Сабрина си помисли, че сега вече той ще загуби контрол и ще я вземе с животинската жажда, която можеше да се очаква от мъж като него. Ала той продължи да милва нежно гърдите и бедрата й и краката й се отвориха от само себе си. Когато тя понечи да извърне глава, за да скрие обзелата я паника в разпръснатата по възглавницата коса, той обхвана лицето й и я прониза с настойчив поглед.
Дрезгавият му глас й подсказа колко много му струваше да се въздържа.
— Искам да те гледам в очите, докато се любим, Сабрина Камерън. Искам да видя, че ми принадлежиш.
Морган стисна здраво зъби.
— Вземи ме. Вземи всичко от мен. О… — Гърленият му стон беше молба и заповед. — Само още малко… по-дълбоко.
Сабрина изохка тихо, защото това „малко“ сякаш никога нямаше да свърши. Докато накрая той я изпълни цялата. Тя знаеше, че Морган не губеше контрол над себе си, но никога не го беше виждала да показва такова желязно самообладание, такова безкрайно търпение.
Брадичката му не се помръдваше, погледът беше замъглен от жажда. Мускулите му бяха готови да последват най-примитивния от инстинктите, но той си забрани да се движи, докато сърцата им забиха в един и същи ритъм. Всяко движение плашеше Сабрина, тя изплакваше тихо, а мястото между бедрата й, където могъщото му тяло се притискаше в нейното, беше една голяма рана.
Едва когато Морган усети, че тясната утроба на Сабрина се нагоди към големината му, прие го целия в себе си, едва когато очите й се замъглиха от страст и тя застена немощно от наслада, едва тогава той затвори очи и ускори движенията си.
Никога не се беше чувствал повече мъж, отколкото в този момент. Беше загубил невинността си още на четиринадесет години с една жадна за любов слугиня в кухнята, но днес преживяното през годините му се струваше само тромаво любене на похотливо животно. „Бъди мъж!“ — обичаше да казва баща му, много преди Морган изобщо да бе осъзнал какво означава тази дума. Но трябваше да дойде тази нежна, невинна жена, за да го направи истински мъж.
Той се опря на ръцете си, стегна хълбоци и нахлу устремно в нея, за да нахрани зажаднялото си за любов тяло. Искаше да я усети цялата, да проникне до най-интимната й същност. Ставаше му все по-трудно да удържа движенията си, но не смееше да се отпусне, защото съзнаваше, че много лесно би могъл да я нарани с големината си, с бруталната си сила.
Крехкото тяло на Сабрина поглъщаше всеки от бавните, горещи тласъци на Морган с неизразима наслада. Движенията му разрушиха всички защитни стени, които беше издигнала около сърцето си, и го отвориха за този мъж и ненаситното му тяло. Тя повтаряше задъхано името му, докато жадната му уста завладя нейната. Никога не си беше представяла, че може да съществува такова удоволствие. Дълбоките, пулсиращи тласъци, с които той завладяваше тялото й, ставаха все по-бързи и по-бързи, изместиха я към края на леглото, докато накрая тя опря длани в перваза на камината и се вдигна насреща му, за да го приеме колкото може по-дълбоко в себе си.
Морган неволно изруга. Ала екстатичното пъшкане, което излезе от гърлото му в следващия миг, изобличи в лъжа грубите думи. Явно беше осъден да умре от най-сладката смърт, която беше отредена за един Макдонъл — в обятията на една Камерън.
Сабрина се събуди с невероятното усещане, че някой я мие между краката. Когато отвори очи, тя видя силуета на Морган на фона на буйно горящия огън. Той не забеляза, че тя го наблюдава, и потопи мека кърпа в каната с вода, за да попие с нея вътрешната страна на бедрата й и да успокои крехката, наранена плът.
Сабрина вече знаеше колко нежни можеха да бъдат ръцете му, особено когато лекуваха или превързваха безпомощни малки твари. Но не беше и сънувала, че ще изживее всичко това върху собственото си тяло. Интимността на тази постъпка отвори сърцето й за него. Ръката му излъчваше чиста радост. Без да иска, тя изплака безпомощно.
Морган вдигна глава. Погледите им се срещнаха над голото тяло на Сабрина. Гърдите й се напрегнаха и потръпнаха под търсещия му поглед. По тялото й полази горещина. Изпитваше плахост, но и възбуда.
Свещите бяха почти догорели, но не й трябваше светлина, за да открие ранимостта в очите на Морган. Той бързо сведе глава към кърпата в ръцете си. Сабрина едва сега забеляза, че беше откъснал парче от плаща си, за да попие кръвта от бедрата й.
Морган отново натопи кърпата във водата, която беше стоплил специално за нея.
— Не исках да ти причиня болка, момиче. Но ти си дяволски тясна. По едно време се уплаших, че ще те убия.
Морган отново плъзна кърпата по бедрата й, но невинната снизходителност на този жест изчезна в момента, когато очите им се срещнаха. Устните на Сабрина бяха полуотворени, бузите зачервени. Тялото му веднага реагира. Обзет от примитивен глад, той си заповяда да се овладее. Беше още много рано за Сабрина. Израненото й тяло не беше готово да го приеме отново. Интимностите щяха да й причинят само болка.
— Хайде, момиче, заспивай — заповяда рязко той и хвърли кърпата във водата. — Ей сега ще се зазори.
Зазоряване… Сабрина си представи как студената зимна светлина хвърля сенки върху несигурността и съмненията й. В момента й беше все едно дали утрото ще дойде или не. Искаше да остане завинаги тук, под мекото сияние на огъня, гола, изложена на жадния поглед на съпруга си. Искаше да види как тлеещите искри в очите му се разгарят в буйни пламъци. Искаше да преодолее проклетото му самообладание, да му докаже, че не е чуплива порцеланова кукличка, която не понася повече от едно докосване.
Морган понечи да я завие с наметката си, но тя седна, хвана юмрука му и го притисна към устата си. Езикът й нежно заблиза твърдите кокалчета на пръстите.
— Значи си мислиш, че малката Камерън е твърде слабичка за легендарната издръжливост на Макдонълови? Май си взел твърде насериозно песничката за твоя клан.
Морган остана смаян от дяволитите искри в очите й. Беше очаквал сълзи, дори горчиви обвинения. Погледът му падна върху дръзките млади гърди и проследи как зърната им се втвърдиха и щръкнаха. Дъхът му спря.
Той откъсна поглед от възбуждащата гледка и се покашля фалшиво.
— Не мога да те обвинявам, че си уморена. Бях доста груб с теб…
— Ау, да не би грамадният зъл Макдонъл да се е уплашил, че е наранил малката Камерън? За моя вкус ти се държа много… цивилизовано.
— Цивилизовано? — В устата му думата прозвуча като най-страшното галско проклятие. По-добре да го беше нарекла евнух.
Очите на Сабрина святкаха предизвикателно. Морган напразно се питаше защо тя бе подела тази опасна игра.
— Наистина ли искаш да се убедиш, че легендите и песните имат право? — попита глухо той.
Сабрина сложи длан на гърдите му. Когато откри дивата жажда в очите му, куражът за малко не я напусна.
— Само ако ти искаш… — пошепна едва чуто тя. Дяволските искри в очите му я стреснаха още повече.
— Това е най-голямото ми желание — отговори с усмивка той. Този път Морган се нахвърли върху жена си като изгладнял хищник. Отдалечи я от себе си със силната си ръка и я притисна към дюшека в поза, която не й оставяше друг избор, освен да се подчинява на заповедите му. Когато я изпълни, прастарият женски
