— Познай!
— Предполагам, черно.
Той направи гримаса.
— Да не мислиш, че съм пиян?
— Не… защо…
Хелън напълни чашата и я постави пред него.
— Заповядайте — добави и побутна купичката със сметана и захарницата. Сетне сипа на себе си. Ръцете й леко трепереха. Той се пресегна и ги взе в своите.
— Не съм пиян — рече меко. — Поне не дотолкова, че да не виждам очевидни неща. За пръв път правиш това, нали? Трябваше да се сетя по-рано. Сигурно алкохолът е притъпил възприятията ми.
— Няма значение.
— Има. Трябва да те заведа у вас. И ще го направя веднага, щом кафето проясни главата ми.
Не беше се чувствала никога така неопитна. Въпреки усилията й да изглежда зряла, беше се провалила. Той сигурно би си избрал друга. Не някаква глупава хлапачка, която няма достатъчно ум в главата.
— Хей — каза Рийд и Хелън изведнъж осъзна, че все още държи ръцете й. — Не гледай така тъжно. Не е настъпил краят на света! Прекарахме чудесно. Поне аз. За теб не знам.
— О, и аз! — разпалено потвърди Хелън. — И изобщо не трябва да си ходя. Освен ако моята компания не ви уморява.
— Не съм казал такова нещо. Не биваше да те водя тук.
Тя премига.
— А… разбирам… — Опита се да измъкне ръце, но безуспешно.
— Нищо не разбираш! — Вдигна глава, срещна очите й и отново извърна поглед. — Там е бедата!
— Но…
— Шшшт! — Той неочаквано долепи ръцете й до устните си.
Тя потръпна. Докосването й подейства като огън.
Сигурно усети реакцията й, защото я пусна, посегна към чашата си и я изпи на един дъх. Сетне я погледна със съжаление и стана.
— Готова ли си?
Този груб въпрос би трябвало да я обиди, но тя вече знаеше, че той постъпва така не защото я мисли за млада и наивна. А защото я харесва. И това й даде смелостта да го погледне и да каже:
— Не. Няма да тръгна.
Рийд седна. Не бе сигурна дали е сърдит. Единственото, в което бе сигурна, беше, че е твърде близо до нея и че е много нетърпелив.
— Късно е. — Гласът му бе дрезгав. — Да не прекаляваме.
Тя остави чашата си.
— Добре. Готова съм. — Нямаше сили да спори с него.
Но сега той не помръдна. Затвори очи и потърка чело, сякаш го болеше глава.
— Добре… ли си? — поколеба се Хелън и едва докосна ръкава му, а той отвори очи и я загледа с нескрита жажда.
— Дали съм добре? — повтори като ехо, изведнъж я сграбчи и я извърна към себе си.
Устата му намери нейната, пръстите му се плъзнаха по коприната на блузата й. И макар да го очакваше, Хелън почувства неописуемо удоволствие от допира на устните му и от горещия език, който разтвори нейните и се шмугна в устата й. Ръцете му обхванаха гърдите й. И тялото й отказа да слуша какво му подсказва мозъкът. В някакво далечно кътче на съзнанието остатък от здрав разум й нашепваше, че това, което правят, е опасно. Но тя не искаше и да знае.
Мъжът я подлудяваше. Беше хубаво, беше прекрасно, сякаш цялата се топеше, а кожата й пламтеше. Сърцето й биеше лудо, ушите й бучаха. Следвайки инстинкта си, тя плъзна ръка в косите му. Рийд леко я побутна и я остави да падне сама на канапето. Ако му покажеше, че не иска, ако го отблъснеше, или го помолеше да спре — сигурно щеше да я пусне. Така че, помисли си сега Хелън, той не бе виновен.
Но тя бе така завладяна от новите чувства, че не можеше да мисли трезво. Косата му бе като коприна. Ръцете й погалиха врата му и мъжът потръпна.
Господи, преди тази нощ тя дори не знаеше, че идва миг, след който няма връщане назад. След който човек губи контрол и остават единствено чувствата.
Без да откъсва устни от нейните, Рийд хвърли вратовръзката си и разтвори ризата си. Сетне хвана ръката на Хелън и я сложи на гърдите си.
Сетне не си спомняше много добре. Когато разкопча блузата й, съжали, че не е облякла нещо по- сексапилно. Но той явно не се интересуваше от бельото й. С нетърпеливи пръсти свали сутиена й и обхвана гърдите й.
Дори сега я обзе дивият пламък на удоволствието.
Почувства, че я поваля на канапето, а от слабините й тръгна жар, която се разля по цялото й тяло. Подробностите за това как е свалил дрехите й се губеха и макар че в хотела не бе студено, там, където я докосваше езикът му, я побиваха тръпки.
Не си спомняше кога я бе отнесъл в спалнята. Леглото бе оправено, но Рийд я положи върху покривките и я притисна с тяло. Едва тогава забеляза, че той също е гол.
Непознатата тежест на мускулестия му корем бе сепваща, а когато почувства допира на възбудената му плът о бедрото си, малко се уплаши. Паниката й обаче не продължи дълго. Той отново намери устните й. Страховете й се изпариха и когато започна да отговаря на страстните му целувки, колебанието й напълно се стопи.
Разбира се, спомни си Хелън, имаше още едно усложнение. Откритието, че е девствена, предизвика у него диво възклицание, но беше късно. Сега тя си даваше сметка, че не е можел да спре в оня момент.
Всъщност той само проникна в нея. Силното му желание и девствеността й бяха причина съвсем скоро да достигне екстаза.
Тогава трябваше да стане и да си отиде. Но тя не можеше да мисли. Рийд я бе притиснал е тяло и освен това се чувстваше слаба и изтощена. Толкова изморена, че затвори очи, а когато ги отвори, осъзна, че е поспала.
Помисли си, че и той е заспал, но щом опита да се измъкне, Рийд изръмжа. Загледа невиждащо, след което зарови глава между гърдите й. Веднага почувства възбудата му и реши да не му позволява повече нищо. Но той я зацелува, ръцете му се плъзнаха по тялото й, и тя забрави всичко. Чувстваше се свободна, волна, нежните му пръсти превръщаха решението й да се съпротивлява в глупост. Несъзнателно го подкани да проникне в нея и зашепна думи, които никога не бяха идвали на устните й.
Този път Хелън почувства топлина, приятно изпълване и страстна необходимост да се слее изцяло с мъжа. Желаеше го и го помоли да продължи. И той го направи.
Самообвиненията дойдоха по-късно.
Вероятно бе заспала отново. Когато отново опита да се измъкне, Рийд не се събуди. Единият му крак бе прехвърлен върху бедрата й. Трябваше да го отмести, но той само промърмори нещо насън и зарови глава във възглавниците.
Тя се облече безшумно. Това бе началото на съмненията и обвиненията. Вдигна панталона си от земята и се почувства отмаляла. Изпита срам, а не радост. Не отиде в банята да се измие. Страхуваше се да не го събуди. Трябваше й време да подреди чувствата си, преди да го види отново.
Само че не го видя никога. Родителите й така и не разбраха нищо. Не и тогава. Баща й бе заспал, когато таксито спря пред тях, а ако майка й бе чула, на другия ден не спомена нищо. Вероятно бе решила да скрие кога се е върнала дъщеря им. И по-късно, когато им каза, че е бременна, никой от тях не направи връзка с тази нощ.
Единадесета глава
За нейно облекчение Рийд не дойде на вечеря. Когато Джон попита къде е баща му, Виктория обясни, че отишъл в града. Атмосферата на масата бе хладна.
Хелън не беше гладна. Въпреки че не бе хапнала нищо през целия ден, нямаше апетит и бе благодарна,
