Жрецът седна отново на стола и продължи да говори:
— Вече близо двадесет дена лежиш. Гореше в силна треска и сигурно не помниш нищо. Раните болят, но не са опасни и не са засегнали важни органи. Болките са от отровата, с която негулите са намазали стрелите си, тя е отровила кръвта ти. Трудно се преборихме за живота ти, ала вече си вън от опасност.
— Благодаря — изрече с признателност Ермиар. Близо месец от живота му бе отминал, без да остави следи в спомените му. Въпросите започнаха да тревожат съзнанието му и той ги изстреля на един дъх:
— Спасиха ли се и други от нападението на негулите? Булик и Вананд живи ли са? Крамик успя ли да ви предупреди за негулите, как е той?
— И тримата, за които питаш, са в отлично здраве — кимна жрецът. — Крамик заедно с неколцина от сангасите те спаси от негулите. Но от останалите „вълци“ няма оцелели, съжалявам.
— Този мъж ме спасява вече за втори път — каза Ермиар, надигна се с усилие и се подпря с една ръка, въпреки болките. — А войната?
По лицето на Килиянтан премина тревожна сянка:
— Не е хубаво да се безпокоиш за това, но нещата не се получиха добре. Истрос е разрушен и опожарен от уголците. Бакуриан ни е обсадил. Тук, в горите срещу манастира, е изсякъл дърветата и е разположил войските си. Събрал е таболци и негули да му служат. Кан-император Издулор се опитва да ни се притече на помощ, но пътят към манастира е отрязан за голямата войска, която е повел. ?Бакуриан е срутил скали при Кападската клисура и охранява образувалия се тесен проход с неколцина войници. Въпреки малкия си брой са достатъчни, за да задържат войската ни и да не й позволят да премине. В момента билярски войници търсят други пътища към манастира.
— Ветровете да ме отнесат — възкликна Ермиар, — не съм допускал, че е възможно Бакуриан да обсади манастира.
— Е, не е толкова страшно — поклати глава жрецът. — Бакуриан наистина стигна до тук, но това не е лъжица за неговата уста, нито сградата е лесна за превземане, нито ще се дадем просто така, въпреки численото им надмощие. Виж, на столицата ни нанесе големи щети, но не е далеч денят, в който ще се разкайва за това. Не се тревожи.
— Има ли новини от Онгалада и другите области? — попита Ермиар.
Килиянтан кимна с глава.
— Там е по-спокойно, но са заети да охраняват границите от обединените северни племена. Близките ти са добре.
Килиянтан предпочете да не съобщава все още на Ермиар за изчезването на сестра му от двореца Юртия. Не искаше да го тревожи допълнително. По-важно беше да се възстанови и оздравее възможно най-бързо.
В стаята настъпи мълчание. Ермиар се опитваше да осмисли новините, които му донесе жрецът. Спомни си за Загарда и се запита как ли е. Килиянтан се изправи и каза:
— Ще те оставя да почиваш. Сега от това имаш най-голяма нужда. Утре, като мине сутрешният ти тоалет, ще изпратя при теб другарите ти.
Ермиар посочи с поглед бутилката вода и жрецът отново я поднесе до устата му. Когато се напи, тихо каза:
— Благодаря ви учителю, благодаря за всичко.
Жрецът се извърна и бавно напусна стаята, а Ермиар се замисли, как през всичкото това време са го мили и хранили, дори му стана малко неприятно. Но не се отдаде дълго на тези мисли, заспа, победен от отровата в кръвта си.
Когато Килиянтан напусна стаята на болния Ермиар, движенията му се забързаха. Сякаш спокойствието, което демонстрираше досега, бе маска, която жрецът мигом свали, щом напусна стаята. Бързо премина каменните коридори, спусна се по широкото стълбище и хлътна в една врата. Вътре на дълга маса се бяха наредили останалите жреци, избрани да пазят тайната на Живото Дърво. Те очакваха Килиянтан, залисани в тихи разговори помежду си, но когато влезе, се смълчаха и впериха погледи в Алобоготур, върховния жрец. Щом Килиянтан се присъедини към тях и всички двадесет и двама пазители заеха местата си на масата, Алобоготур се изправи и заговори на висок глас:
— Приветствам ви, избрани. Тази сутрин се случи това, което ние очаквахме през всичките тези години. Дървото на живота цъфна.
Мъжете знаеха новината. Тя не предизвика учудване у никого, нали заради това се бяха събрали. Продължаваха да го гледат и очакват думите му.
— Това се случва веднъж на триста години и на нас се пада отговорната задача да затворим цикъла, без да загубим Живото Дърво, с цената на колкото може по-малко невинни човешки жертви. Предците ни са решили да вземат живота си в свои ръце, без да зависят от странните и нечовешки създания, населявали тези земи. Въпреки слабата си човешка природа, те са показали силния си дух и са се справили с могъщи врагове, за да можем ние днес с вас да управляваме и ръководим тази земя, която ни дава подслон, храна и вода. Дойде времето да се покажем достойни за нея.
Алобоготур замълча за момент и отново продължи:
— Щом дървото в градината ни е цъфнало, значи и това в Лисичи урвар също е цъфнало или тези дни ще цъфне. Що се отнася до Асура, тя е стигнала до Лисичи урвар още преди три дни и се е настанила в леговището под Живото Дърво. Дотук всичко върви добре, но се опасявам, че плановете ни може да се объркат. Билярски войници обикалят околностите на манастира, за да намерят път за кан-императора. Уголците не остават по-назад и също обикалят, за да намерят начин да проникнат в сградата. Ако попаднат на Асура, може да я раздразнят и да я предизвикат да ги нападне. А така рискуваме, както анонимността й за хората, така и живота й. Трябва да я изолираме по някакъв начин, докато роди децата си.
— Да изпратим сангаси — включи се Азвигортула.
— Изпратил съм — кимна Алобоготур, — обкръжили са цялата местност Лисичи урвар и я охраняват. Но въпреки това не съм много спокоен. Щом наближи да ражда, планирам да изпратя сангаси в директен бой с уголската войска, за да отвличаме вниманието от нея и да й осигурим спокойствие. Има ли възражения? — запита върховният и обходи с поглед лицата на присъстващите. Мълчанието изпълни стаята с напрежение.
— Добре, а сега да поговорим за плановете ни след раждането на асурите.
Килиянтан се прокашля и мъжете насочиха погледите си към него.
— Ермиар се събуди — каза мъжът, — вече е вън от опасност.
— Това е добре — отвърна Алобоготур. — Разглезените синове на кан-императора не стават за нищо. Издулор бе добър кан-император на Биляра, но младостта му си отиде, време е да бъде подменен. Не бих допуснал обаче да го смени никой от синовете му. Харесвам Ермиар още от времето, когато учеше тук. Надявам се да споделяте мнението ми.
— Добро момче е — отвърна един от жреците и кимна с глава в съгласие.
— Така е — подкрепи го друг, — упорит и простодушен е. Не се големее.
— Значи одобрявате избора му за бъдещ кан-император. Има ли възражения?
Никой не се възпротиви на идеята Ермиар да бъде бъдещият владетел на Биляра. От всички синове на кастата стети-сантропи той отговаряше в най-пълна степен на изискванията им за бъдещ кан-император. Не го считаха за прекалено умен, следователно се поддаваше на влияние, и умееше да предизвиква симпатия в хората. От друга страна, притежаваше морал, достойнство и уважаваше учителите си. Всеки от тях считаше, че изборът му за кан-император е правилен.
— Ще го свалим в подземията веднага щом Асура роди, за да опазим живота му от децата й — продължи Алобоготур.
— А какво ще правим след войната на асурите? На последната сбирка ти каза, че имаш план, но не разкри подробности. В древността предците ни са заглушили лесно приказките и спомените за тези създания, но сега е друго. Хората вече са грамотни, могат да пишат и не са толкова страхливи и простовати, както древните. Как ще обясним убийствата и ще запазим тайната си? — попита жрецът Татра, който измъчваше ума си с тези въпроси през последните месеци.
— Да, имам план — отвърна Алобоготур — и въпреки че в началото се стараехме да предотвратим тази война, впоследствие разбрах, че ще се окаже полезна на делото ни. Затова саботирах войската на Издулор със съветите си, оплетох в мрежите на забравата министъра на „змиите“ шпиони — Кордил, и без никой да
