— Доказва само това, че ти си опитен в нещо, в което аз едва навлизам. Просто не можах да се сдържа.
— Нито пък аз, скъпа — отвърна искрено Лайън. — Ти си моя съпруга, Ариана. Лорд Едрик е истински глупак, ако си мисли, че може да те притежава.
— Не искам лорд Едрик за свой съпруг. И не го обичам.
Откровеността й порази Лайън. Макар да говореше тихо, тя изглеждаше убедена в това, което казва. Признанието й наистина го изненада. Лайън беше дълбоко убеден, че Ариана обича Едрик Блекхийт. Той огледа изпитателно лицето й. Свещта обливаше със светлина прекрасните й черти. Макар и по-бледа от обикновено, тя му се струваше невероятно красива. Зелените й очи пазеха тайни, до които той искаше да се докосне. Нима наистина не обичаше Едрик?
— Не си играй с мен, Ариана. Познавам те добре. Ти никога не би избягала с Едрик, ако не го обичаше. Ти му позволи да те убеди да сипеш отрова в храната ми, направи го без да се замислиш и за малко не ме уби.
— Кълна се в името на Светата Дева, милорд, че секунди преди да отпиете от отровното вино, аз осъзнах грешката си и ви попречих да отпиете от чашата.
— Лайън. Името ми е Лайън. Искам да чувам как го произнасяш!
— Не се опитах да те отровя, защото обичам Едрик, ми… Лайън. Направих го, защото ти ме принуди да стигна до такова глупаво решение. Защото си норман, защото отне всичките ми имоти и владения! — В гласа й се долавяше вълнение. — Избягах от теб, защото се интересуваше много повече от Забрина, отколкото от мен. Знаех че ме желаеш физически, също както те желая и аз, но исках нещо повече от това да бъда сексуално задоволявана от съпруга си. Нуждаех се от вярност, преданост и… любов…
— Господи, Ариана, нима ме обичаш? — попита Лайън развълнуван.
— Бих могла да те обикна, Лайън, и няма да е никак трудно. Но все още страхувам да ти отдам сърцето си. Лайън Нормански безпощадно разбива женските сърца. Знам това.
— Но ти не ми остави никакъв избор, мила.
— Нима ще отречеш, че доведе лейди Забрина в Шотландия, за да споделя с теб самотните нощи по дългия път?
Лайън осъзна, че е крайно време да сподели със своята съпруга истинската причина да доведе лейди Забрина в леговището на крал Малкълм.
— Не е това, което си мислиш, Ариана. Уилям сгоди Забрина за Едрик, преди да тръгна от Лондон. Заповяда ми да я доведа при нейния годеник и да стана свидетел на сватбената им церемония.
Ариана се вцепени.
— Забрина и Едрик? — Тя веднага разбра каква е причината за този годеж. Уилям искаше да привлече отново на своя страна лорд Едрик. Беше ясно, че Завоевателя има нужда от подкрепата му на север. Не трябваше да си гений, за да се досетиш каква е целта на Уилям. — Едрик знае ли?
— Да, вече му казах.
— А той какво отговори? — попита Ариана и сърцето и замря в очакване. Тя нямаше представа дали указът, с който Малкълм анулира брака им, е валиден и в Англия, но ако Едрик се съгласеше да се ожени за Забрина и да присвои обширните й владения, имаше голяма вероятност тя да остане съпруга на Лайън.
— Вярвам, че лорд Едрик ще обмисли сериозно предложението на Уилям. Ако се съгласи, крал Малкълм ще е принуден да отмени годежа ти с Едрик. Забъркала си голяма каша, Ариана. Трябваше да те оставя да се оправяш сама, но не мога. Странно, но за мен е много важно какво се случва с теб и как се чувстваш. — Лайън отчаяно се стараеше да не употреби думата любов, защото се страхуваше, че Ариана ще му се изсмее.
Ариана беше шокирана. Нима това, което чу, беше истина? Или може би слухът й я мамеше? Ако Лайън наистина се интересуваше от нея, това беше едно добро начало. Сега вече щеше да й бъде по-лесно да преглъща униженията. Може би все пак чувствата му щяха да прераснат в любов. Но тя трябваше да се убеди, че той й казва истината.
— Не си играй с мен, Лайън. Не е нужно да утешаваш чувствата ми с лъжи.
— Не те лъжа, мила. Господ ми е свидетел, че няма причина поради която да се интересувам от теб, но въпреки това не мога да контролирам емоциите си, що се отнася до теб.
Ариана премигна недоверчиво.
— Нима не съм ти дала основание да ме уважаваш?
— Та ти никога не си прикривала лошото си мнение за всички нормани. Обвини ме, че съм откраднал земите и владенията ти. Нарече ме копеле и какво ли още не.
— Ти ме изостави да вехна в манастир, нали? Аз наистина те мразех, преди да те опозная. Но сега… — Ариана се поколеба да признае чувствата си. Не й се искаше да отдаде сърцето си на този мъж, който така лесно можеше да го разбие. — Много съм объркана.
Лайън се опита да прикрие разочарованието си. Беше се надявал на много повече от това, но след като и той самият не можеше да признае пред нея чувствата си, щеше да се бори да спечели сърцето й. Щеше да й докаже любовта си, когато се убедеше, че тя го обича повече от Едрик Блекхийт. Той я слушаше внимателно през цялото време, но така и не усети в думите й нещо повече от страст и сексуално желание.
Ще ме обикнеш, Ариана, помисли си Лайън.
— Заспивай, скъпа — каза й той. — Ще се нуждаем от сили и здрав разум, ако искаме да се измъкнем от тази ситуация. Малкълм може да ме заподозре в шпионаж и да ме хвърли в тъмница. Трябва да действаме бързо и хитро.
— О, Лайън, мислиш ли, че е възможно? — попита притеснено Ариана и още повече се ядоса на това, което беше направила. Ако не беше избягала, сега нямаше да се налага Лайън да рискува живота си заради нея.
— Не се тревожи, скъпа. Пошегувах се. Ще лежа до теб докато заспиш и след това ще си тръгна. Няма да е в наша полза, ако ни открият заедно. Особено докато Едрик не реши да приеме предложението на Уилям и да се ожени за Забрина.
Лайън притвори очи и продължи да притиска Ариана в прегръдките си. Но умората постепенно го завладя и той заспа дълбоко.
През това време Забрина чакаше, притаена в коридора, Лайън да излезе от стаята на Ариана. Беше изминало доста време, откакто го видя по-рано вечерта да влиза при съпругата си. Беше крачила нервно из стаята си в очакване на Лайън. Трябваше за последен път да се опита да го подмами в спалнята си и да го прелъсти. Не след дълго, тя чу стъпките му по каменното стълбище и открехна леко вратата на стаята си.
В момента, в който се показа навън, Забрина чу как Ариана го извика. Малко след това двамата влязоха в стаята й. Забрина го чака до ранни зори и когато той не се появи, реши да надзърне в стаята на Ариана. Натисна леко бравата и видя, че не е заключена. Промъкна се тихо и не се изненада, когато видя Лайън и Ариана да спят прегърнати в леглото. На лицето й разцъфна злокобна усмивка, която не предвещаваше нищо добро за двамата любовници. Забрина излезе на пръсти и безшумно се върна в стаята си.
Вратата се отвори внезапно със силен трясък. Лайън отвори очи, но все още беше твърде замаян от дълбокия сън, за да може да реагира. Ариана също се пробуди и се сепна уплашено, като видя, че навън вече е ден, а Лайън все още лежи до нея и двамата са чисто голи. Тя плъзна поглед към вратата, където стоеше Едрик и ги наблюдаваше със смъртоносен поглед. Зад Едрик стоеше Забрина и не сваляше жаден поглед от голото тяло на Лайън. Ариана посегна към завивките, сграбчи ги и прикри голотата си.
— Какво правите с моята годеница? — изкрещя Едрик и плъзна ръка към сабята си.
Лайън се протегна и се усмихна доволно.
— Имате предвид моята съпруга, лорд Едрик? От кога е престъпление един мъж да спи със законната си жена?
— Откакто бракът ви с лейди Ариана беше анулиран.
Лайън се свъси застрашително вежди.
— Докато кралят на Англия не разтрогне брака ни, Ариана е моя съпруга и нищо не може да промени това — отвърна той и плъзна собственически ръка по голата талия на Ариана. Едрик изглеждаше изумен. —
