си победа.
— На твое място, Дъф, бих внимавал за Уолдо. Рейвън е единствената ти сестра. Доколкото си спомням, другата ти сестра умря при тайнствени обстоятелства, докато беше омъжена за Уолдо. Той даде ли ти задоволително обяснение как една здрава жена е могла да се разболее и да умре толкова бързо?
Замисленото изражение на Дъф ободри Дрейк. Той се молеше дано семето на съмнението, което бе посял, да пусне корени и това да допринесе Рейвън да не пострада сериозно.
— Слабостта не прилича на рицаря — присмя се Уолдо на Дъф. — Покажи се на Рейвън. Убеди я да влезе в кулата.
Дъф отиде до ръба на парапета и погледна надолу към Рейвън.
— Сестро! — извика той високо — Обещавам ти, че няма да пострадаш. Трябва да се върнеш при съпруга си. След време той ще ти прости.
— Много добре — каза Уолдо, кимайки одобрително. Дрейк се приближи до ръба и се наведе към Рейвън.
— Не им вярвай, Рейвън! Бягай!
Уолдо издърпа Дрейк назад, отхвърли го настрана, стражите го подхванаха и му попречиха да се намеси.
В мига, когато Рейвън видя Дрейк, тя разбра, че е пострадал и заради нея. Макар че не можеше да види всяка драскотина и рана по него от такова голямо разстояние, тя позна по гласа му и по държанието му, че е бил измъчван. Трябваше й огромна душевна сила, за да прояви търпение, да остане спокойна и да не се втурне в кулата, за да моли за живота му. Въпреки предупреждението на Дрейк тя нямаше намерение да бяга.
Успокои се, но само донякъде, когато Дъф обеща, че няма да й се случи нищо, защото той никога не беше се проявявал като неин закрилник. Познавайки коварния характер на Уолдо, тя на свой ред отправи едно искане.
— Доведи Дрейк долу до портите. Искам да говоря с него, преди да вляза.
— Кучка — изръмжа Уолдо на себе си. — Добре — викна той към нея. Любовникът ти ще те посрещне на портите.
Рейвън не осъзнаваше, че почти не диша, докато не се почувства замаяна от липса на въздух. Изпусна дълбоко дъх и си пое отново въздух, подкарвайки коня си към подвижния мост. Мина през стражевата кула и спря коня точно зад портите с буйно разтуптяно сърце в очакване на Дрейк.
Изхълца високо, когато го видя увиснал в ръцете на двама стражи. Приплака й се. Той изглеждаше ужасно. Без да обръща внимание на собствената си сигурност, тя мина над рова и пресече портата. Дръпна рязко юздите на коня си, спусна се от седлото и се втурна към Дрейк.
— Какво сте му направили? — извика тя, пращайки унищожителен поглед към Уолдо.
— Не биваше да идваш — каза пресипнало Дрейк.
Сълзи бликнаха в очите на Рейвън. Състоянието на Дрейк беше невъобразимо лошо. Лицето му беше охлузено, устата чудовищно подута. Камизолът му висеше на парцали, панталонът беше непоправимо съдран. Тя искаше да го прегърне, но не посмя.
— Е, видя си твоя Черен рицар или каквото е останало от него — подигра й се Уолдо. — Готова ли си сега да станеш моя жена?
Рейвън чу стона на Дрейк, почувства болката му, сякаш беше нейна, но си наложи да не се отклонява от целта си.
— Първо освободи Дрейк — настоя тя.
— Още не — изръмжа Уолдо. — Освобождаването му зависи от твоята готовност да се подчиниш на волята ми. Ще имам наследник от тебе, Рейвън.
— Не! — извика Дрейк. — Не обещавай. Не може да се вярва на Уолдо.
Страстната молба на Дрейк почти унищожи решителността на Рейвън, но тя изправи крехките си рамене и последва гласа на сърцето си.
— Ще ти родя наследник, Уолдо, но след като освободиш Дрейк. Нямаш право да го държиш затворен. Докато не го освободиш, заклевам се, че твое дете няма да расте в корема ми. Ако мислиш, че не говоря сериозно, съпруже, знай, че жените имат начин да се предпазват от зачеване.
Рейвън имаше смътна представа за някои неща, които жените можеха да направят, за да не заченат, но не беше съвсем сигурна. Тя обаче се молеше лъжата й да убеди Уолдо и той да освободи Дрейк.
— Дрейк ще остане мой затворник, докато заченеш детето ми — обяви Уолдо. — Тогава, ако съм в добро настроение, може би ще го освободя.
Тъй като знаеше, че Уолдо рядко е в добро настроение, Рейвън опита друга тактика.
— Дрейк е рицар на краля. На Едуард няма да му хареса как се отнасяш с Дрейк. Кралят има право да отменя наказание, ако някой трябва да бъде наказан.
— Страхувам се, че тук Рейвън е права — намеси се Дъф. — Черният рицар е васал на краля. Обвиненията срещу Дрейк трябва да бъдат представени пред него, за да отсъди, както намери за добре.
Лицето на Уолдо се поду от ярост.
— Ти да не би да се обръщаш срещу мене, Дъф?
— Не, но ти казвам истината.
— Истината е, че Дрейк ъф Уиндхърст дефлорира съпругата ми и ми я открадна в брачната ми нощ.
— Не! — отрече Рейвън. — Аз тръгнах доброволно. Дъф знаеше, че никога не съм била съгласна с този брак. Бих тръгнала и с дявола, за да избягам от тебе. Ти уби сестра ми.
Уолдо вдигна ръка и понечи да удари Рейвън. Дъф спря ръката му с учудваща сила, предотвратявайки удара.
— Каза, че няма да нараниш Рейвън — припомни му Дъф. — Това, че трябва да ти роди дете, ще е достатъчно наказание за нея. И двамата знаем, че не може да те понася. Ако я удариш, това няма да реши нищо.
Самата Рейвън беше най-учудена от това, че Дъф я защити. Не му беше присъщо да се опълчва срещу Уолдо. Ободрена от думите на брат си, тя реши, че е време да напомни на Уолдо, че връзката й с Дрейк може да има и последици. Той сигурно щеше да реагира брутално, затова тя се приготви и душевно, и физически за гнева на Уолдо.
— Аз може би нося детето на Дрейк.
Тогава Уолдо наистина я удари и ударът му я накара да загуби равновесие. Лежейки на земята, тя гледаше разяреното му лице и се питаше дали не смята да я убие.
— Само да я удариш пак и ще умреш бавно и мъчително — закани се Дрейк, докато се мъчеше да се освободи.
Уолдо не му обърна внимание, сега гневът му беше насочен към Рейвън.
— Кучка! — изрева той. — Копелето на брат ми ли носиш?
Рейвън вдигна гордо глава в презрителен жест към Уолдо и подобните му. Тя само сви рамене.
— Може би.
— Кога ще знаеш със сигурност?
Лицето на Уолдо беше така червено, че Рейвън помисли, че той може да се пръсне.
— Не съм сигурна. Две седмици — каза тя, удължавайки истинския срок. — Може би три. Трудно е да се каже.
— Стража! — измуча Уолдо. — Заведете съпругата ми в стаите на горния етаж и я заключете там. — Рейвън се видя обградена от двама намусени стражи. — Скъпата ми съпруга ще ме чака в стаята си, докато не видя убедително доказателство, че не е бременна.
Той се обърна към Дрейк.
— По-добре се моли, сър Копеле, твоята курва да не носи дете от тебе. Междувременно ще трябва да се задоволиш с тъмницата на Чърк, докато Рейвън стане моя жена не само по име. Като знае, че животът ти е в ръцете ми, това ще я направи по-отстъпчива към желанията ми.
Той махна с ръка и стражите задърпаха Дрейк обратно към тъмницата.’
— Почакай — извика той, отказвайки да мръдне от мястото си. — Какво ще стане с Рейвън, ако носи дете от мене?
