струваше да види как собствената му съпруга се омъжва за друг.
За съжаление Ариана не можеше да прочете мислите му. Тя беше влязла в залата малко след като Лайън седна да вечеря. Ариана видя как Забрина седна до него и реши да се присъедини към тях. Нямаше никакви угризения да го стори, след като Забрина сама й се беше натрапила при последния им разговор. Но без да иска, тя дочу разговора им и не можа да повярва на ушите си. Не беше очаквала от Лайън да предаде своя крал, но в никакъв случай не допускаше, че толкова бързо ще се съгласи да я замени с друга жена. А Лайън явно възнамеряваше да стори точно това.
— Свободен си да се ожениш за лейди Забрина още утре, щом това е твоето желание — каза Ариана и зелените й очи хвърляха ядни пламъци.
Забрина и Лайън се обърнаха едновременно. Забрина дори не се опита да прикрие доволното си изражение, а Лайън не успя да реагира от изненада. О, проклет късмет!
— Седнете до мен, милейди — покани я Лайън.
— Не съм гладна, милорд, а и не искам да ви се натрапвам.
— Моля те, Ариана — настоя Лайън. — Трябва да поговорим, а не знам дали ще имаме друга възможност. Кажи ми първо какво чу от разговора ни със Забрина?
Ариана присви горчиво устни.
— Достатъчно, за да разбера, че Малкълм те кара да избираш между мен и Уилям.
— Малкълм иска от мен да му се подчиня, Ариана. Ако се съглася, той ще отмени указа за анулиране на брака ни и ще разтрогне годежа ти с лорд Едрик. Ако откажа, ще те омъжи за Едрик до две седмици. Иска да се присъединя към него и да се сражавам срещу Уилям.
Ариана разтвори широко очи в почуда. Тя знаеше, че Лайън Нормански никога няма да предаде своя крал заради една жена. Вероятно Лайън се интересуваше от нея, но със сигурност не толкова много, че да пожертва честта си. Той беше достоен и горд мъж. Не можеше да се закълне във вярност просто така. Беше лоялен към Уилям и нищо не можеше да промени това.
— Да, мисля, че разбирам — едва успя да промълви Ариана. Тя наистина го разбираше и едновременно с това сърцето й се свиваше от болка.
— Радвам се, че разбираш — намеси се Забрина. — Познавам Лайън по-добре от теб и съм сигурна, че той никога няма да се подчини на Малкълм. По-скоро би оставил лорд Едрик да се ожени за вас.
— Остави ни, Забрина. Искам да разговарям с Ариана насаме — нареди Лайън. Той отлично знаеше, че Забрина е злобна вещица и само търси възможност да причини болка на Ариана.
— Както желаете, милорд — отвърна любезно Забрина, елегантно се изправи и бързо се смеси с тълпата.
— Не мога да се подчиня на Малкълм — каза Лайън и погледна Ариана в очите. — След малко трябва да му кажа какво съм решил. Отговорът ми може да бъде само един и ти го знаеш.
Ариана сведе очи и впери поглед в ръцете си.
— Знам. И не те обвинявам. Малкълм не ти даде никакъв шанс. Ти си верен на Уилям и нищо не може да промени това.
Лайън знаеше, че това, което казва Ариана, е самата истина.
— Довери ми се, Ариана. Ще намеря начин да се измъкнем от тази ситуация.
— Страхувам се, че докато това стане, аз вече ще бъде съпруга на лорд Едрик. Може да не те познавам толкова добре, колкото лейди Забрина, но съм напълно убедена, че ти не си изменник. След като си принуден да избираш между мен и честта си, сигурно е какво ще избереш. А сега, ако ме извиниш, искам да се кача в стаята си. Наистина не съм гладна.
— Ариана… — извика Лайън.
Тя напусна залата без да се обърне, а Лайън се почувства така, сякаш е най-нещастният човек на земята.
15
— Надявам се, че сте премислил мъдро — каза крал Малкълм, когато се изправи срещу Лайън по-късно вечерта. Те бяха в кралските покои, и за учудване на Лайън, Едрик също беше тук.
— Помолих и лорд Едрик да присъства, защото вашето решение засяга и него.
Лайън отправи унищожителен поглед към Едрик. Трябваше да убие този човек, още когато бе разбрал, че той все още желае Ариана.
— Не беше трудно да взема решение — обърна се Лайън към Малкълм. — От години съм верен на Уилям, и нищо няма да промени това.
Малкълм стовари юмрук върху масата и скочи като ужилен.
— За бога, човече, предложих ти да ти върна съпругата, към която явно изпитваш силни чувства. Обещах да ти дам земи и богатство, а ти продължаваш да третираш щедростта ми с презрение. Това ли е последната ти дума?
— Да, Ваше величество — отвърна решително Лайън.
— Така да бъде. Можете да се върнеш в Англия веднага щом отпразнуваме сватбата на лорд Едрик и лейди Ариана. И не забравяйте да вземете лейди Забрина със себе си. Кралица Маргарет не я харесва. Бои се, че тази жена може да всее разврат в двора с безсрамното си поведение.
Лайън и Едрик станаха да си вървят едновременно. Крал Малкълм им направи знак с ръка, че са свободни.
— Жалко, че не приехте щедрото предложение на Уилям — обърна се насмешливо Лайън към своя противник — Двамата с лейди Забрина определено си подхождате. Сега обаче някой друг късметлия ще се възползва от земите и богатството й, да не говоря какво приключение е да притежаваш нея самата. Нима не чухте, че Ариана не ви желае?
— Да — отвърна кисело Едрик. — Но скоро ще промени мнението си. Тя нямаше нищо против да се омъжи за мен, преди Уилям да я даде на вас.
— Ариана беше щастлива като моя жена, включително и в леглото. Може би дори носи моето дете. И ако е така, нищо на този свят няма да ме спре да си взема онова, което ми принадлежи.
— Не смятам да обмислям такава възможност предварително. — Едрик изгледа насмешливо Лайън. — А може би семето ви е дефектно, защото не съм забелязал лейди Ариана да нараства.
— Бих могъл да ви обявя дуел за тези думи — каза Лайън, макар да знаеше, че няма да го направи. Трябваше да се владее, ако искаше да измъкне и двама им с Ариана от тази каша.
— Така е, но няма да го направите — отвърна уверено Едрик. — Защото, ако случайно ме убиете, Малкълм несъмнено ще поиска главата ви или ще ви хвърли в тъмницата под крепостта. — Той присви очи, сякаш внимателно обмисляше нещо. — Честно да ви кажа, милорд, при други обстоятелства не бих се поколебал да се възползвам от брак с лейди Забрина. Но вече съм обещал подкрепа на Малкълм.
— В такъв случай, запомнете, Едрик Блекхийт — подхвана Лайън с мрачна решимост, — че никога няма да притежавате Ариана Крагмер. Тя е моя. И ако някой друг мъж се опита дори да я докосне, ще го убия. — С тези думи Лайън се обърна и се отдалечи по коридора.
Ариана дълго време се молеше да я споходи някакво видение, но то все не идваше. Когато ставаше въпрос за собствения й живот, рядко я спохождаха видения, но тя продължаваше да се надява на някакъв знак, че животът на Лайън няма да е застрашен, след като откаже да се покори на Малкълм. Беше стояла с часове, вторачена в празното пространство, молейки се за някакво видение, но получи само смътни предчувствия. Нямаше откъде да знае, но нещо в сърцето й подсказваше, че Лайън по-скоро би умрял, отколкото да премине на страната на Малкълм.
Изтощена до крайност, Ариана осъзна, че тази нощ ще е повече от невъзможно Лайън да се промъкне в стаята й. Малкълм бе поставил страж до вратата й, само за да не може да я посещава бившият й съпруг. Досега Лайън сигурно бе съобщил на Малкълм, че няма да мине на негова страна. Ариана се боеше, че шотландския крал е приел тежко вестта, макар да не мислеше, че Малкълм би си позволил да нарани Лайън, защото би рискувал гнева на Уилям. А никой не искаше да си навлече гнева на Уилям Нормански.
Всъщност, Ариана дори не беше сигурна дали Лайън ще иска да я види отново, след като бе избягала по такъв начин от него в салона. Гордостта й не й позволи да остане след разговора, който бе дочула между него и Забрина. Звучеше така, сякаш Лайън нямаше търпение да се отърве от нея, за да вземе за жена
