Кралицата сама избра тази стая за вас. Наблизо има лакей, в случай че ви потрябва нещо. Камериерката ви може да спи с останалите слуги на горния етаж, когато нямате нужда от нея. — Той направи дълбок поклон. — Милейди. — После се оттегли.
— Тук е страхотно, милейди — възкликна Терса, докато оглеждаше пищната стая. Най-много се набиваше на очи огромното легло и грамадната каменна камина. По стените висяха пъстри килимчета, а на пода нозете им потъваха във вълнения килим, с какъвто не можеше да се похвали дори Крагмер.
— Да — отвърна кисело Ариана, неспособна да изхвърли от мислите си жената, която се хвърли в обятията на Лайън. — Кралят взима данъци от бедните, за да живее в разкош.
— Искате ли за се изкъпете, милейди? Ще потърся някой да ви качи топла вода.
— Да, една гореща баня ще ми дойде добре.
Веднага щом Терса напусна стаята, Ариана пристъпи към големия арковиден прозорец, който гледаше към Темза. Загледана в лодките, които плаваха нагоре-надолу по реката, тя се опитваше да не мисли за Лайън и Забрина. Дали сега не беше с нея, насаме, дали не подновяваха старата си връзка? Дали не я целуваше в момента? Дали не й шепнеше колко много му е липсвала и как отчаяно я желае? Господи! Не би могла да понесе това.
Лайън съвсем не беше очарован от публичната проява на привързаност, която бе демонстрирала Забрина. Той бе проследил с поглед Ариана, докато прекосяваше салона, а после спря да го погледне. Тя очевидно бе изумена, когато видя Забрина да се втурва към него и да го обгръща с белите си, нежни ръце. Но когато успя да се изплъзне от плътната й прегръдка и да се отдръпне встрани, Ариана вече бе изчезнала по витото стълбище.
— Дръж се прилично, Забрина — процеди Лайън, като се опитваше да я държи на разстояние от себе си.
Забрина му отправи ослепителна усмивка.
— Надявам се да ми простиш, задето се самозабравих, скъпи — отвърна лукаво тя. — Липсваше ми ужасно.
Лайън я изгледа изпитателно, видимо развеселен.
— Съмнявам се, Забрина. Нима не си намерила някой да те утешава в мое отсъствие?
— Никой, който да се сравнява с теб. — Плътните й устни се извиха в очарователна гримаса.
— Не беше много умно от твоя страна да се държиш така в присъствието на жена ми.
Забрина погледна пренебрежително към крехката фигурка на Ариана, която вече се губеше по стълбището, и виолетовите й очи потъмняха от презрение.
— Всеки тук знае колко малко те е грижа за жена ти и как кралят трябваше да те накара насила да я измъкнеш от манастира. Не би трябвало да се безпокоиш особено, ако ни види заедно. А дори тя да не знае, скоро ще чуе, че ние с теб сме… повече от добри приятели. Кога ще бъдем отново заедно? Изгарям за теб, Лайън! Ще дойдеш ли при мен тази вечер?
Лайън свъси вежди. Дали Забрина винаги бе била толкова дръзка, така неприлично откровена? Той огледа лицето й, без да пропусне да забележи искрящата й красота, пищните черни коси, чувственото обещание на необикновените виолетови очи, примамливата извивка на нацупените устни. Но видя и нещо друго, което не беше забелязвал преди. В очите й имаше някакъв порочен блясък, който можеше да се опише само като алчност. Чувствената гримаса на устните й сега му се струваше нелепа и отблъскваща.
Погледът му се плъзна по примамливото й, стегнато телце. Синьо-виолетовата й кадифена рокля беше прекрасна, пищно обшита по ръкавите и деколтето със златна нишка и поръбена с хермелин. Тънката й талия обгърната от златист колан, тежко инкрустиран със скъпоценни камъни, а воалът й беше от най- изящната коприна, прикрепян от златна диадема, обсипана със скъпоценни камъни. Лайън се възхити на диадемата и неволно си я представи върху сребристо-русите коси на Ариана.
Той нямаше нужда да се пита какви чудеса се крият зад тези пищни дрехи, защото бе виждал крехкото й тяло повече пъти, отколкото можеше да изброи. Познаваше отлично всяка щедра извивка от нея, знаеше къде обича да я докосват и как да я накара да тръпне от сладост. Бяха я омъжили само на тринайсет за някакъв възрастен човек, саксонски благородник, който съвсем удобно се беше поминал само след три години, оставяйки я безумно богата. Лайън не се съмняваше, че тя е сменила много любовници, преди Уилям да превземе Англия, защото беше истинска развратница с гореща кръв, която знае как да достави удоволствие на всеки мъж.
Когато Уилям научи, че Забрина е млада вдовица с огромни владения, той я взе под опеката на короната и отне земите й в полза на Англия. Тя срещна Лайън през 1969, след като той се върна от Нормандия, и още тогава стана негова любовница. Очевидно Забрина не споделяше омразата на Ариана към норманските завоеватели.
Сега тя изглеждаше доволна под внимателния поглед на Лайън, който подробно я изучаваше. Познаваше го толкова добре. Безцветното момиченце, за което се беше оженил, не можеше да се сравнява с нейната ослепителна красота. Сигурно бе избягала с писъци първия път, когато Лайън я бе отвел в леглото. Скучно същество като нея не би могло да задоволи потентен мъж като Лайън, мислеше си презрително тя. Освен това, Лайън беше единственият мъж, който можеше да задоволи страстната й натура. Беше преспала с много мъже по време на неговото отсъствие, и никой от тях не бе успял да я удовлетвори изцяло. Затова сега, когато той беше отново в Лондон, тя възнамеряваше да го върне в леглото си. Знаеше, че това няма да се хареса на Уилям, но ако успееха да запазят дискретност, кралят нямаше откъде да узнае.
— Ще дойдеш ли при мен тази вечер? — запита отново Забрина с глас, натежал от обещания. — Няма да съжаляваш.
— Не, не и тази вечер — отвърна Лайън, изненадан от самия себе си. Само преди месец несъмнено би я взел със или без нейната покана, и би я любил, докато не й се насити. Винаги беше желал Забрина, но никога не я беше обичал по начина, по който Уилям обичаше Матилда. Всяка нощ, прекарана с нея в леглото, беше разтърсваща, незабравима, но той никога не беше изпитвал нужда от постоянна връзка с нея.
— Ще те очаквам скоро — прошепна горещо тя. — Побързай. Ще те чакам. — Тя му отправи последен жаден поглед, а после се обърна и се отдалечи, полюшвайки прелъстително бедра.
— Лейди Забрина беше доста настоятелна — каза Белтан иззад гърба му.
— Значи си чул? — обърна се Лайън към своя лейтенант. Той не изглеждаше никак изненадан да види Белтан край себе си. Двамата бяха заедно от дълго време; бяха споделили добри и лоши дни.
— Да, чух. Ами вашата съпруга? Нима отново ще се съберете с любовницата си в кралския двор?
— Възможно е — отвърна откровено Лайън. — А може би не. Но ти няма защо да се притесняваш.
Белтан го погледна неодобрително и това изненада Лайън, защото той винаги беше най-яростния му поддръжник.
— Какво има, Белтан? Нима не одобряваш поведението ми? Никога преди не си ми задавал въпроси.
— Защото не познавах лейди Ариана.
Лайън гневно изсумтя.
— Тя се опита да ме отрови.
— Терса ми каза, че господарката й никога не би ви позволила да отпиете от виното. Може би вие сте я предизвикал по някакъв начин.
Лайън се намръщи.
— А може би просто благонравната ми съпруга е искала да съм мъртъв, за да може да се омъжи за друг. Върви, Белтан, и се погрижи хората ни да се настанят добре.
Белтан кимна отривисто и се отдалечи. Рус, висок, строен и мускулест, той привлече погледите на не една копнееща за ласки дама в кралския двор.
Лайън приближи стаята, към която го бе упътил Ройс, и отвори вратата. Пантите не издадоха и звук, и
