инстинкт я тласна да му докаже, че беше готова да вземе всичко, което той бе в състояние да й даде. Тя заби нокти в дюшека и силният аромат на пирена замая сетивата й.
Точно в момента, когато Сабрина повярва, че удоволствието не би могло да бъде по-непоносимо, Морган реши, че няма да отиде сам до края на удоволствието. Обхвана я изотзад и бързите му пръсти, които бяха в прекрасен контраст с бушуващото му тяло, започнаха да милват центъра на женствеността й.
Разтърсени от екстаза, двамата паднаха тежко на дюшека и потънаха в сладка забрава.
Сабрина се събуди от веселото пращене на току-що запален огън. Тя отвори очи и видя Морган да седи на обърнатия наопаки дървен стол и да наблюдава съня й с блестящи зелени очи. Интензивността на погледа му я събуди окончателно. Той не си беше направил труда да се облече. Сабрина се запита дали някога щеше да свикне с безсрамието, с което той й показваше тялото си. От друга страна, през нощта Морган два пъти й беше показал — не, три пъти, тя бе забравила, че се любиха и рано сутринта, — че няма защо да се срамува от тялото си.
Спомените я заляха като бурна река. Тя извърна плахо лице, не можейки да повярва, че беше открила в цивилизованото си сърце толкова тъмни, страстни страни.
— Дървата свършват, Сабрина. Скоро тук ще стане много студено.
Сабрина се уви в мекия плащ.
— Защо не се облечеш?
Той зарови пръсти в косата си и въздъхна примирено. Тя осъзна едва сега, че той беше гол, защото я беше увил с плаща си, за да не мръзне. Отви се с чувство за вина, подаде му дрехата и метна отгоре си влажното си палто.
Морган подреди диплите на тартана с обичайната си небрежна грация, настани се отново на стола и сложи ръце върху облегалката.
— Защо ме гледаш така? — попита с треперещ глас Сабрина. Отнесеният му поглед се премести от лицето към корема.
— Питам се дали вече носиш детето ми.
Лицето й пламна. Много й се искаше да се завие презглава. Ала пресметливият блясък в очите му превърна смущението в болка и накрая в гняв.
Тя посегна към роклята си и установи, че беше невъзможно да се поправи.
— Надявам се усилията ти да са се увенчали с успех. — Уви се в палтото и затърси обувките си. — Ще съжалявам, ако си принесъл тази жертва напразно. — Качулката се спусна над лицето й. — Скоро ще разберем дали не се налага да го изтърпим още веднъж.
Морган я обхвана със силните си ръце и дълбокият му глас сложи край на трескавата й суетня.
— Макдонълови никога не престават да работят, преди да са се уверили, че работата е свършена.
Главата й се подаде изпод качулката и тя се прикри отново с гневни движения.
— Прощавай, но никога не съм чувала, че Макдонълови умеят да работят.
— Вече познаваш един, момиче. — Устните му се плъзнаха по шията й.
Сабрина усети как гневът й се стопи. Затвори очи, уплашена от силата, която той излъчваше. Ако беше повярвала, че нощта го е изтощила, той й доказа противното. Точно обратното. Потентността му беше неизтощима.
— Възнамерявам да се посветя изцяло на задачата да ти направя дете.
— Чувството ти за дълг е наистина вдъхновяващо. —
Морган подчерта всяка от думите си с изкусителна целувка по тила.
— Пак и пак и пак… Какъв мъж бих бил, ако се откажех още в началото?
Без да губи време в събличане, съпругът й я положи върху дюшека, за да й покаже, че е истински мъж.
Глава 17
Сабрина беше първата Камерън, която завладя Макдонъл Касъл без нито един оръдеен залп.
Окрилена от усърдието, с което съпругът й изпълняваше задълженията си, и ревностно защитавана от Фъргъс, Сабрина наблюдаваше с радост как мъжете от клана Макдонъл падаха един по един в краката й. Онези, които все още се осмеляваха да й се подиграват или да я обиждат, се излагаха на опасността да претърсват залата за избитите си зъби.
Само Ев не се поддаваше на чара на Сабрина, но изглеждаше толкова потисната, че нито Фъргъс, нито Морган имаха сърце да й се скарат.
Самият Фъргъс имаше нужда от чести напомняния, че в Макдонъл Касъл се беше настанило цивилизованото поведение. Когато една сутрин влезе в залата, Сабрина го завари да се кара с грозни думи на едно хлапе, което беше разляло по тартана му козе мляко. Морган беше готов да напердаши и двамата, но Сабрина само вдигна вежди и Фъргъс веднага се укроти.
— Какво красиво момче! — засмя се широко той и погали хлапето по косата, сякаш никога не беше имал намерение да го бие. — Би могло да бъде мой син! Има хубавата ми руса коса, как мислите?
— И трапчинките ти — кимна сериозно Сабрина и го ощипа по небръснатата буза.
Морган скри усмивката си зад голямо парче джинджифилов сладкиш, опечен от Сабрина специално за него. Не можеше да й каже, че повечето деца от клана имаха същия цвят на косата. От друга страна обаче, поне половината от тях можеха да бъдат деца на Фъргъс.
Една вечер, когато Морган вървеше към покоите на жена си, изпълнен с радостно очакване за вълнуваща партия шах и още по-вълнуваща нощ, до ушите му достигна весело кискане. Той отвори вратата с очакването да завари вътре Енид и Сабрина, увлечени в някой от женските ритуали, непонятни за мъжкия ум. Вместо това видя жена си да държи високо голямото огледало, в което се оглеждаше… Алуин. Бившата му любовница видя слисаното лице на господаря си в огледалото, нададе тих вик и виновно сведе глава.
Морган отдавна беше престанал да се впечатлява от дългите крака и пищната гръд на Алуин, но този път трябваше да признае, че има от какво да се възхити. Алуин носеше чиста рокля от син сатен. Опънатият до пръсване корсаж и полата, която й стигаше едва до глезените, му показаха, че Сабрина беше преправила една от старите си рокля за слугинята. Лицето на Алуин беше прясно измито, косата грижливо сресана и сплетена на плитка.
Сабрина хвана Алуин под ръка и Морган усети присвиване в стомаха. Сигурно така става с всеки мъж, като види две жени, които е дарявал с благосклонността си, каза си недоволно той. Но когато едната от тях е собствената ти съпруга…
— Добър вечер, скъпи. Помагам на Алуин да си направи косата. Не е ли възхитителна?
Даже Алуин да беше по-прекрасна от Троянската Елена, Морган щеше да бъде заслепен от намигването на жена си. Неспособен да намери подходящ отговор, той се покашля, промърмори нещо и накрая изръмжа одобрително. За негово учудване Алуин почервеня — нещо, което до вчера изглеждаше невъзможно. Тя се обърна към господаря си и направи тромав реверанс.
— По-добре да си вървя, милейди. Обещах на мистър Фъргъс да вечеряме заедно. — Широката усмивка я направи с години по-млада. — Много ви благодаря за хубавите панделки, милейди, наистина. — Тя мина покрай Морган, стремейки се да не го докосва. Морган влезе в спалнята на жена си и затвори вратата зад гърба си.
— Много мило от твоя страна, да се сприятелиш с момичето. Алуин може да научи много от теб.
— Обратното е по-вярно. Твоята Алуин може да ме научи на доста неща.
Лицето на Морган помрачня.
— Тя не е моята Алуин. И никога не е била. Освен това не съм сигурен дали трябва да знаеш онова, което знае тя.
Невинното мигване на Сабрина накара кръвта му да закипи.
