След като Дрейк привърза торбата с провизии и меха с бира на седлото си, той настани Рейвън на седлото на кобилата й и двамата излязоха от селото. Лесно намериха потока. Дрейк сякаш знаеше накъде отива, водейки Зевс и кобилата към един завой на потока, където китка дървета ги закриваше от минувачите.
— Веднъж лагерувах тук — обясни Дрейк, докато слизаше от седлото и сваляше Рейвън на земята. — Тук мястото е тихо. Можем да си накладем огън, никой няма да го види. В тази част на Уесекс минават малко пътници.
— Мислиш ли, че Уолдо вече е разбрал, че ни няма? — запита Рейвън.
— Да. Без съмнение ни търсят от тази сутрин, когато са ти донесли закуската. Не вярвам моето отсъствие да бъде открито, преди стражите да дойдат в кулата да ме бият пак, както беше наредил Уолдо. Когато Уолдо се сети какво става, целият замък ще заприлича на разбунен кошер. Ще му трябват един-два дни, за да претърси кулата и пристройките наоколо, преди да прати хора да търсят из гората. Ще е минала седмица, може би и повече, преди Уолдо да разбере как сме избягали.
Рейвън намери едно тревисто място край потока и седна. Дрейк разседла конете и ги отведе до водата. След като се напиха до насита, Дрейк ги върза да пощипват свежата трева и се отпусна до Рейвън.
— Готова ли си да се изкъпеш?
Рейвън събу пантофите и чорапите си и потопи крак във водата.
— Студена е.
— Много ли е студена?
— Не — Тя стана и свали дрехите си, с изключение на тънката риза. — Много съм мръсна, за да ме е страх от студена вода. Освен това слънцето е достатъчно топло.
Дрейк не можеше да отмести погледа си. Красотата й го омайваше въпреки следите от мръсотия по лицето й. Видя му се по-грациозна от върба, докато нагазваше безстрашно в студената вода. Потокът беше плитък. Тя стигна до средата и седна на пясъчното дъно, като потръпна, щом водата стигна до гърдите й.
— Забрави сапуна — повика я Дрейк. — Не мърдай. Ще ти го донеса.
Той намери сапуна във вързопа с чистото бельо. Взе и одеялата от седлото си и се върна при потока. Бързо се съблече и развърза превръзката от счупените ребра, а жадният му поглед не се откъсваше от Рейвън.
— По дяволите! Ама че е студено! — възкликна той, газейки във водата, за да стигне до нея.
Тя се засмя. Дрейк не можеше да си спомни някога да е чувал по-предизвикателен звук. Напоследък двамата с Рейвън почти не бяха имали на какво да се смеят. Страшно му се искаше да може да промени всичко това и с изненада разбра, че когато прави Рейвън щастлива, това и за него е извънредно важно.
— Стани — каза той, хвана я за ръката и я издърпа да се изправи. — Изпитвам огромна необходимост да измия всяка част от това прекрасно малко тяло.
— На Черния рицар не му прилича да се прави на камериерка — пошегува се тя.
— Черният рицар прави това, което му харесва — отвърна Дрейк, хвана ризата й, издърпа я през главата й и я хвърли на брега.
— Липсваше ми — прошепна Рейвън, отпускайки се в прегръдките му.
Ръцете му се спуснаха по раменете, гърба и седалището й. Плътта й беше топла и жива под пръстите му. Мъжествеността му се раздвижи неспокойно до корема й и от устните й се изплъзна стон. Тя обичаше този изключителен мъж с цялото си сърце и душа и тръпнеше от мъка, че не може да го провъзгласи пред света или дори да го признае на самия Дрейк. Тя нямаше право да обича Черния рицар, понеже принадлежеше на друг мъж.
Внезапно той замря. Пръстите й бяха напипали подутини по гърба и раменете му, каквито преди нямаше.
— Обърни се, Дрейк.
Той я погледна косо.
— Защо?
— Гърбът ти.
— Няма значение.
— За мене има. Обърни се.
Той нерешително обърна гърба си към нея. От устните й се откъсна болезнен вик, когато видя кървавите резки по кожата му.
— Заповядал е да те бият! — извика тя. — Уолдо те е бил! Виж си и лицето.
Не беше го споменала преди, но вече не можеше да сдържа гнева си пред това, което му бе направил съпругът й. После тя забеляза и другите наранявания, които преди й бяха убягнали.
— Очите и устата ти са подути, кожата ти е цялата в рани. Видях те да развиваш някаква превръзка от кръста си, преди да влезеш във водата. Какво още ти е направил Уолдо?
— Всичко ще оздравее! — настоя Дрейк.
— Имаш ли счупени ребра?
— По дяволите, Рейвън, казах ти, нищо ми няма. Едно-две пукнати ребра не са кой знае какво. Драскотините по лицето ми са от боя, тези по гърба също. Сега знаеш всичко.
— Мразя го! — изхлипа Рейвън. — Той е чудовище. Ти пострада заради мене.
— Забрави Уолдо, скъпа. Нека те измия, преди и двамата да сме умрели от студ.
Той взе сапуна, направи гъста пяна и покри тялото на Рейвън с нея. Водата беше студена, но ръцете на Дрейк бързо затоплиха плътта й, докато се спираха върху всеки сантиметър от тялото й, от челото до върховете на пръстите. Тя вече трепереше от желание, когато той изплакна сапуна от нея и я помоли да наведе глава, за да насапуниса косата й.
— Мога да го направя.
— Не, нека аз.
Тя задиша ускорено и затвори очи, докато ръцете му се движеха нежно в косата й. После той я настани да седне, за да може да потопи глава във водата и да измие сапуна.
— Сега е твой ред — каза Рейвън, вземайки сапуна от ръцете му. — Обърни се да ти изтрия гърба.
Когато той се поколеба, тя добави:
— Обещавам, че няма да те заболи.
— Сега не усещам точно болка — каза Дрейк с глас, натежал от желание. Той хвана ръката й и я притисна към слабините си. — Искам те, Рейвън. Толкова чаках. Трябва да бъда в тебе, да почувствам как топлината ти ме обгръща.
Ръката й го обхвана. Беше твърд като камък, ерекцията му се изправяше гордо от черните косми между краката му. Тя потръпна, но не от студ. Искаше отново да почувства екстаза от неговата любов, преди да й го отнемат.
— И аз те искам — каза Рейвън. — Но първо ще те изкъпя. — Тя прокара сапуна по гърдите му и тръгна надолу към слабините, когато той я хвана за ръката.
— Не. Аз сам ще го направя. Студено е. Изсуши се на слънце. Ще дойда при тебе, когато свърша.
Рейвън колебливо му остави сапуна и излезе на брега. Намери одеялата, които Дрейк беше донесъл, и се изсуши с едното. После седна на слънце и зачака Дрейк да се изкъпе. Жадният й поглед поглъщаше тялото му и тя си помисли, че е отслабнал. Тялото му беше като изпъната струна, мускулите и сухожилията си личаха по-ясно под плътта. Тя примря при вида на белезите и резките и благодари на Бога, че Дрейк е силен мъж с тренирано тяло на боец.
Дрейк се изкъпа и излезе при Рейвън.
— Ще стъкна огън, за да седнеш до него и да си изсушиш косата.
— Не ти ли е студено? — запита Рейвън, докато той намяташе одеялото на раменете си.
— Не, свикнал съм на студа.
Дрейк бързо събра сухи дърва за огъня и скоро над огнището се издигна весел пламък. Рейвън извади гребена и четката от джоба на изцапаната си туника и седна по-близо до огъня. Разпусна косата си и започна бавно да реши дългите си кестеняви къдрици.
Дрейк седна зад нея и я придърпа в скута си. После взе четката от ръката й и бавно я прокара през
