развият събитията. Беше обидена, унижена, объркана и искаше да се махне оттук. Сигурно всички я обвиняваха за случилото се.
— Хей, какво става? — хвана я за рамото барманът, но тя само поклати глава. Очите й горяха от усилие да не избухне в сълзи. Грабна сакото си и изтича навън. Побягна през алеята, но спря да си възвърне самообладанието. Не можеше да се прибере у дома в това състояние. Ако отидеше при Клайв, той нямаше да я разбере. А както се закани Брайън, тя едва ли щеше да работи в бара.
Беше нещастна. Не беше виновна. Поне не за всичко. Унижението отстъпи място на възмущение и тя си помисли колко несправедлив бе Брайън. Изобщо не видя какво стана. Нямаше право да я обвинява. Само защото богатата лейди Бенчли даваше много пари на галерията, той се страхуваше да не загуби благоволението й.
Единственото хубаво нещо бе срещата й с Рийд. Но тя бе толкова разстроена, че дори не го осъзна. А той беше така мил! Много по-мил отколкото очакваше. А може би беше само учтив, рече си начумерено Хелън. Сигурно му е дожаляло за бедното девойче. Тя се бе държала като абсолютна глупачка.
Огледа се, за да се увери, че никой не я наблюдава, и се отправи към къщи. Беше все още светло. Около девет. Бе предупредила родителите си, че няма да се върне преди дванайсет. Брайън бе обещал да я изпрати с такси, както обикновено.
Осъзнавайки, че трябва да се прибере сама, Хелън реши да не взема такси. Галерията бе на Кенсингтън Хай Стрийт, недалеч от Ковънт Гардън. Щеше да повърви до метрото и да си иде с него вкъщи.
Пъхна ръце в джобовете и закрачи. Баща й нямаше да бъде очарован, че се е прибрала с метро, но какво да се прави.
Измина около сто и петдесет метра, когато дочу зад себе си шум на кола. Наоколо имаше хора и тя не се уплаши. Колата — тъмнозелен мерцедес, спря и от нея излезе мъж.
— Мога ли да ви откарам? — попита той.
Този глас! Не можеше да го сбърка! Беше Рийд Уайът!
— Къде? — попита глупаво тя.
— Където искате — усмихна се той. — Вкъщи. На ресторант.
Хелън се вторачи в него.
— На ресторант ли?
— Ако сте гладна. Сигурно не сте хапнала нищо. — Кимна назад. — Падането не бе включено в менюто.
— Така е — разсмя се Хелън. — Благодаря ви за подкрепата. Но не биваше да напускате коктейла. Мога да се прибера и сама.
Рийд, който се бе подпрял на вратата на колата, я затвори и приближи.
— Не го направих, защото ви съжалявам — каза тихо и макар че не я докосна, въздухът помежду им затрептя от напрежение. — Бих искал да ви поканя на вечеря. Ще позволите ли?
— Тук спирането е забранено.
— Знам. Е, ще вечеряте ли с мен?
Хелън навлажни пресъхналите си устни.
— Къде?
— Където искате.
— Целите ми панталони са полети с шампанско!
— Е, и?
Той я гледаше право в очите. Молеше я да вечеря с него, помисли си разсеяно Хелън. Беше като сбъдната мечта. Сън. А тя не знаеше какво да направи. Опитът й с мъжете бе толкова нищожен! Той явно я мислеше за по-възрастна. Какво ли би казал, ако му признаеше, че е на шестнайсет?
— Толкова трудно ли е да вземете решение — попита Рийд и докосна нежно лицето й. — Мислех, че сме приятели.
Приятели! Какво искаше да каже?
— Можете да ми вярвате — добави като уточнение. — Не съм Джак Изкормвача. Нито изнасилвач, нито садист. А вие ми показахте, че ме харесвате.
— Тт-ака ли? — заекна Хелън.
— Да. — Той мушна ръце в джобовете си, сякаш ако ги оставеше отвън, нямаше да устои да не я докосне. — Гледахте ме през цялата вечер. Или съм си въобразил?
— Откъде знаете?
— И аз ви гледах!
— Не ви вярвам.
— Защо? В сравнение с онези старици там вие бяхте като свеж пролетен вятър. Тази коса — като развихрени пламъци…
Хелън с нервно движение прибра косата си.
— Не знам какво да кажа.
— Кажете „да“ — настоя той. — Преди да са ме глобили.
— Ами… добре. — Беше глупаво, беше неразумно, но толкова много й се искаше.
Цялата тръпнеше, докато я водеше към колата. Тя бе луксозна, елегантна, миришеше на кожа и на самия Рийд — смесица между одеколон, сапун, уиски и естествената му мъжествена миризма. Настани Хелън до себе си и се усмихна, преди да запали двигателя.
— Е, къде да бъде? „Риц“? „Колонел Зандърс“?
— Не, не „Риц“! — изплашено го погледна Хелън. — Нещо по-обикновено.
— Добре — съгласи се усмихнат той. — Знам нещо по-обикновено.
И я заведе в един японски ресторант в приземния етаж на хотел в Парк Лейн. Не бе това, което си мислеше, когато каза обикновено. Самият хотел бе луксозен и въпреки че не се изискваше официално облекло, беше коренно различен от местата, където бе свикнала да ходи. Седнаха в сепаре, където бяха сами и осветлението бе приглушено.
С негова помощ тя си поръча омар, пържола, зеленчуков бульон и лимонов десерт. За пръв път в живота си пи саке — Рийд й каза, че е оризово вино. През смях опита да се храни с клечки. Той самият яде съвсем малко. Но изпи няколко големи чаши саке и всеки път, когато тя вдигнеше глава, виждаше, че мъжът не откъсва очи от нея.
Заради това, а и защото бе нервна, Хелън говори повече от обикновено. Не лъжеше. Но го остави да мисли, че живее сама, има собствена квартира и си плаща секретарските курсове като работи вечер в бара. Накрая им донесоха лимонов чай и когато погледна часовника, Хелън видя, че е само десет и половина. Родителите й едва ли щяха да я чакат преди полунощ. Хвърли скришом поглед към Рийд. Все още не можеше да повярва, че е с него. Какво ли щеше да каже лейди Бенчли, ако научеше, че сервитьорката вечеря с почетния гост?
Искаше той да й разкаже нещо за себе си. По акцента му разбра, че е американец, но мъжът не каза нито с какво се занимава, нито къде живее.
— Хареса ли ви?
Въпросът му я стресна и тя осъзна, че през последните минути го е гледала втренчено.
— О, да! Беше страхотно! Много мило от ваша страна, че ме поканихте. Благодаря ви!
— Не ми благодарете като възпитано дете. На мен също ми беше приятно.
Хелън се изчерви.
— Аз не съм дете!
— Не сте, вероятно. — Очите му се плъзнаха по тялото й. И тя усети гърдите си под коприната да настръхват. — Но за миг ми заприличахте. Може би е заради разликата във възрастта. Понякога така въздействам на младите жени.
Беше сигурна, че той знае точно какъв ефект има върху младите жени, но какво да отговори!
— Не се тревожете — добави той и Хелън си помисли, че сигурно е отгатнал мислите й. — Държа на това, което казах. Наистина ми беше приятно тази вечер. Вие всъщност ми направихте услуга, като ми дадохте повод да се измъкна от онова скучно парти.
Хелън навлажни устни, без да знае, че така го възбужда.
— Не мога да повярвам.
