косата й.
— Имаш красива коса — прошепна той на ухото й. — Като нежна коприна.
— Много си добър в комплиментите — забеляза Рейвън.
— Добър съм не само в това.
Гласът му беше натежал от чувственост, малко грапав и страшно възбуждащ. Той отметна косата й на една страна и целуна тила й. Рейвън потрепна в предчувствие. Той нетърпеливо смъкна одеялото от нея и започна да запечатва горещи целувки по гърба й, чак до ямката, разделяща двете полукълба на седалището й. Леко я захапа там и се върна нагоре по гръбнака с недоловими облизвания.
— Кожата ти е гладка като сметана и има невероятен вкус. — Той я обгърна и я притисна до себе си. Докосна заоблените й гърди и потърка с пръсти зърната, докато те щръкнаха. Ръката му се спусна по-ниско по гръдния кош, още по-ниско и се притисна до пулсиращата й женственост.
Тя почувства неговия нарастващ възбуден член, който се притискаше към седалището й, и се опита да се обърне към него. Но Дрейк не я пусна, задържа я на място и разтвори краката й. Когато изкусните му пръсти се вмъкнаха в гънките на нейния пол, Рейвън се навлажни.
— Обичам да те усещам как се навлажняваш за мене — прошепна Дрейк в косата й. — Искам да ти доставя удоволствие най-напред с ръце, после с уста. Когато извикаш на висок глас насладата си, ще вляза в тебе и ще отведа и двама ни в рая.
Думите му я накараха да се облее отвътре с гореща течност, която намокри пръстите му. Те проникнаха в нея и тя изстена. Докато я измъчваше от наслада с едната ръка долу, с другата той дразнеше зърната й. Сърцето й заби ускорено, кръвта застина във вените й. Движенията на умелите му пръсти, толкова възбуждащи, накараха възбудата й да прелее. Тя изкрещя името му и се строполи върху него.
Дрейк я остави да си почине няколко минути, после я положи на одеялата. Рейвън се вгледа в него, а зелените й очи горяха от страст. Нямаше представа какво ще направи сега Дрейк, но не искаше да го спира. Той като че ли не бързаше, изтегна се до нея и посвети няколко дълги минути на устата И, целувайки, облизвайки и изследвайки я с езика си.
— Мечтаех за такава любов, докато лежах в тъмницата — прошепна Дрейк срещу устните й. — Страхувах се, че никога вече няма да те прегърна, че тъмницата ще стане моят гроб.
— Знаех, че няма да умреш — отвърна Рейвън. — Не ти е присъщо да се предаваш. Молех се за живота ти и Бог отговори на молитвата ми.
Дрейк се замисли дълго, после каза:
— Нямам право да те искам, скъпа. Но ако можех…
Той прекъсна внезапно изречението си, но смисълът му остана да витае помежду им.
Рейвън сложи пръст на устните му.
— Моля те, не казвай нищо. Не бива. Достатъчно е, че сега сме заедно. Съдбата ни е в ръцете на Бога.
Макар че Рейвън не знаеше как Бог ще я накаже, тя знаеше, че нито Бог, нито църквата приемат изневярата.
— Да — съгласи се Дрейк. — Сега сме заедно.
Тъжният му отговор не донесе успокоение на Рейвън. Той явно знаеше, че един ден ще трябва да се разделят.
Целуна я по устата, после се плъзна надолу по тялото й до онова място, където бе съсредоточена топлината й. Очите му потъмняха, когато разтвори бедрата й и се вгледа в нея. Рейвън изпусна стресната въздишка, когато той зарови лице в гънката между краката й и я целуна там. С двата палеца раздели гънките на скритите й устни и навлажни мястото с езика си.
Тя изстена, хвана главата му и се разтърси, докато той ту смучеше твърдата изпъкналост на нейната женственост, ту нежно я облизваше. Носейки се върху облаците, Рейвън се запита дали и тя може да даде наслада на Дрейк по такъв начин, както той й я даваше, и дали той ще й позволи. Решавайки, че сега е най-подходящият момент да разбере това, тя го търкулна по гръб и седна върху него. Той изглеждаше учуден, но не протестира.
— Сега е мой ред — каза тя с гърлен шепот.
Отдаде се на изучаването на тялото му, целуваше, захапваше и облизваше всички места, които се надяваше да го подлудят. После тя хвана мъжественост, вгледана в очите му, поднесе я към устните си и отвори уста.
Дрейк нададе гърлен вик, стегна слабините си и отпрати цялата дължина на твърдия си член към дъното на устата й.
Тя не знаеше как стана така, но изведнъж се видя простряна под него и той беше дълбоко в нея. Краката й се обвиха около кръста му, докато той навлизаше на тласъци в нея, отново и отново. Тя се притискаше към него, вече не й беше студено, а ужасно горещо. Тялото й бе прилепнало към неговото, сетивата й плуваха в любовта към Черния рицар. После всичките й мисли се изпариха, когато силен спазъм разтърси тялото й. Тя чу Дрейк да вика името й, докато се възнасяше заедно с нея към онова неповторимо място, което обитават любовниците.
Замъкът Чърк
— Изчезнала е! — изкрещя с пълно гърло Ларк, излизайки от всекидневната, докато се спускаше стремително по стъпалата.
Всички в залата я погледнаха така, сякаш си е загубила ума.
— Кой е изчезнал, жено? — изрева Уолдо, ставайки от пейката, когато Ларк нахлу в залата с обезумели очи. — Човек не може ли да закуси на спокойствие?
— Тя е изчезнала. Не разбирате ли, не разбирате ли, милейди Рейвън.
Уолдо хвана Ларк за раменете и здравата я разтърси.
— Успокой се. Сигурно си се объркала. Няма как Рейвън да избяга от стаята си. Върви горе и провери пак.
— Изчезнала е, казвам ви! — настоя Ларк, усуквайки нервно ръба на туниката си. — Претърсих навсякъде. Стаята е празна.
Уолдо бутна Ларк настрана и заизкачва стъпалата две по две. Стражът стоеше пред покоите, смутен и разтревожен. Уолдо блъсна вратата и нахлу в стаята. На пръв поглед тя изглеждаше празна, но той знаеше, че не може да бъде така. Коленичи и погледна под леглото, нямаше я там. Претърси скрина, опрян до стената, разхвърля дрехите наоколо, без да го е грижа за нежните сатени и коприни. Потърси под завивките и зад завесите на леглото, а гневът му растеше забележимо.
— Рейвън не може да се е изпарила във въздуха — изрева той.
Лицето му потъмня от гняв и Ларк предпазливо отстъпи назад.
— Повикай стражите — нареди Уолдо.
Ларк се обърна и се затича надолу. Стражът, който стоеше пред вратата, влезе разтреперан. Всички се страхуваха от сприхавия нрав на Уолдо и повечето от хората му се стараеха да не го предизвикват.
Уолдо погледна мъжа със сурово и безмилостно изражение на лицето.
— Блейк ъф Йорк, какво знаеш за това?
— Бях на поста си през цялата нощ, милорд — отговори Блейк. — Ако милейди Рейвън не е в покоите си, значи е излязла от някакъв друг изход. Не може да е излязла през тази врата.
— Да, изхвръкнала е през прозореца — излая саркастично Уолдо. — Ти си един от най-доверените ми хора. Как стана това?
— Не съм ви предал — каза Блейк. — Милейди Рейвън не е излязла през тази врата.
Уолдо изрева едно проклятие. Не вярваше на Блейк. Рейвън не можеше да е излязла през прозореца, защото падането щеше да я убие. Зла усмивка изкриви лицето му, когато му хрумна едно правдоподобно обяснение.
— Признай си, Блейк. Развратната ми съпруга те е съблазнила, за да я пуснеш да избяга. Дано си й се насладил, защото ще умреш заради предателството си.
— Милорд! Не е така! Не съм ви предал.
Двама войници нахлуха в стаята с побелели от страх лица. Усмивката на Уолдо стана още по-зла. Той разбра, че няма да хареса новините, които му носеха тези двамата.
