изтощението взе връх над него. Нямаше представа дали може да се измъкне от ада, в който го беше хвърлил Уолдо, но щеше да хвърли всичките си сили в опита да го направи. Имаше само един избор — или да успее, или да умре.
Дрейк допълзя обратно до леглото си от прогнила слама и се опита да си почине малко, преди да тръгне да бяга, но развълнуваният му мозък не го оставяше на спокойствие. Затова реши да се помоли. Отдавна не се беше обръщал към Бога, но Бог и Неговите заповеди играеха съществена роля в живота на рицаря. Рицарската клетва изискваше да присъства всеки ден на литургия, ако е възможно. Дрейк си спомни колко религиозна беше майка му въпреки трудностите, дори си припомни детските молитви, на които го бяха учили. И така той започна да се моли, а когато свърши, мислите му го отнесоха при единственото същество, което сега имаше значение за него.
Рейвън.
Тя беше станала за него много по-важна, отколкото си беше представял, че може да бъде някоя жена. Чудеше се дали Уолдо вече я е притежавал. Дали я е наказал, задето е избягала? Задето си е взела любовник? Дрейк бързо започна нова молитва, молейки Бога да даде на Дъф сила да защити сестра си.
Накрая Дрейк заспа дълбоко, но след малко беше безцеремонно събуден от стъпки, които слизаха надолу по стълбите. Той скочи на крака, чудейки се какво ли мъчение му е измислил този път Уолдо. Донякъде се успокои, когато позна приятелски настроения рицар, който му беше носил вода и храна.
— Мога да остана само малко, милорд — каза шепнешком мъжът. — Смениха ме от стража и ми наредиха да се върна при другите войници. Лорд Уолдо подозира нещо, защото смени всички ваши стражи с хора, на които безусловно вярва. Няма да има повече храна. Страхувам се, че лорд Уолдо възнамерява тази тъмница да стане ваш гроб.
— И аз подозирах така — каза мрачно Дрейк. — Благодаря ти за помощта.
— В случай че оживеете, милорд, аз съм сър Хю ъф Блекстоун. Ако имах избор, щях на драго сърце да ви призная за свой господар. Познавам и други на служба при лорд Уолдо, които изпитват същите чувства.
— Благодаря, сър Хю. Ако се измъкна оттук жив, ще си спомня за тебе и за твоите добри дела.
Сър Хю измъкна изпод наметалото си торбичка и малка кана и ги подаде на Дрейк.
— Само това успях да донеса. Вземете ги, може би няма да се видим повече. Освен това — предупреди го той, — лорд Уолдо заповяда пак да ви бият. Не знам кога, но ще е скоро. Съжалявам.
Дрейк взе донесеното от сър Хю. Ако имаше късмет, нямаше да бъде тук, когато дойдеха биячите. Започна да рови в торбичката, която му бе донесъл сър Хю, за да види какво съдържа. Усмихна се, като видя сочен печен гълъб и парче хляб. Веднага разкъса птицата, изяде половината заедно с малко от хляба и изпи половината вода в каната. После уви остатъците, защото имаше намерение да ги изяде по-късно. Все още измъчван от глад, но решен да не обръща внимание на протестиращия си стомах, той легна и се унесе в неспокоен сън.
Рейвън се разхождаше из стаята си като животно в клетка. Минаха много дни, без да види някого освен Ларк. Беше запълвала празните часове с молитви, молеше се за Дрейк. Беше питала Ларк за него, но инатливото момиче не искаше да й каже нищо за състоянието му. Честите молби на Рейвън да говори с Уолдо получаваха отказ. Хранеха я, дори й позволяваха да взема вана, но нищо друго. Не знаеше дали да се моли да й дойде цикълът, или да не идва. Ако дойдеше, Уолдо щеше да предяви правата си на съпруг. От друга страна, ако не дойдеше, тя трябваше да очаква смъртта си. Докосна корема си, сигурна, че наистина в него расте дете, но уплашена за живота му.
Тя трябваше да живее заради детето си. Това малко семенце, посято в нея, трябваше да оцелее, дори ако това означаваше да позволи на Уолдо да дойде в леглото й. Ако й се наложеше да спи с този човек, може би Уолдо щеше да повярва, че детето е от него. Тя почти се засмя гласно на тази ирония. Детето на Дрейк един ден щеше да наследи Еър. Каква прекрасна идея.
Рейвън въздъхна, търсейки в мислите си отговор на своята дилема. Когато й хрумна един отговор, той не й хареса, но изборът й беше строго ограничен. Ако искаше да живее, за да износи детето на Дрейк, трябваше да стане жена на Уолдо във всеки смисъл на думата. Раменете й потръпнаха, защото мисълта й харесваше точно толкова малко, колкото и когато Уолдо я изказа за пръв път.
Тя стигна до мрачно решение. Знаейки, че Ларк скоро ще дойде, за да прегледа бельото й, тя намери един малък нож, с който си режеше месото, вдигна ризата си и се поряза леко в горната част на бедрото. Когато потече кръв, тя я размаза на стратегически места по ризата. Щом направи задоволителен брой петна, тя се съблече и метна ризата на един стол. После облече чиста риза и се сви в леглото, придърпвайки завивката до брадичката си.
Трепереше от безпокойство, очаквайки идването на Ларк. Щеше ли да успее хитростта й? Ако не успееше, всичко беше загубено. Не се наложи дълго да чака. След малко чу превъртането на ключа в ключалката. Вратата се отвори и в стаята влезе Ларк.
— Вече сте си легнали? — запита Ларк. — Не сте ли добре, милейди?
— Нима те интересува? — отвърна Рейвън.
Ларк се засмя невесело.
— Не, наистина не. Но не се страхувайте, няма да се бавя. Уолдо ме чака в леглото си и аз нямам търпение да отида при него.
Рейвън направи измъчена гримаса.
— Трябват ми чисти дрехи.
Очите на Ларк се свиха в подозрение.
— Да не би да ви е дошъл цикълът?
— Да, не се чувствам добре. Коремът ме боли ужасно. Ако може да помолиш готвачката да ми направи отвара за успокояване.
Ларк сложи ръце на кръста си и се приближи към леглото.
— Не ви вярвам.
Рейвън махна уморено с ръка към изцапаната си риза.
— Виж сама.
Ларк погледна натам, където сочеше Рейвън, и видя петносаната риза. Явно все още съмнявайки се, тя взе изцапаната дреха от стола и започна внимателно да я оглежда.
— Ще занеса това на Уолдо и ще ви донеса няколко кърпи — каза тя кисело. — Отправи се към вратата, държейки ризата с палеца и показалеца си. Но изведнъж се обърна с лице, изкривено от ненавист. — Не си мислете, че ме виждате за последен път. Няма да можете да задоволите Уолдо, както мога аз. Щом ви направи дете, отново ще бъде мой.
— Искрено се надявам на това — каза многозначително Рейвън.
Тя имаше намерение да направи живота на Уолдо толкова черен, колкото изобщо беше възможно. Когато й се наложеше да легне с него, щеше да направи преживяването толкова неприятно, колкото само тя си знаеше.
На другия ден Уолдо я посети в стаята й. Тя се беше принудила отново да се пореже, за да даде на съмняващата се Ларк ново доказателство, че цикълът й е дошъл, беше напълно готова да го прави дотогава, докато се налага. Но не беше подготвена за посещението на Уолдо, а сластната му усмивка още повече я обезпокои.
— Ларк ми каза, че цикълът ти най-накрая е дошъл и че вчера си била болна. Вярно ли е?
— Твоята любовница ти е казала истината.
Нейното подмятане като че ли го развесели.
— Да не би да ревнуваш?
Рейвън го изгледа недоверчиво.
— Да ревнувам ли? Не, напразно се ласкаеш. Много е хубаво, че имаш любовница.
— Кога ще мога да дойда при тебе?
— Пет дни.
— Три. Това е достатъчно за всяка жена. — Той я изгледа със сурово изражение на лицето. — Не съм
