— Ще се върна, мила, повярвай ми.
Твърдото му обещание не успя да успокои страховете й, но Ариана се постара да прикрие емоциите си. Лайън я притисна в обятията си и жадно я целуна, и в този момент й се прииска да повярва, че всичко ще бъде наред, но видението продължаваше да терзае съзнанието й. Когато обаче Лайън я отпусна на леглото и за кратко телата им се сляха — в този миг Ариана се отдаде на измамното чувство, че всичко ще свърши добре.
19
— Недей да ставаш — прошепна Лайън, когато Ариана се надигна от леглото заедно с него, два часа преди зазоряване. — Искам да те запомня точно така — отпусната в леглото и в очакване за мен. Лицето ти поруменяло от любов, а устните ти подпухнали от моите целувки. Искам да ти кажа толкова много неща, но уви, сега нямам време това.
— Защо чака толкова дълго? — попита с упрек Ариана. — Всички тези седмици можехме да бъдем безумно щастливи, ако не беше позволил на гнева да управлява сърцето ти.
— Знам, че ти е трудно да ме разбереш, Ариана. Ти не си мъж. Имаш име и принадлежиш към своето семейство. През целия си живот аз не съм имал нищо друго, освен честта и гордостта си. Спечелих ги на бойното поле, като се биех за своя крал и пазех неотлъчно гърба му. Тогава се появи ти. Нямах намерение да се женя, но го направих, за да удовлетворя желанието на Уилям. Това не значи, че не съм оценявал Крагмер. Тези земи винаги ще бъдат част от сърцето ми. И тогава изведнъж открих, че честта ми е в опасност, застрашена от жена, която ме презира. Ти самата никога не си прикривала факта, че мразиш всички нормани. И въпреки това, въпреки всичко, когато се стигна дотам да избирам — да те преотстъпя на Едрик или да се подчиня на Малкълм — аз избрах теб за сметка на честта си. Ти изобщо не можеш да си представиш какво ми причини това.
— Но аз не съм те молила за това — напомни му Ариана.
— Не беше необходимо. Аз сам взех това решение. Това го направи още по-разрушително за мен. Дори и да исках, не можех да постъпя другояче, защото не бях способен да ти устоя.
— Лайън, аз…
— Недей, скъпа, сега няма време за повече обяснения. Трябва да вървя. Ще обсъдим спокойно всичко, когато се върна.
— Да, когато се върнеш — отвърна Ариана през сълзи.
Наблюдаваше го как се приготвя на светлината от свещите. Любуваше се на силните му бедра, докато той обличаше припряно бричовете си, а после туниката и меката риза, върху които постави кованата си ризница. Тя знаеше, че доспехите му го очакват в гарнизона, където сър Белтан ще му помогне да се приготвят за битката. Те щяха да обмислят предварително всички клопки, които може да им поднесе врагът, и да решат какво оръжие ще използват. Когато Лайън беше напълно готов, той се обърна и я погледна за момент. Внезапно се отпусна на колене и я целуна с цялата си страст. Устните й се изкривиха болезнено, когато той затвори врата след себе си.
— Бог да е с теб, любов моя — прошепна тя в празната стая.
Два часа по-късно Ариана стоеше сгушена на ледения вятър в укреплението и гледаше как Лайън и неговите рицари излизат през портите. Той беше толкова внушителен в своите доспехи. Изглеждаше величествен и непобедим, а същевременно така уязвим на ясната светлина на неприветливото утро. Стори й се, че той се обърна и я видя, но не беше съвсем сигурна. Ръката й опипа все още плоския й корем и от устните й се изтръгна задавен стон. Очите й се напълниха със сълзи при мисълта, че детето й може никога да не види своя баща. Тя се молеше да получи отново видение и да разбере как може да спаси Лайън, но знаеше, че когато най-силно се нуждае от виденията си, те не я спохождат.
— Тук е твърде студено, милейди. Трябва да мислите за бебето.
Ариана позна гласа на Надая и я потърси с поглед.
— Защо постоянно ме преследваш, Надая? Какво има този път? Да не би да си дошла, за да ми кажеш как да спася лорд Лайън?
— Ще разберете, милейди, когато му дойде времето — отвърна загадъчно старицата. — Междувременно трябва да мислите за своя син. Детето на Лайън ще наследи тези земи, затова трябва да го опазите на всяка цена.
Ариана се вгледа замислено във възрастната жена.
— Откъде знаеш, че детето ми ще бъде момче? Никой не може да предскаже това.
Надая впери изцъклен поглед в пространството.
— Ще имате син, милейди, и той ще стане велик човек. Хората ще го уважават и почитат така, както сега почитат баща му — лорд Лайън. — Тя хвана Ариана под ръка и я поведе по каменното стълбище надолу. — Елате, милейди, трябва да се приберете на топло.
Ариана спря рязко, обърна се с лице към старицата и попита:
— А какво ще стане с лорд Лайън, Надая? Ще се върне ли тук да отгледа детето си?
Надая сви рамене и отвърна:
— Ако е рекъл бог, милейди.
Дните минаваха и Ариана усещаше все по-силно тежката отговорност за обширните владения, която сега падаше върху раменете й. Все още й прилошаваше всяка сутрин. Сега, когато Лайън го нямаше да се грижи за всичко в Крагмер, тя разчиташе до голяма степен на Кийн, който й помагаше с присъщата си проницателност и находчивост. Терса също беше до нея и компанията й донякъде я разтоварваше. Но девойката постоянно тъгуваше за сър Белтан, както Ариана за Лайън, и не минаваше ден без сърцата им да тръпнат от тревога за любимите мъже.
Ариана не беше забравила ужасяващото видение и всяка нощ се молеше съпругът й да се завърне жив и здрав. Нямаше търпение да му каже за детето им. Вече нямаше значение за нея дали той я обича толкова страстно, както тя него. Със сърцето си усещаше, че Лайън не е безразличен към нея, но показваше чувствата си по свой собствен начин. Той почти й го бе признал през онази последна нощ, но времето не му стигна. През кратките часове, които прекараха заедно, те сляха ненаситно телата си и се отдадоха на своите копнежи, без да мислят за нищо.
Ариана не се тревожеше за това колко време ще отсъства Лайън й дали кампанията на Уилям срещу бунтовниците ще се увенчае с победа. Единственото, което беше важно за нея, беше Лайън да се върне у дома жив и здрав. Колкото по-дълго мислеше за видението си, толкова повече се страхуваше. Ако Надая не я беше предупредила изрично да пази детето си, тя щеше да пренебрегне желанието на Лайън и да отпътува за Честър. Сигурно все някак щеше да го предпази от неизвестния убиец, който зърна във видението си, ако можеше да е до него.
Чувстваше огромна празнота в сърцето си. Дните й се струваха дълги и безрадостни. Но въпреки това Ариана се стараеше да се храни добре и да почива редовно в името на своето дете. Лайън й липсваше постоянно и се питаше дали и той изпитва същото.
Когато Лайън пристигна в Честър, времето беше хубаво. Уилям го посрещна сърдечно и това му даде сили. Кралят се държеше с Лайън значително по-приветливо, отколкото последния път в Абернети. Беше имал достатъчно време да размисли за постъпката на верния си рицар и голяма част от гнева му вече се беше изпарила. След като Лайън обясни причините, поради които се беше наложило да приеме покровителството на Малкълм, Уилям обяви, че му прощава всичко. Кралят изрази и благодарността си към Лайън затова, че му се беше притекъл на помощ.
— Ако някой се опита да ми отнеме Матилда, вероятно ще постъпя по същия начин — призна замислено Уилям. — Прощавам ви, лорд Лайън, защото се нуждая от вас, и защото не е същото когато яздя в битка, а вие не сте до мен. Тези проклети уелсци ме измориха ужасно. Така и не успях да ги отблъсна от крепостта. Страхливците напускат укреплението си през нощта, когато всички спят, и нападат моите воини без предупреждение. След това се връщат в укрепленията си, преди да успеем да реагираме. Те са ужасно
