Тереза Медейрос
Шепотът на розите
ПРОЛОГ
Една от прекрасните чайни рози на мама удари Сабрина Камерън по гордо вирнатото носле, фин прашец погъделичка ноздрите й. Тя кихна, вдигна пълната си ръчичка към устата и се скри по-дълбоко в живия плет.
Макдонълови бяха на път към Камерън — само едно непредпазливо движение и още преди да свърши денят, костите им щяха да врат в тенджерите на селяните от Камерън.
Момиченцето потрепери от сладостен ужас. През повечето нощи от краткия му живот Макдонълови населяваха кошмарите му. Те са великани, шепнеха братята й под светлината на свещите, наполовина хора, наполовина чудовища. Едри, тромави маймуни, които тичат на два крака и се обличат само в прясно одрани животински кожи. Децата в селото се разтреперват от страх, щом ги зърнат, и дори силните мъже внимават да не се отдалечават много от Камерън Глен след падането на мрака.
Когато в безлунните нощи кучетата лаеха и скимтяха под стените на господарската къща, хората си шепнеха, че пак някой Макдонъл броди из мрачната гора и търси непослушни малки момчета и момичета, за да ги отвлече в пещерата си.
Сабрина разтвори пищната зеленина и надникна навън. Майка й бе коленичила в края на една леха и разкопаваше пръстта около розите със сребърна лъжица. През ниско надвисналите облаци, които предвещаваха дъжд, се процеждаха отделни червени ивици слънчева светлина и позлатяваха косата й. Няколко пухкави малки кученца си бяха намерили удобно място в полите й.
Първото предупреждение беше ръмжене и кискане. След това желязната порта се отвори с трясък и в градината нахлуха братята на Сабрина. Брайън беше възседнал раменете на Александър, ревеше команди и подкарваше „коня“ си с дървена пръчка. Алекс изцвили, после сърдито изрева, преви гръб и брат му се изтърколи във влажната трева. Двамата се нахвърлиха един срещу друг като млади вълчета и спряха едва в полите на майка си.
Елизабет Камерън раздели синовете си с привични движения, издаващи десетгодишен опит. Накрая засрамените момчета бяха принудени да се откажат.
Тя ги сграбчи за яките и ги раздруса здраво, а когато им се скара, ясно пролича английският й акцент.
— Трябваше да ви ударя по дебелите глави. Нима искате и малката ви сестра да стане грубиянка като вас?
Тя се опита да почисти петната от трева по коленете на карираните празнични панталони. За да й направи ответна услуга, Брайън плю на дланта си и изтри петното от пръст на бузата й.
Алекс тракна с токове и заговори най-ужасния шотландски, на който беше способен. Явно се чувстваше много важен.
— Татко ни изпраща с вест. Макдонълови са тръгнали към нас.
Брайън хвърли бърз поглед към мърдащия жив плет.
— Разправят, че били много гладни. Хапвали им се малки чернокоси момичета.
Сабрина моментално изскочи от скривалището си.
— А ти видя ли някого? Наистина ли мъжете са окосмени от главата до краката?
— Да, и имат остри, закривени зъби, от които капе кръв. — Алекс разпери ръце и оголи зъби.
— Алекс! — намеси се строго майката. — Престани да дрънкаш глупости пред сестра си.
— Прави, каквото ти казва майка ти, момче. — Веселият мъжки глас накара всички да се обърнат. — Иначе сладките ушенца на моята принцеса ще се напълнят с всякакви глупости.
— Татко! — Сабрина се втурна към мъжа на портата.
Когато вдигна на ръце единствената си дъщеря, господарят на клана изпълни градината с едрата си фигура. Сабрина беше малкото му отражение, сякаш я бе оформил със собствените си ръце. Под гъстите черни мигли искряха тъмносини очи. Докато тя покриваше брадата му с целувки, той намигна на жена си над тъмните й къдрици.
Сабрина подръпна косъмчетата, които се подаваха от отвора на ризата му.
— Татко, вярно ли е, че Макдонълови имали цели снопчета косми по стъпалата и че лъжиците им са изрязани от човешки ребра?
Алекс и Брайън се сбутаха, сдържайки кискането си.
— Най-добре сама попитай госта ни, щом се появи. — Камерън изгледа мрачно синовете си. — А дотогава не слушай глупостите на тези двамата, чуваш ли?
Той пусна Сабрина на земята. Тя вдигна очи към него и за малко да му признае тайната си надежда по отношение на идващите Макдонълови. Но баща й вече вървеше към съпругата си.
Тя му поднесе устните си и той ги целуна звучно.
— Много съм ти задължен, че се съгласи момчето да дойде тук, Бет. Щом Макдонъл благоволи да ми повери сина си за лятото, може би скоро ще се научи да ми се доверява и за други неща.
Алекс мушкаше един червей с тоягата си.
— Татко нареди да се държим добре с момчето. Каза да го поздравим с добре дошъл и да не обелваме дума за това, че баща му е едно коварно копеле, което прерязва гърлата на спящи мъже и си пече червата им за закуска…
Като видя ужасения поглед на жена си, Камерън побърза да затвори устата на сина си.
— Никога не съм говорил такива неща. Чул ги е от някого.
Брайън се възползва от притесненото положение на брат си и го изрита по крака. Алекс моментално размаха юмруци, за да отговори на удара. Сабрина побърза да се отдалечи и се спъна в заспалите кученца, които наскачаха с жално виене.
Паднала в тревата, Сабрина първа видя момчето. То стоеше напълно неподвижно и тя не можа да каже дали ги наблюдаваше отдавна, или току-що се бе появило. По-скоро беше първото, ако се съдеше по мрачната линия около устата му.
Любопитството победи страха. Тя се изправи и го огледа. Младият Макдонъл наистина имаше много коса, но тя беше главно на главата му. Разбъркани руси и червеникави кичури висяха в безпорядък по раменете му. Кожената му наметка не беше нова, нито опръскана с кръв, а изглеждаше мръсна и износена. Лицето му беше на ивици пот и мръсотия, босите крака направо черни. На рамото му висеше натъпкан чувал. Този млад Макдонъл съвсем не изглежда застрашителен, реши изведнъж Сабрина.
Ала когато закрачи към него, тя установи, че се е излъгала. От цялото му същество струеше варварска сила. Напомни й за животно, диво и много опасно, защото беше притиснато до стената. Нослето й се намръщи от миризмата му. Момчето миришеше на прясно разкопана земя и слънчева светлина и то така, сякаш беше спало много нощи навън под боровете. Кожата му беше загоряла от слънцето, очите бяха наситено зелени като горска поляна в летен следобед, а в дълбините им светеше остър ум.
Сабрина застана пред новодошлия и несръчно се поклони.
— Здравей. Добре дошъл в Камерън.
Алекс и Брайън прекратиха боричкането си. Кученцата престанаха да лаят. С надменно вирната брадичка, която би направила чест на всеки монарх, младият Макдонъл подмина Сабрина, сякаш тя беше охлюв, заровил се в праха пред краката му. Бузите на момиченцето пламнаха.
Баща й побърза да й се притече на помощ и тя го погледна благодарно.
— И аз не бих могъл да изрека по-добре нашето приветствие. Добре дошъл в Камерън, моето момче.
— Не съм ваше момче — изсъска в отговор новодошлият. — Аз съм Морган Тайър Макдонъл, син на Ангъс Макдонъл и наследник на клана Макдонъл.
Сабрина беше дълбоко впечатлена от начина, по който бе произнесъл толкова много „Макдонъл“ в едно-единствено изречение. И стоеше толкова изправен, че тя усети болка в гърба. Опита се да му се усмихне, но той отмести поглед. Брайън и Алекс го оглеждаха внимателно, но без враждебност.
— Надяваме се, че ще ни окажеш честта през това лято да смяташ Камерън за свой дом — продължи
