— Лайън!
Той се беше отправил към спалнята си и спазваше насоките, които му даде Гун. Не спираше да мисли как да избави Ариана от собственото й безразсъдство. Беше така потънал в мислите си, че съвсем слабо долови приглушения женски вик. Спря и се обърна бавно. Вгледа се в тъмния коридор и различи сянката на жена. Първо помисли, че това е поредния опит на Забрина да го съблазни, но щом се вгледа по-внимателно, сърцето му се преобърна от вълнение. Жената, която стоеше в тъмнината пред него, имаше блестяща руса коса, която се разпиляваше по раменете й като сребърен облак. Лайън разпозна Ариана.
— Ариана… — прошепна той и след като се съвзе от изненадата, пристъпи бавно към нея. — Ти ли ме повика?
— Да, милорд, аз… — отвърна тя и замълча объркана. Не знаеше откъде да започне. — Трябва да говоря с теб. Спешно е. Обещавам да не те задържам много. Предполагам, че лейди Забрина те чака и затова ще се постарая да бъда кратка.
Лайън повдигна вежди.
— Предположението ти е невярно — отвърна провлачено той и приближи към нея с тихи, някак зловещи стъпки. Ариана се отдръпна уплашена. — Страхуваш ли се от мен, Ариана?
— Да… всъщност не. Не знам. Трябва ли да се страхувам?
— Вероятно. Защо ме напусна? Толкова ли лошо се държах с теб? Не помня да съм те ударил или нагрубил.
Ариана сви рамене и отмести погледа си настрана.
— Това е дълга история, но все пак, бих искала да ти обясня.
Лайън погледна към полуотворената врата на стаята й.
— Добре — отвърна той и я хвана за ръката. Въведе я в спалнята й и заключи вратата. — Нямам търпение да чуя какво имаш да ми казваш.
Ариана плахо овлажни с език устните си, преди да започне. Лайън не можеше да откъсне поглед от нея. Беше като хипнотизиран от красотата й. С вълнение си припомни сладостта и топлината на устните й.
— Нима дойде чак до Абернети заради мен, Лайън? И ако е така, защо доведе със себе си и любовницата си?
В погледа на Лайън проблесна задоволство.
— Мислех, че искаш да ми разказваш Ариана, а не да задаваш въпроси. Да не би да си се отдала вече на лорд Едрик? Това ли искаш да ми обясниш?
— Не! — тръсна глава Ариана. — Не те напуснах заради Едрик.
— Тогава защо го направи?
— Защото не можах да понеса мисълта лейди Забрина да дойде с нас в Крагмер. Аз съм твоя съпруга и не бих могла да преживея унижението да живееш едновременно с мен и с любовницата си. Затова и избягах. По-късно осъзнах, че не съм постъпила правилно. Трябваше да остана и да се преборя с лейди Забрина за твоята любов и внимание, които ми принадлежат. — Тя беше благодарна, че Лайън никога няма да разбере колко й коства това признание.
Лайън я гледаше изумен.
— Какво те накара да мислиш, че съм поканил Забрина да ни придружи в Крагмер? Мислиш ли, че бих продължил връзката си с нея, след като те отведох от манастира и те направих господарка на Крагмер?
Обзета от силни емоции, Ариана почувства слабост и се постара да диша дълбоко, за да не припадне. Някой лъжеше и тя се молеше от все сърце това да не е Лайън.
— Добре ли си? — попита я той, доловил неравномерното й дишане.
— Да — промълви тя — Ако не си имал намерението да поканиш лейди Забрина в Крагмер, тогава защо продължи да споделяш леглото й? Не бързай да отричаш, Лайън, защото ви видях със собствените си очи.
— Исках да те накарам да ревнуваш, Ариана, но всъщност не съм спал със Забрина. Онази нощ отидох в стаята й с единственото намерение да разговарям с нея и нищо повече. Вероятно тя ме е упоила, без да знае колко силно е било лекарството, което ми е дала, защото съм загубил съзнание. Събудих се в леглото й и в момента, в който събрах сили да се изправя, напуснах стаята й.
Ариана го погледна недоверчиво.
— Мога ли да ти вярвам? Звучи твърде невероятно.
— Когато ме помоли да ти повярвам, че не си смятала да ме отровиш, аз ти повярвах, Ариана. Сега те моля за същото.
— Но тогава аз ти казах самата истина — отвърна тя разгорещено.
— Аз също ти казвам истината. Никога не бих довел Забрина в Крагмер, защото не искам да те оскърбя. А и вече не се нуждая от любовница. Имам съпруга.
— Съпруга — повтори замислено Ариана. В този момент повече от всичко й се искаше да му повярва. И тогава си спомни, че вече не е негова съпруга. Тя го изгледа изпитателно. — Нима си забравил, че вече не съм твоя съпруга? Ти се забави твърде дълго и това позволи на Малкълм да сложи край на брака ни. Освен това, все още не си ми обяснил защо си довел със себе си и Забрина. — В гласа й се долавяше болка и горчивина.
Лайън присви устни, а сините му очи решително срещнаха погледа й.
— Ти си моя съпруга, Ариана. И никакви разпореждания няма да те разделят от мен.
Той я сграбчи за раменете и я придърпа нежно към себе си. Сведе глава към нея и сля устните си с нейните в отдавна жадуваната целувка.
— Желая те, Ариана. Никоя друга жена не ме интересува от мига, в който те видях в манастира. Официално сме женени от пет години и сме споделяли едно легло по взаимно съгласие. Нищо не може да промени това.
Останала безмълвна, Ариана наблюдаваше унесено Лайън.
— Но аз се опитах да те отровя — напомни му тя.
— Да.
— И … избягах от теб с друг мъж.
— Да, така е. Знам, че обичаш Едрик, но аз ще променя това и ще те накарам да го забравиш.
Думите му я изумиха. Откъде му беше хрумнало, че обича Едрик?
— Но според краля аз вече не съм твоя съпруга.
— Напротив. Ти си моя и възнамерявам да го докажа — отвърна дрезгаво Лайън.
А после я целуна отново и тя му повярва.
14
О, несравним екстаз! Целувката на Лайън започна като нежен повей, за да прерасне в страстно обсебване. В прегръдките му Ариана се почувства готова за нов живот. Съвсем доскоро тя беше отчаяна и мислеше, че никога повече няма да преживее подобна страст. В слабините й избухна вихър от емоции. Почувства шеметно главозамайване, погледът й се премрежи от удоволствие, а тялото й тръпнеше от нужда. Дишаше дълбоко и учестено. Усещаше мъжествения аромат на неговата възбуда, породена от неистовата страст, която Лайън изпитваше към нея.
Той прокара език по устните й и тя отвори уста, готова да го поеме. Лайън изстена от възбуда, побърза да приеме безмълвната й подкана и потъна в сладките дълбини на устните й. На лицето му беше изписано остра, безмилостна страст. Ариана притвори очи и безропотно се отпусна в ръцете му.
През копринената й туника той почувства как зърната й набъбват, готови да посрещнат ръцете му. Късчето плът между краката му заплашително се втвърдяваше и се притискаше в корема й. Ариана почувства как между краката й се разля лека влага. Шумоленето на дрехите й, които Лайън повдигаше жадно, се сля със сподавените му стонове. Тя го погали нежно по врата и той потрепна. Придържайки полата й нагоре с едната си ръка, той прокара другата между краката й. Пръстите му срещнаха влажните гънки на нейната женственост и това сякаш го влуди. Устните му отново превзеха с ярост нейните.
— О, скъпа, — прошепна той в ухото й, — ти си така възбудена и готова за мен!
С едно ловко движение, от което дъхът й секна, Лайън разкопча бричовете си, притисна я към стената и проникна в нея. Толкова отчаяно копнееше да се слее с нея, че нямаше време да я разсъблича или да я
