придобиха мрачно изражение, а чертите на лицето му се изопнаха.
— Указът може да е легален в Шотландия, но не и в Англия.
Малкълм се усмихна иронично.
— Та ние сме в Шотландия, милорд. Сгодих лейди Ариана за Едрик Блекхийт. Кралица Маргарет подготвя великолепно празненство по този случай. Ако имате намерение да останете тук до две седмици, ви каня да се присъедините към пиршеството.
— О, господи! — извика гневно Лайън. Той не предполагаше, че нещата ще се развият толкова бързо. Ако проклетата болест не го беше повалила на легло, щеше да пристигне тук значително по-рано и бракът им нямаше да бъде анулиран. Той трябваше отново да обмисли ситуацията и да действа своевременно. Вече нямаше смисъл да показва на Малкълм документа за годежа на лейди Забрина и Едрик Блекхийт. Ситуацията беше излязла от контрол. Единственото, което му оставаше беше да занесе документа на Едрик и да се моли той да вземе правилното решение.
— Казахте, че ми носите новини от крал Уилям — припомни му Малкълм. Той изглежда нямаше търпение да се отърве от видния нормански рицар.
— Да — отвърна Лайън и посегна към джоба си. Той извади внимателно сгънатото писмо до Малкълм, без да докосне указа за годежа на Забрина и Едрик, и го подаде със замах. — Ще отнеса вашия отговор на крал Уилям, когато си тръгна.
Малкълм прочете съобщението, което беше кратко и ясно. В изблик на ярост, той скъса писмото и го хвърли пред себе си.
— Вашият крал ми предлага да му се подчиня. Аз, кралят на Шотландия! Това е оскърбително! Вървете си, няма да изпратя отговор. Трябва ли да напомням на Уилям, че половината английски барони се присъединиха към мен? Разполагам с достатъчно голяма армия да отблъсна Уилям от териториите на Англия. Отговорът ми е не! Никога няма да сведа глава пред норманското копеле.
Лайън се поклони и побърза да напусне покоите на Малкълм. Малкълм явно се подготвяше трескаво за нападение. Трябваше бързо да изпрати послание на Уилям да очаква атака от север. Той откри сър Белтан при своите рицари в гарнизона. Придърпа го настрана и бързо му разясни ситуацията. Възложи му да извести Уилям по най-бързия начин. Белтан и още двама рицари потеглиха веднага.
Когато Лайън се върна в салона, един от подчинените на Малкълм го очакваше.
— Стаята ви е готова, милорд.
В този момент Лайън забеляза Едрик, който стоеше пред камината, загледан мрачно в чашата си.
— Все още не съм готов да се оттегля в покоите си. Донеси ми кана вино. Ще се присъединя към лорд
