— Другата жена.
Сабрина се обърна и лицето й потъмня от гняв.
— Тя си има име.
Морган въздъхна.
— Мистър Макдонъл, ще бъдете ли така добър да отведете лорд Пъгсли и лейди Белмонт в двореца?
— С най-голямо удоволствие — отговори ухилено Раналд. Енид му хвърли извинителен поглед и прегърна братовчедка си.
— Няма да допусна да й причиниш зло — каза тя на Морган. Морган извъртя очи към небето и сложи ръце на кръста си.
— Мис Белмонт, аз проявих голямо търпение, когато вие се намесихте в брака ни, дори взех нелекото решение да ви простя една постъпка, която може да се изтълкува като не особено сръчен опит да ме отровите. — Енид пребледня. Морган се обърна към Сабрина с пламтящи от гняв очи. Тя се вкопчи в Енид, защото замръзналите й колене бяха омекнали от горещината му.
— Но никой, нито вие, нито цял полк Камерънови, нито дори самият дявол няма да ми попречат да си взема жената.
Морган приклекна и метна Енид на раменете си. Връчи я на Раналд, който се олюля под тежестта й. Той заобиколи хапещата муцуна на Поках и настани Енид на гърба му. Когато Раналд поведе коня, Енид измъкна от джоба си кърпичка и помаха окуражително на Сабрина. Скоро двамата изчезнаха между дърветата и я оставиха насаме със съпруга й.
— Нали няма да…? — попита плахо тя и се отдръпна назад.
— Напротив.
И той го направи.
Преметната през рамото му като чувал картофи, Сабрина стискаше ръце в юмруци, опитвайки се да преглътне унижението от недостойната поза. Ала когато се спъна и едва не я свали в снежна пряспа, Морган реши, че сам трябва да се погрижи за защитата й. Топлината на ръцете му проникна през влажното палто до ранимата й кожа.
— Планът ти е наистина впечатляващ, момиче.
— Ах, така ли?
— Обаче пропускаш нещо.
— Освен факта, че в действителност не сме били на повече от тридесет стъпки от замъка?
Той кимна.
— Да. Ако бяхте стигнали до Камерън, щях да обявя война на баща ти.
Сабрина поиска да види лицето му, но ръката му не й позволи да се обърне.
— Заради мен? Щеше да обявиш война на баща ми заради мен и да изложиш клана си на опасност?
Той вдигна рамене и едва не я хвърли на земята.
— Не мога да допусна Камерънови да разправят навсякъде, че един Макдонъл не е в състояние да задържи жена си. Това е въпрос на гордост, момиче.
Излязоха на непозната полянка и Сабрина откри в края й мрачна каменна колиба, полузаровена в снега.
— Колко мило — промърмори тя. — А аз очаквах пещера.
Морган я притисна към рамото си.
— Даже диваците ценят удобствата.
Вратата се отвори и отвътре лъхна приятна топлина. Морган я пусна внимателно на пода и светът отново застана на краката си. Без да забележи, че той заключи вратата, Сабрина свали мокрото палто и изрита леките обувки. Не видя жадния му поглед, не забеляза радостта му от факта, че не се беше сетила да свали нарязаната рокля, с която беше слязла в залата.
Тя се огледа учудено. Колибата изобщо не беше мрачна. На прозорците бяха окачени меки кожи, огънят в огнището разпръскваше топлина. Стройни, добре познати свещи осветяваха стаята. Дюшек, напълнен със свежи билки и покрит с чисти чаршафи, беше поставен в близост до зиданата камина. В гърнето, което висеше над огъня, бяха натопени розови листенца. Ароматът им я удари право в носа, опияни я и увеличи смелостта й. Сабрина осъзна, че се намира в много по-голяма опасност, отколкото си беше представяла. Това не беше сцена за изнасилване, а за изкушение.
Морган я милваше с поглед на собственик.
— Негодник! Ти си го планирал отдавна! — Тя се втурна към вратата.
Но ръцете му бяха по-бързи.
— Ти не ми остави избор, момиче. Не мога да рискувам след всяка караница да бягаш от мен и да искаш анулиране на брака.
Тя се обърна, погледна го в очите и притисна ръка към лудо биещото си сърце.
— Какво ще правиш е мен?
Лицето му беше решително, но не студено.
— Онова, което трябваше да направя още първата нощ. — Ръката му се плъзна по гърдите и спря под корема й. Неочакваната му мекота беше по-интимна от предишните нежности. От върховете на пръстите му изскочиха огнени искри и се разпространиха по цялото й тяло.
— Ще ти направя дете, Сабрина Камерън. Твой дълг е да пазиш мира между двата клана, като направиш баща си дядо на един Макдонъл. — Той повдигна брадичката й. — Не ме гледай така ужасено, момиче. Щом аз съм готов да поема този товар, ти също трябва да си готова. — Той сведе глава и дъхът им се смеси. — Спомни си какви жертви е принесъл смелият Одисей за верните си моряци.
Сабрина не се уплаши толкова от онова, което щеше да се случи с нея, колкото от въпроса по какъв начин Морган възнамерява да постигне целта си. Затвори очи и си припомни всичко, което беше чувала за Макдонълови. Варвари, когато трябваше да задоволят похотта си; безгрижни, когато се отнасяше до удоволствието на партньорката. Той имаше силата да я разкъса на парченца, без да си е помислил нещо лошо. Можеше да пречупи тялото й и да разбие сърцето й. За момент повярва, че ще падне в несвяст на пода като уплашена девица. Как си беше въобразила, че е достатъчно жена, за да обуздае мъж като него?
Той направи крачка към нея.
Тя се отдръпна назад.
— Ще викам.
Сатанинска усмивка изкриви устата му и той извади кокалената игла от плаща си.
— Да, моето момиче, ще викаш — още преди да е свършила нощта.
В страха й се примеси копнеж.
— Не бива да се страхуваш. Аз съм търпелив учител. Можеш да попиташ момчетата, които съм учил да си служат с брадвата и меча.
Сабрина се отдръпна към камината, но той напредваше неумолимо.
— А какво ще кажеш за многото жени, които си… обучил? И те ли твърдяха, че си търпелив?
Укорителният му поглед не я засрами. Той смъкна тартана и разкри бронзовия си гръден кош. Сабрина знаеше, че след още едно движение цялото платно ще падне. Опита се да преглътне, но гърлото й беше пресъхнало. Морган Макдонъл отново не играеше честно. Тя потърси утеха в миналото.
— Проклет дивак!
Когато запалената свещ полетя към главата му, Морган се наведе. Разтопен восък опръска стената зад него.
— Какво лошо казах? — попита той с разширени от изненада очи.
Сабрина се извърна настрана.
— Не каза, а направи. Нещо подло, злобно, непростимо. Помниш ли Изабела?
