Едрик.
— Да, милорд. Името ми е Гун. Когато решите ме повикайте и аз ще ви заведа до спалнята ви.
— Благодаря ти, Гун — отвърна Лайън и бавно се отправи към огромната камина. Той седна на масата точно срещу Едрик.
Едрик вдигна поглед от чашата си.
— Какво ви забави толкова много, милорд? Очаквах ви доста по-рано. Радвам се, че дойдохте в най- подходящия за мен момент, за да чуете оповестяването на годежа ми с лейди Ариана. Скоро тя ще бъде моя съпруга.
Лайън се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.
— Това ще стане само през трупа ми.
— Щом се налага.
Лайън седеше, вперил непоколебимо поглед в Едрик, и не даваше ни най-малка проява на яростта, която бушуваше в сърцето му. Той попита с привидно спокоен тон:
— Вероятно невинната ми съпруга вече е споделила леглото ви?
Едрик скочи, едва сдържайки яростта си.
— Не бих постъпил с Ариана по този начин. Аз я обичам.
— Хм, не съм толкова сигурен! — отвърна Лайън, но повярва на думите на Едрик.
— Това пък какво трябва да означава?
Лайън бръкна в джоба си и извади указа за годежа на лорд Едрик с лейди Забрина, подпечатан лично от Уилям.
— Успокойте се, лорд Едрик, и прочетете този документ внимателно. От него ще разберете колко много ви цени крал Уилям. Аз съвсем не изпитвам към вас подобни чувства, но обещах да ви връча лично този указ. Ако зависеше от мен, бих ви убил.
Едрик погледна недоверчиво сгънатия пергамент.
— Какво е това?
— Прочетете го. Мисля, че ще ви допадне.
Едрик приближи крехкия лист хартия до огъня, за да може да вижда по-добре, и започна да чете. Когато приключи, той погледна недоверчиво към Лайън. Беше видимо изненадан.
— Не мога да повярвам, че Уилям ме сгодява за най-богатата вдовица по неговите земи. И най- красивата. Боже мой! За лейди Забрина мечтае всеки мъж!
— Да, така е! Желанието на Уилям е колкото се може по-скоро да се ожените за лейди Забрина. Аз трябва да бъда свидетел на сключването на вашия брачен съюз.
Едрик го изгледа изпитателно и попита:
— И какво се очаква сега от мен? Да съм признателен за щедростта на Уилям? А какво ще стане с лейди Ариана? Трябва да се откажа от нея ли?
— Ариана никога не е била ваша, за да се отказвате от нея — отвърна натъртено Лайън.
— Тя дойде с мен по собствено желание. А и вече не е ваша съпруга.
— Аз ще се разбера с Ариана. Единственото, което се иска от вас, е да приемете годежа с лейди Забрина и ще получите огромните й богатства и земи. След брака си с нея ще бъдете един от най-богатите и силни барони на територията на цяла Англия.
— И ще трябва да се закълна във вярност на норманския крал.
— Да не би да предпочитате да наречете Малкълм крал на Англия? Или може би Едгар Ателинг? Единият е твърде жаден за власт, а другият — прекалено слаб.
Едрик мълча толкова дълго, че Лайън се побоя дали няма да откаже. Най-накрая той обърна пламтящия си от любопитство поглед към Лайън и попита:
— Нима любовницата ви вече не ви задоволява?
— Забрина отдавна не е моя любовница. Това, което се случи между нас, беше преди доста време. И за ваше сведение, тя ме задоволяваше отлично.
Едрик преглътна звучно и се наведе към Лайън.
— Казват, че лейди Забрина е съвършена в леглото.
В очите на Лайън се появи задоволство. Уилям беше прав за Едрик. Мисълта да притежава едновременно лейди Забрина и огромните й богатства очевидно го блазнеше много.
— По мое мнение, лейди Забрина ще ви направи щастлив във всяко отношение. Тя притежава чудна дарба и знае точно как да достави удоволствие на един мъж.
Едрик потръпна от вълнение. Трябваше да признае, че годежът с жена като Забрина можеше да му отвори много врати. Знаеше, че предложението, което Уилям му прави, е твърде щедро и не трябва да го изпуска. Осъзнавайки предимствата, Едрик се почувства приятно възбуден и силно заинтригуван. Мислите му препуснаха към невероятните възможности, които се очертаваха пред него. За съжаление обаче, той вече беше сгоден за лейди Ариана. Не му се искаше да я остави в ръцете на това норманско чудовище. Освен това, Малкълм разчиташе на неговата подкрепа.
— Предложението ме изкушава, но вече съм сгоден за лейди Ариана — промърмори Едрик неуверено. Не му беше лесно да отхвърли такова щедро предложение, направено от норманския крал, но знаеше какво се очаква от него в замяна. Завоевателя се нуждаеше от подкрепата му на север и не жалеше средства да го върне обратно на своя страна.
— Значи отказвате? — възкликна Лайън, видимо изненадан. — По-добре не ми отговаряйте сега. Помислите си. Обмислите добре какво би означавало това за вас и се постарайте да вземете правилното решение. Предупреждавам ви, независимо от това какво решите, не си и помисляйте, че можете да притежавате Ариана. Тя е моя. — Лайън рязко се изправи. — Желая ви лека нощ, милорд. Това беше един доста дълъг ден за мен.
Ариана продължаваше да се разхожда нервно из спалнята си. От време на време спираше и вторачваше поглед във вратата, сякаш очакваше всеки момент Лайън да връхлети при нея и да потърси отговор за случилото се. Но той не идваше и това я тревожеше. Знаеше, че Лайън има среща с крал Малкълм след вечеря и се чудеше дали разговорът им е бил свързан с нея. Хрумна й, че Лайън може и да е доволен от анулирането на брака им или пък е прекалено ядосан и не желае дори да я види. За собствено успокоение Ариана беше решила на всяка цена да намери начин да обясни на Лайън, че няма нищо общо с машинациите на Едрик и че анулирането на брака им е против нейното желание.
Да, тя го напусна доброволно, но беше осъзнала грешката си и опита да се върне. Намеренията й обаче бяха осуетени от Едрик, който си беше въобразил, че е влюбен в нея. От нощта, в която избяга, тя не беше спирала да мисли за Лайън и в крайна сметка осъзна, че го обича от цялото си сърце. Вече знаеше, че не трябваше да бяга от Лондон, а да остане и да се бори с лейди Забрина за любовта на своя съпруг.
Ариана отново се натъжи при мисълта, че Забрина беше дошла с Лайън в Абернети. Какво ли означаваше това? Нима беше накарал любовницата си да прекоси половин Англия, само за да й се надсмее? Ако желанието му беше да я нарани, то той несъмнено беше успял.
Колкото повече Ариана обмисляше ситуацията, толкова повече се объркваше. Вече нямаше никаква представа защо Лайън беше дошъл тук. Ако не я искаше, защо беше бил път чак до Шотландия? Не й бе нужно кой знае какво въображение, за да си представи как сега Забрина лежи в леглото му, може би само през няколко стаи от нейната. Тя присви очи, за да облекчи болката си, и се опита да измисли начин да разговаря с Лайън насаме. Щом той не идва при нея, значи тя няма друг избор, освен сама да го потърси. Едва ли щеше да й е толкова лесно да го открие. Сърцето й се свиваше при мисълта, че може да го свари в леглото със Забрина, но трябваше да го приеме, ако искаше да разговаря с него.
Ариана отвори решително вратата и надникна в мъждиво осветения коридор. Тъкмо се канеше да прекрачи прага на стаята си, когато дочу нечии тежки стъпки откъм стълбището. Тя притвори вратата и надникна любопитно иззад процепа. Някакъв мъж спря на площадката над стълбището и се огледа, сякаш за да се ориентира, преди да се насочи в противоположната посока.
Въпреки че не видя лицето му, Ариана разпозна Лайън по величествената му фигура — едър, строен и невероятно мъжествен. Очите й жадно поглъщаха силните му рамене, елегантната талия и релефните, добре оформени бедра. Без да си даде време да обмисли, Ариана направи крачка напред в коридора и извика:
