Той я притегли в прегръдките си, питайки се дали това е последният път, когато тя е толкова близо до него. Никога не си беше представял, че отнемайки девствеността на Рейвън, ще се превърне в неин закрилник и защитник.
— Ще те отведа при баба ми в Уелс — каза й той. — Ще си на сигурно място с баба Нола.
Рейвън изглеждаше объркана и изплашена.
— Уелс? Не е ли домът на баба ти близо до Чърк и до границата?
— Да, много е близо, но единствените, които знаеха за баба, сега са мъртви. Баба живее в малка къщичка в Билтуелс, на не повече от един ден езда от Чърк.
— Там ли майка ти е срещнала баща ти?
— Да. Твоят баща и моят са били приятели. Лорд Нийл имал ловна хижа близо до селото. Той и баща ми често ловували там. Баба казва, че мама беряла ягоди в гората, когато баща ми се натъкнал на нея. Когато лорд Нийл се върнал в Чърк, татко бил така влюбен, че останал и се обвързал с майка ми. Оженили се пред селския свещеник няколко дни, след като се запознали.
— Не разбирам. Всички мислят, че си роден извънбрачно.
— Баба казва, че бащата на Базил, старият господар на Еър, бил вбесен от този брак и пратил хора да подпалят черквата, където се пазели регистрите. Старият граф вече бил избрал жена за Базил и денят на сватбата бил насрочен. Вече било разгласено в черквата и имало споразумение за зестрата. Старият граф наредил на Базил да се върне незабавно в Еър, а войниците му се погрижили заповедта да бъде изпълнена. Баща ми се върнал в Еър и аз го видях едва когато дойде за мене след смъртта на мама.
— Откъде лорд Базил е знаел, че майка ти е умряла?
— Лорд Нийл му е съобщавал всичко. По-късно научих, че Нийл е плащал на един селянин редовно да му съобщава как раста. Той му казал за смъртта на майка ми и баща ти казал на моя баща. Останалото го знаеш.
— Откъде знаеш, че баба ти е още жива?
— Баба Нола си е жива и здрава. Посетих я малко преди да дойда на турнира в Чърк. Само най- доверените ми рицари знаят за селото и за баба ми. Там ще си на сигурно място.
— Ще останеш ли в Билтуелс с мене?
Той отмести поглед.
— Не мога. След като те придружа до дома на баба, възнамерявам да пресрещна Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст. Всичко, което притежавам, е в кулата. Преди да тръгнем, ще преместим златото и ценните неща в една пещера под замъка, в подножието на брега, точно над означението за равнището на водата. Нищо, което притежавам, няма да попадне в ръцете на Уолдо. — Изражението му се смекчи. — Това включва и тебе, сладка Рейвън.
Смущението на Рейвън беше очевидно.
— Войските на Уолдо са много повече от твоите. Не можеш да се надяваш да ги спреш с тази малка войска.
— Оставям сър Ричард тук в селото. Той ще знае къде да ме намери, когато сър Джон пристигне с наемниците.
Той я целуна по косата.
— Върви горе и си приготви нещата, Рейвън, докато аз дам заповеди на слугите и работниците. Когато се върна, възнамерявам да те любя през цялата нощ.
Рейвън се обърна и излезе, а тъгата замъгляваше очите й. Знаеше, че този ден ще дойде точно както беше сигурна и че Уолдо никога няма да се откаже от нея. Малкият отряд на Дрейк имаше нищожни шансове да победи обединените сили на Уолдо и Дъф. Тя се страхуваше, че ще го изгуби, преди наистина да го е имала. Страхът беше толкова силен, че я прободе като остра болка. Нещо ужасно щеше да се случи. Тя го знаеше. Чувстваше го в костите си, макар че не беше пророчица.
Дрейк се върна много късно. Тя вече беше съблякла роклята си и останала само по риза, го чакаше на пейката пред огъня. Той беше мокър до кости и тя се сети, че сигурно е бил под скалите, да скрие сандъците с пари. Изглеждаше загрижен, докато смъкваше мокрите си дрехи и се бършеше със сухата кърпа. Изведнъж той захвърли кърпата настрана и протегна ръце към нея. Тя се приближи и се сгуши в прегръдките му.
— Всичко е готово за тръгване — прошепна той в косата й. — Слугите трябва да се върнат по домовете си в селото, но зидарите и работниците ще продължат да работят по стените. Сър Ричард се съгласи да остане тук и да чака сър Джон и наемниците. Когато пристигнат, Ричард ще доведе наемниците при моята войска, която ще ме чака в горите до Чърк. Казах им да пратят сър Джон при мене в Билтуелс.
— Ако сър Джон трябва скоро да дойде, защо не го чакаме тук?
Той се вгледа в нея с неразгадаемо изражение.
— Не мога да излагам живота ти на риск. Щом знам, че си на сигурно място, мога да хвърля всичките си сили, за да изгоня Уолдо от Уиндхърст.
— Но…
Той постави пръст на устните й.
— Не, вече съм го решил. Това може да е последната ни нощ заедно за много дълго време, нека не я пропиляваме.
Той повдигна лицето й, за я целуне. Тя се притисна до него, опитвайки се да не мисли за утре, за всички утрешни дни, които щяха да последват. Този мъж, легендарният Черен рицар, може би не я обича така, както тя го обичаше, но дълбоко в сърцето си тя знаеше, че той не е безразличен към нея.
Дрейк свали ризата на Рейвън и се загледа в нея. Пламъците позлатяваха кожата й, правеха я да изглежда цялата от злато. Гърдите й бяха съвършени, точно запълваха шепите му. Зърната й бяха розови и изпъкнали. Той наведе глава и ги близна едно по едно. Омаян, наблюдаваше как разцъфват като напъпили рози. Без да каже нито дума, тя вдигна лице и му предложи устните си.
Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна. После ръцете му се плъзнаха по нея, останаха за миг на раменете й, преди да се спуснат надолу по гърба и хълбоците й, притискайки я плътно до него. Той изстена, прилепил устни до нейните. Не можеше да чака повече. Беше вече твърд като камък. Желанието го подтикваше, а Рейвън, прилепена до него, го прегърна силно. Неговата мъжественост трепна, когато пръстите й се сключиха около нея.
— Божичко, Рейвън, ти ще ме убиеш!
Той хвана седалището й и я повдигна. Краката й се разтвориха и се обвиха около кръста му. Тя беше влажна и гореща, толкова гореща, че слабините му пламнаха, когато влезе в нея. Не можеше да мисли, можеше само да чувства, докато я притискаше към килима, окачен пред стената, и навлизаше в нейните сладки глъбини. Тя извика, той не чуваше нищо, само бумтенето на кръвта в ушите си.
— Ела с мене, сладка Рейвън — прошепна той на ухото й. — Вече не мога да издържам.
— С тебе съм — отвърна Рейвън с потрепващ дъх. Нейните спазми отключиха кулминацията у него. Задържайки на място извиващите се хълбоци на Рейвън, той навлезе дълбоко и се изля в нея. Когато й даде всичко, което имаше, той не можеше да издържи на тежестта й, затова я отнесе в леглото, краката й още бяха обвити около кръста му, а неговата мъжественост все още беше в нея. Макар че бе достигнал до кулминацията само преди няколко секунди, ерекцията му още не беше отслабнала. Той още я искаше.
Започна да я люби отново и отново. Нощта завърши така, както трябваше, но прекалено скоро за Рейвън. Имаше неща, които тя искаше да каже, но останаха неизречени. Тя искаше да запита Дрейк дали значи нещо за него. Понякога той действаше така, сякаш наистина му бе скъпа, но… Както и да е, Дрейк беше мъж, който рядко изразява чувствата си, и тя не беше наясно какви са чувствата му към нея. Знаеше, че той обича да се люби с нея, но мъжете си бяха мъже. Всички си приличаха, когато станеше дума за жени. Не беше задължително мъжът да харесва или да обича жената, с която се люби.
Когато сънят най-накрая започна да я надвива, тези мисли продължаваха да се гонят в главата й.
На следващата сутрин слугите се събраха в двора, за да се сбогуват с господаря на замъка, с любовницата му и с неговите рицари. Всички прислужници с изключение на Болдър, който отказа да напусне мястото, и сър Ричард, който оставаше, за да чака сър Джон и да наглежда работите по стените, трябваше да се върнат по домовете си.
Хората на Дрейк носеха достатъчно храна, за да им стигне до края на пътуването, ако я разпределят пестеливо. Дори водеха допълнителни коне, за да заменят тези, които не можеха да издържат на бързата езда. Сър Ричард стоеше наблизо, да за приеме последните нареждания.
