Той се намръщи. Очевидно името не му говореше нищо.
— Не говоря за слугинчетата, с които си играеше. Изабела беше котенцето ми.
В главата му се появи неясен спомен. Клатушкаща се походка, пъстра козина.
— Изабела! Малкото тигърче, което постоянно гризеше пръстите ми…
— Ето че помниш! Татко ми каза, че е избягала, но аз те видях да говориш с един скитник. — Сабрина с ужас усети, че очите й се напълниха със сълзи, и стисна ръце в юмруци. — Веднага разбрах, че си продал Изабела на онзи ужасен тип. Но удържах на обещанието си и не казах на татко. На никого нито дума!
Без да й даде възможност да се отбранява, Морган я грабна в прегръдката си и потърка буза в косата й.
— Толкова съжалявам, момиче. — На гърдите му капна сълза. — Недей, Сабрина!
Тя се вкопчи в него и сърцето му заби като лудо.
— Нямам какво повече да ти кажа — пошепна тя.
— Аз обаче имам. Не съм продал котенцето ти. То се задави с един бръмбар и умря и баща ти реши, че ще го преодолееш по-леко, ако повярваш, че е избягало. От скитника купих кутия от пури и заедно с Брайън и Алекс погребахме нещастното коте в градината на майка ти.
В продължение на цяла минута Сабрина остана абсолютно неподвижна. След това раменете й се разтресоха неудържимо и Морган смаяно установи, че тя се смееше.
— През всичките тези години бях убедена… че това е най-лошото, което си ми сторил… и те мразех, мразех те!
Морган се почувства невероятно облекчен — бяха го освободили от грях, който не беше извършил. Сабрина плъзна ръце по коравите, ясно очертани мускули на гърдите му и той настръхна. Още по-объркващи бяха нежните чувства, които го завладяха, когато сладките й устни последваха пътя на ръцете и оставиха пареща следа по гърдите, върху лудо биещото сърце и втвърдените зърна на гърдите. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон.
Досега не знаеше колко нежно може да бъде женското докосване. Всички жени, с които беше спал, искаха да бъдат завладени, подчинени, дори унизени под тежестта на тялото му. Нито една от тях не се беше осмелила да го люби с ръцете, устата или очите си — с блестящите очи, които сега бяха впити в него. Чистото искрено чувство, което говореше от дълбините на тези очи, го срази.
Той простена, зарови ръце в черните къдрици и отметна главата и назад.
— Вярно е, че не съм продал котенцето ти, Сабрина, но съм ти сторил много други злини. Аз не съм джентълмен.
— Никога не съм те молила за това.
Опитът да си възвърне контрола се провали с гръм и трясък когато нежните й устни се разтопиха под неговите и позволиха на езика му да си пробие път навътре. Влажната й уста, изпълнена с копнеж, беше неустоимо изкусителна. Трябваше да се наслади на всяка частичка от нея.
Сабрина усети как мекият вълнен плащ се плъзна надолу и падна в краката й. Уплашена, тя отстъпи крачка назад.
Всеки друг мъж на негово място би се смутил, би изглеждал слаб и раним в голотата си. Но не и Морган. Нищо от онова, което и беше разказала майка й, не би могло да я подготви за гледката на този грамаден воин.
— Сабрина? — Дрезгавият му глас издаде, че той беше готов да помоли за благоволението на една Камерън.
Тя му протегна треперещата си ръка. Морган разбра, че този прост жест й струваше страшно много. Спомни си колко пъти беше отблъсквал тази ръка. Озова се с един скок до нея и свали дрехите й с жадни движения, докато остана пред него напълно гола.
Погледът му я погълна. Първо разпуснатата коса, елегантната извивка на хълбоците, тъмнорозовите връхчета на гърдите бузите, които се зачервиха под гладния му поглед. Накрая очите му се спряха върху черното хълмче между млечнобелите бедра.
— Не съм заслужил това — прошепна той и притисна устни към вдлъбнатинката на шията й.
Тя се усмихна и на бузата й се появи очарователна трапчинка.
— Знам…
Сабрина беше очаквала, че мъж като Морган няма да си губи времето с целувки и нежности. Толкова по-голямо беше учудването й, когато ръката му внимателно раздели тъмните кичурчета, за да проникне навътре. Тя се вкопчи като удавница в раменете му, за да се задържи на крака. Никой никога не я беше докосвал на това място. Усещането на пръстите му във влажната й утроба беше повече, отколкото можеше да понесе. Раздвижи се неспокойно, застена задавено и се вслуша в нежните галски думички, които той шепнеше до устните й.
Когато усети как копринената й плът обхвана кръста му, а тялото й се разтърси от сладостни вълни, Морган направи нещо, на което никога не беше вярвал, че е способен. Падна на колене пред една Камерън. Притисна устни към влажните кичурчета и се учуди колко сладка и скъпоценна можеше да бъде капитулацията.
Решен да превърне собственото си поражение в нейно, той обхвана стегнатото й задниче, вдигна я и я положи върху дюшека. Клекна пред нея и вдигна краката й на раменете си, за да я направи напълно готова за нежната атака на устата и езика си.
Сабрина тихо изписка, уплашена от допира на косата му до долната част на тялото си.
— Не бива да правиш това, Морган! Не е прилично!
Той вдигна глава и хищническата му усмивка я разтрепери още повече.
— Не си ли спомняш страховитите истории, които братята ти разказваха за Макдонълови?
Сабрина за малко не припадна, когато пръстите му проникнаха дълбоко в утробата й и се задвижиха ритмично навън и навътре. Тя зашепна накъсано, издавайки тихи стонове.
— Казваха ми, че имате снопове косми на стъпалата и че… — Тя изстена по-силно, когато той проникна още навътре, за да я подготви за бъдещите удоволствия. След това думите потекоха като поток: — …и че си хапвате за закуска малки чернокоси момиченца като мен.
— Това е злобна лъжа, принцесо. Вярно е, че краката ми са космати, но предпочитам чернокосите момиченца за десерт.
Той сведе устни към най-интимното й място и предпазливо впи зъби в меката плът. Сабрина изпищя и се изви в хватката му, докато езикът, устните и пръстите му танцуваха тайнствен похотлив танц в тялото й. Тя бе загубила сърцето си по красивото, гордо момче, каквото той беше някога, но сега се побоя, че ще загуби душата си по този нежен, неумолим мъж и властен любовник. Опита се да се отдръпне, но големите, топли ръце обхванаха задните й части, разтвориха я и не й позволиха да избяга от насладата, която той беше решен да й достави.
Разпъната на пейката за мъчения, тя почти не усети кога езикът му най-сетне се смили и я освободи. Намираше се в състояние на свободно падане, тялото й се разтърсваше от силни тръпки и чист екстаз.
Морган я положи върху дюшека и покри треперещото й тяло със своето. Устните му вкусиха шията й и я подканиха да отвори очи. Тя усети горещи сълзи по бузите си.
— Ти си все същият тиран, Морган Макдонъл — пошепна безсилно тя.
Той улови една сълза с върха на езика си.
— Права си. А ти престъпи клетвата си, момиче. Тази нощ плачеш вече за трети път заради мен.
Сабрина подсмръкна щастливо.
— Няма да допусна това да ми стане навик. Никога не съм… — Тялото й се разтърси от нова тръпка.
— Аз също…
Очите й се разшириха от смайване.
— Никога? Даже с Алуин… или с някоя друга?
Той поклати глава. Погледът му беше напълно сериозен.
— Не до края. Не съм искал. Чаках теб.
Мъж с неговия опит не би могъл да й направи по-скъпоценен подарък. Сабрина пожела да му отвърне със същото. Обгърна с две ръце врата му и привлече главата му към своята. Когато устните им се срещнаха, той простена тихо.
