съберем смелост да посегнем към него, го отдръпват!
Сабрина загуби ума и дума. „Невероятно красиво“? Как смееше да й се подиграва точно в този момент? В сърцето на Морган бушуваше битка: разумът и самообладанието се бореха срещу прастарото варварско наследство. Сабрина извърна глава, защото не искаше той да види страха й. Някога я нараняваше с жестокостта си, но сега можеше да я унищожи.
Морган я сграбчи за раменете.
— Мразиш ме още откакто ме видя за първи път, нали, момиче? Може би е време да ти дам истински основания за тази омраза.
Несправедливостта му я улучи болезнено и я накара да сложи край на продължилото тринадесет години мълчание. Тя прибра косата си на тила, без да я е грижа, че се разгалваше пред погледа му.
— Никога не съм те мразила! Аз те обожавах! Обожавах прахта под наглите ти крака!
В продължение на няколко безкрайни секунди в коридора се чуваше само шепотът на снежинките. Морган бе замръзнал на мястото си, неспособен да откъсне поглед от влажния блясък в очите й. Сълзи, прозря постепенно той. Сълзите, които беше чакал цял живот. Учудващи сълзи, които нависнаха по ресниците й като течни диаманти и се стекоха по бледите бузи. Накрая бе престъпила клетвата си. Това красиво момиче плачеше за него. За него, Морган Макдонъл, негодния син на един безсъвестен негодник.
Морган помилва бузата на Сабрина с треперещи пръсти и попи топлата влага. Тя потръпна под докосването му. Устните й затрепериха, върхът на носа се зачерви. Морган никога не я беше виждал толкова красива. Една едра сълза кацна на върха на показалеца му и той я поднесе към устните си, вкуси солената топлина. После отстъпи крачка назад, победен от вкуса на смелостта й. И най-страшният неприятел не би посмял да сложи в ръцете му такова оръжие.
Когато ехото от страстното й признание отекна в ушите й, Сабрина бе обзета от ужас. Тя притисна ръка към устата си, сякаш можеше да спре думите. Но вече беше късно. Лицето на Морган се озари от сияеща усмивка, смес от момчешко учудване и триумф.
— Проклет да съм… — изпъшка той. — Кой би помислил…?
Сабрина изтри мокрите си бузи и зачака подигравателен смях и хапеща ирония.
Ала той се усмихваше замислено.
— Не мога да повярвам! Кой би помислил?
Сабрина примигна, питайки се дали пък Морган не беше по-пиян, отколкото изглеждаше. Блясъкът на очите му я заслепи.
Тя продължаваше да стои като вкаменена, когато той се обърна и се отдалечи по коридора, поклащайки русата си глава. Предупреждението на Ев отекна в главата й.
„Не му дарявай сърцето си, момиче. Защото ще ти го връща парче по парче, докато се задавиш.“
Сабрина се обърна към огледалото.
— О, божичко! — прошепна съкрушено тя. — Какво направих?
Глава 15
— Енид, събуди се! Моля те, събуди се!
Тихият шепот не достигна лесно до ленивия мозък на младата дама. Тя сънуваше. Тъкмо плуваше, гола и лека като перце, в топлите води на езеро от сладка сметана. Раналд я чакаше на другия бряг, а шепата му беше пълна с едри, сочни горски ягоди.
— М-м-м — простена тя и се притисна в хълбоците на спящия до нея мъж. Той се оригна шумно в съня си.
— За бога, Енид, ще се събудиш ли най-сетне!
Отчаяният глас и ръката, която трескаво я теглеше за рамото, най-сетне събудиха Енид. Тя се отдели от Раналд, обърна се и отвори едното си око.
— Сабрина… — прошепна смаяно тя, като видя братовчедка си клекнала до леглото й, увита цялата в огромно палто с качулка.
Сабрина сложи пръст на устните си.
— Не викай, защото ще събудиш Раналд! Трябва да ми помогнеш. Случи се нещо ужасно.
Забравила, че е съвсем гола, Енид извади изпод възглавницата си шишенцето с амоняк.
— Какво става? Да не са ни нападнали? Кланът Чишолм ли? Подпалиха ли вече замъка?
— Много по-лошо. — Сабрина направи драматична пауза. — Казах на Морган, че го обичам.
Енид се усмихна облекчено и се отпусна на възглавницата.
— О, колко мило. Вече се питах кога най-после ще си признаеш.
Сабрина я раздруса здраво и Енид отново отвори очи.
— Не е мило — изсъска Сабрина. — Страшно е. Морган вече знае колко съм ранима по отношение на него.
Ужасът на Сабрина бавно проникна в съзнанието на Енид. В сиянието на догарящия огън братовчедка й изглеждаше смъртнобледа, красивите сини очи бяха засенчени от мъка. Енид се опря на лакът и най-сетне осъзна какво беше станало.
— Вие двамата още ли не сте…
— Не! Никога!
Раналд се обърна по гръб, промърмори нещо за печено агне и продължи да похърква доволно.
— Не е чак толкова страшно, както разправят хората — зашепна утешително Енид. — Особено след първия път. Вярно, когато мъжът е… грамаден… като Морган…
— Стига, Енид! — изплака Сабрина. — Ти изобщо не ме слушаш!
Енид прозря какво ставаше в душата на братовчедка й и изохка уплашено.
— О, господи, ти изобщо не се страхуваш, че ще ти причини болка! Теб те е страх, че няма да го направи!
Сабрина сведе глава и си припомни топлата ръка на Морган върху кожата си, замайващото чувство, което би свалило на колене и най-гордата жена на света. Не й оставаше друг избор, освен да бяга. Морган много скоро щеше да разбере, че детинската й влюбеност се е превърнала в истинска любов.
— Не мога да остана тук — обясни шепнешком тя. — Трябва да се върна в Камерън, преди да е станало твърде късно. Защото няма да понеса да стана една от многото тъпи обожателки на Морган, които го чакат в залата, и да се моля аз да съм тази, която ще топли леглото му през нощта.
— Сериозно ли мислиш, че той ще ти позволи да си отидеш?
— Отивам си още сега. Тази нощ. Но не мога да тръгна сама.
Енид отчаяно премести поглед от Сабрина към Раналд. Красивата уста на планинеца беше леко отворена и това правеше лицето му още по-момчешко. Сабрина стисна ръката й.
— Знам, че искам твърде много от теб, но няма да се справя сама.
Енид зави грижливо Раналд и стана от леглото.
— Понякога се питам дали проклетият ти съпруг заслужава толкова усилия…
Сабрина се усмихна през сълзи. Всички смели думи, които беше казала на Морган, бяха лъжа. Тя беше прекалено страхлива, за да посегне към израслата високо на скалата дива роза и да издраска ръцете си до кръв.
— Права си, той наистина създава много проблеми. Но предполагам, че си струва. Просто аз съм твърде страхлива, за да го открия.
Тя помогна на Енид да облече дебела дреха и да се увие в наметка и двете се втурнаха към изхода.
Веднага щом вратата се затвори зад двете жени, Раналд отвори очи. Той въздъхна тежко, сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана.
— По дяволите, Морган, отнеси момичето в леглото, където му е мястото. Само така ще мога да спя спокойно и даже ще получа целувка за добро утро.
След дълги размишления той се измъкна от топлото легло, навлече бързо панталона си и се запъти навън, като ругаеше ядно под носа си.
Сабрина изхвърли Пъгсли през тесния отвор на счупения прозорец, но когато Енид се опита да го последва, положението стана напечено. Докато младата жена се опитваше да промуши пищното си тяло и
