нямаше огън, който да издава местонахождението му. Дрейк видя един мъж да лежи на земята, увит в одеяло и положил глава на седлото си. Потърси с поглед други хора и се поуспокои, когато не видя никого освен него. Промъкна се като котка в лагера, напрегнат, в очакване. Човекът враг ли беше, или приятел?
Прокрадвайки се безшумно, той пропълзя под дърветата и веднага спря, като видя два коня, привързани отстрани. Два коня. Това озадачи Дрейк, защото беше видял само един мъж. Единият кон вдигна глава и размаха опашка. Дрейк занемя, като позна своя Зевс. А вторият кон беше на сър Джон. Зевс изпръхтя приветствено.
Изведнъж една сянка падна върху пътеката и Дрейк посегна към несъществуващото си оръжие.
— Мислех, че никога няма да стигнеш дотук, милорд.
— Джон!
— Да. Защо толкова се забави?
— Ти откъде знаеше, че съм аз?
— От Зевс. Конят ти те усети преди мене. Правех се на заспал, докато разбрах, че ти се навърташ около лагера ми.
— Значи беше сигурен, че ще се появя?
Джон се усмихна.
— Да, никога не съм се съмнявал.
— Къде намери Зевс?
— Един от твоите хора го намери, след като Уолдо те отвлече. Повечето ни войници оцеляха в битката. Когато се върнах от Билтуелс, ги намерих на лагер в гората. Чакаха да научат какво е станало с тебе.
— Къде са сега?
— Пратих ги обратно в Уиндхърст с ранените. Знаех, че ще избягаш, Дрейк. Никоя тъмница в света не е достатъчно здрава, за да задържи Черния рицар.
— Вярата ти ме ободрява, Джон, но за известно време и аз смятах, че ще предам Богу дух в подземията на Чърк.
— Как избяга? Нямам търпение да чуя.
— След малко, Джон — каза Дрейк. — Рейвън ще умре от притеснение, ако не се върна скоро за нея.
Джон го погледна смаян.
— Милейди Рейвън е с тебе? Господи боже! Това вече не е за вярване. Веднага я доведи. Аз междувременно ще вдигна лагера и ще оседлая конете. Ти и Рейвън можете да яздите заедно на Зевс.
Дрейк положи ръка на рамото на Джон.
— Благодаря ти, приятелю. Ти може би спасяваш и моя живот, и този на Рейвън.
Рейвън се разкъсваше от страх, докато чакаше Дрейк да се върне. Представяше си всякакви опасности, в които можеше да е попаднал, и искаше да е там с него. Отсъствието му много се проточи и макар че я беше предупредил да не се отклонява, тя искаше да му се притече на помощ, ако има нужда. Изоставяйки всякаква предпазливост, Рейвън тръгна по следите на Дрейк.
Не беше изминала много, когато чу гласове и спря, за да ги различи. Следвайки звука, тя тръгна внимателно напред. После ги видя, застанали на едно осветено от луната място до два коня, говореха си тихо. Единият от мъжете беше Дрейк. Другият беше… сър Джон! Тя възкликна зарадвана и побърза към тях.
Навярно я бяха чули, защото веднага застанаха нащрек. Дрейк пръв я позна.
— Рейвън! Казах ти да ме чакаш.
— Разтревожих се и исках да ти помогна, ако си в беда.
— Мислехте да защитавате Черния рицар само със зъби и нокти ли? — запита сър Джон с лек смях.
Рейвън не се засмя. Ако се наложеше, тя наистина щеше да се бие със зъби и нокти заради Дрейк.
— Защо сте още тук, сър Джон?
— Не можех да си тръгна, докато не разбера какво е станало с Дрейк. Исках да съм наблизо, за да му помогна, когато избяга. След като ви оставих в Чърк, намерих оцелелите ни хора да се крият в гората. И те чакаха да узнаят съдбата на Дрейк. Пратих ги в Уиндхърст и останах тук. Нали виждате, никога не съм се съмнявал, че този тук е способен да избяга.
— Трябва да тръгваме веднага — каза Дрейк. Потърси с поглед лицето на Рейвън. — Изтощена си. Можеш да спиш, докато яздим. Зевс има сили да ни носи и двамата.
Джон вече беше оседлал двата коня.
— Надявам се да не сте гладни, защото почти нямам какво да ви предложа — каза той. — Можем да купим храна в първото село, през което минем.
— Нямам пари — каза Дрейк.
Джон се усмихна.
— Не се страхувай, приятелю. Имам достатъчно пари за всичко, което ни трябва.
— Ще те помоля за една услуга, Джон — каза Дрейк. — Ти много пъти си ми доказвал своята вярност, но ще те помоля за още нещо.
— Кажи, Дрейк.
— Иди в Билтуелс и кажи на баба Нола, че Рейвън и аз сме в безопасност и засега сме добре. Тя ще се тревожи за нас, а ти си единственият, на когото съм казал къде живее.
— Разбира се, че ще отида — каза Джон. — Ще се срещнем в Уиндхърст. Но първо трябва да вземеш парите, които ми останаха в кесията. Няма да ми трябват.
Той откачи кесията от колана си и я подаде на Дрейк.
— Остави и за себе си, Джон — каза Дрейк, вземайки само част от монетите.
Дрейк се качи на Зевс и Джон вдигна Рейвън на седлото. Рейвън обви ръце около кръста на Дрейк и го хвана здраво. Неговите ръце също я обгърнаха и я притиснаха към него. Той взе юздите, смушка Зевс с коляно и го подкара напред.
14
Тръгнаха на път в нощта, без някакви признаци някой да ги преследва. Рейвън спеше на седлото, свита до Дрейк. Бяха излезли от гората и яздеха през тресавищата, покрити с изтравниче, и край скали, в които водата се разбиваше с гръмовен звук. Рейвън се размърда в прегръдките на Дрейк. След малко се събуди, смутена и объркана.
— Къде сме? — запита тя, поглеждайки към любимия си. По лицето й се бяха отпечатали сенки от изтощение, чудеше се как е могла толкова време да се задържи на седлото.
— Достатъчно далече от Чърк, за да спрем и да си починем — отвърна той. — Малко по-нататък има село, а точно зад него и един поток. Минах тук при първото си пътуване до Уиндхърст. Можем да се отбием в селото да купим храна, а после да си починем няколко часа край потока. Мястото, което имам предвид, е закътано и никой пътник няма да ни забележи. Зевс ще се напие с вода и ще си отпочине, докато и ние се освежим.
— Мога ли да се изкъпя? — запита нетърпеливо Рейвън. — Сърби ме кожата. Мръсна съм от пълзенето през тунела.
— Водата ще е студена.
— Няма значение.
Дрейк се усмихна.
— И аз мисля така. Искам час по-скоро да махна от себе си мръсотията от тъмницата.
Той подкара Зевс встрани от скалите.
След малко стигнаха до селото. Беше пазарен ден. Тесните улици бяха препълнени с народ, продавачите се надвикваха да предлагат стоките си. Те купиха два пая с месо, изгълтаха ги веднага, после купиха още пай, малко сирене, хляб и бира, достатъчно, за да им стигнат до Уиндхърст, ако ги разпределят пестеливо. Останаха достатъчно пари и да купят една шарена кобила за Рейвън, наметало за Дрейк и по един кат бельо за двамата. Продавачът погледна изцапаните им лица и прибави един калъп сапун към покупките им.
