съвсем малко.
— Страхувам се, че и този път няма да мога да поседя по-дълго, бабо. Дойдох, защото се нуждая от сигурно място, където да оставя Рейвън. Моите хора ме чакат в гората, близо до Чърк. Мисля да спра Уолдо, преди да е разрушил Уиндхърст.
Очите на бабата се замъглиха от страх.
— Рейвън е добре дошла, но във въздуха има заплаха. Твоят несъщ брат иска смъртта ти.
— Не се плаши, бабо — успокои я Дрейк. — Мога да си позволя да поддържам войска. Сър Джон сега набира наемници. Когато се срещна с Уолдо, ще сме на равна нога.
Бабата се вгледа над рамото на Рейвън в нещо, което само тя можеше да види.
— Моят внук се бори за тебе, нали, милейди? Ти не си ли жена на Уолдо?
Рейвън въздъхна дълбоко. Баба Нола знаеше толкова много, беше тъй прозорлива. Дали не обвиняваше Рейвън, че е навлякла неприятности на внука й?
— Рейвън мрази Уолдо — каза Дрейк, намесвайки се в разговора — и аз не я обвинявам. Уолдо е опасен и коварен. Иска смъртта ми, макар да не разбирам защо. Рейвън подозира, че Уолдо е убил сестра й, неговата първа жена. — Очите му потъмняха от гняв и решителност. — Няма да му позволя да докосне Рейвън.
Бабата кимна с разбиране.
— Не знам какво си направил, та е станало нужда да защитаваш Рейвън, но те познавам, а ти си почтен мъж, Дрейк.
— Аз съм бреме за Дрейк — каза Рейвън. — Казах му, че е по-добре да се махна и по този начин да му спестя срещата с Уолдо в битка, но той не искаше и да чуе. Може би ти ще успееш да го убедиш. Никога не съм искала да предизвиквам кръвопролитие, когато го помолих да ми помогне.
Сините очи на бабата се замъглиха.
— Много късно е, скъпа — каза тя меко. — Уолдо е преследван от демони, толкова чудовищни и опасни, че нищо не може да промени съдбата му. Не знам каква тъмна сила го води, освен че това засяга Дрейк.
Интересът на Рейвън се изостри.
— Това свързано ли е с майката и бащата на Дрейк?
Бабата изглеждаше замислена.
— Да, Лита беше чудесна дъщеря. Влюби се в Базил ъф Еър, бащата на Дрейк, и нищо на света не беше в състояние да я разубеди да се омъжи за него. Знаех, че това ще бъде цяло нещастие, но тя не искаше да ме чуе.
— Така си и знаех! Дрейк не е копеле! — възкликна Рейвън.
Дрейк я погледна развълнувано.
— Аз го знам, баба го знае, а сега и ти знаеш. За нещастие няма доказателство, че Лита и Базил са се оженили.
Сините очи на бабата блеснаха, тя се наведе и каза с поверителен шепот:
— Доказателство съществува, Дрейк. Когато му дойде времето, ще имаш твоето доказателство.
След тези пророчески думи разговорът се завъртя около по-незначителни неща. Рейвън започна да клюма и бабата й предложи да си легне и да се наспи добре.
— Нужникът е зад къщата, скъпа, а леглото горе в стаичката е вече приготвено. Ще намериш вода в каната за едно бързо измиване, а утре Дрейк ще донесе вода за коритото, за да се накиснеш както трябва.
— Благодаря — каза Рейвън, като се изправи. — Наистина съм уморена, а идеята за баня е прекрасна. Ти ще бъдеш ли утре още тук, Дрейк?
— Ще остана, докато дойде сър Джон. Да дойда ли с тебе навън?
— Не, благодаря, ще се оправя сама.
— Красива е — каза бабата, след като Рейвън излезе от стаята.
— Аз я съсипах — изтърси тъжно Дрейк. — Бях пиян, бабо. Уолдо се опита да ме отрови по време на турнира и аз си помислих, че като обезчестя невестата му, ще си отмъстя. Но сгреших. Когато дойдох в Чърк за турнира, Рейвън ме потърси и ме помоли да й помогна да избяга в Шотландия преди сватбата. Помоли ме да я придружа до дома на леля й в Единбург. Тя ненавижда Уолдо и го смята отговорен за смъртта на сестра си. Аз отказах да й помогна.
— Помогнал си й много повече, отколкото можеш да си представиш — каза бабата.
— Само й навредих. Когато излязох от стаята й, разбрах, че не мога да я изоставя на гнева на Уолдо. Сериозно възнамерявах да се върна в кулата и да я изведа оттам. — Той се засмя тъжно. — Рейвън беше по-разумна, отколкото я мислех. Ударила Уолдо с каната за вода и избягала право в моя лагер, преди да тръгна да я спасявам. Помоли ме за покровителството ми и аз й го дадох. Начаса потеглихме за Уиндхърст. Беше ядосана, когато отказах да я заведа в Шотландия, но знаех, че нямаше да бъде на сигурно място в дома на леля си, защото Уолдо щеше да я потърси първо там.
— Уиндхърст — замисли се бабата. — Ти нали казваше, че замъкът бил само купчина стари развалини?
— Преувеличил съм — отвърна Дрейк. — Самата кула доста добре е издържала на годините запустение, но външните стени и укрепленията отдавна са купища камъни и мазилка. Веднага започнах възстановителните работи, но трябваше доста време, преди всичко да бъде завършено. Получих известие, че Уолдо има намерение скоро да нападне Уиндхърст и да си поиска жената. Беше ми ясно, че крепостта няма да издържи на обсада, и докато сър Джон не дойде с наемниците, моята войска ще бъде много по- малка. Те ме чакат в горите край Чърк. Надявам се сър Джон скоро да дойде с наемниците и да се присъедини към тях. Възнамерявам да спра войските на Уолдо, преди да е стигнал до Уиндхърст и да е унищожил всичко възстановено там.
— Рейвън ще бъде добре тук, синко. Нали това искаш от мене?
— Да. Уолдо не знае, че ти си жива, нито пък къде да те намери. Ако не се върна, ти ще си тук с нея. Ще пратя кесия с пари за всичко, което ще й трябва. Уолдо не бива да я открие, ако тя не иска да го види.
— Рейвън твоя любовница ли е? — запита бабата, без да подбира думите си.
— Бабо, аз…
— Отговори ми, момче.
— Да. Решението беше и на двама ни. Не мога да се оженя за нея, знаеш. Тя вече е омъжена.
— Ти я обичаш — каза бабата.
Дрейк се стресна и отхвърли предположението на баба си.
— Не. Знаеш, че обичам само една жена, и това си ти, бабо. Рейвън вече си има съпруг. Не мога да я имам.
Бабата се засмя.
— Глупаво момче.
Изведнъж тя като че ли се състари пред очите му. Раменете й хлътнаха надолу, той я видя, внезапно състарена и съсухрена, как става трудно от стола си.
— Уморена, съм. Ще поговорим утре. Има одеяла в сандъка до одъра.
— Разочарована си от мене — каза Дрейк. Беше по-скоро констатация, а не въпрос.
Тя докосна косата му със сбръчканата си ръка.
— Не, синко. Не чувствам разочарование. Виждам страшни неща, неща, за които не мога да говоря, защото още не са ми ясни в главата. — Ръката й слезе надолу и погали бузата му. — Страхувам се за тебе, Дрейк. Чернота те обгражда, и кръв. — Тя въздъхна. — Върви да си лягаш, момче. Аз съм стара жена. Може би си въобразявам.
Облягайки се тежко на тоягата си, баба Нола тръгна бавно да излиза от стаята. Дрейк се загледа след нея. Какво вижда, запита се той. Понякога баба му изглеждаше странна, но никога не беше му казала нещо, което да не се е оказало истина. Да не би да е видяла смъртта му?
Доколкото знаеше, баба му никога не си въобразяваше. Беше разбрала за интимната връзка между него и Рейвън. Толкова очевидно ли беше това помежду им? Разочарована ли беше баба му от това, че се е възползвал от Рейвън?
